Славчо Атанасов има 4000 тома вкъщи, спасява с гладна стачка Операта под тепетата
И в Чикаго българчета учат по Патриотичния буквар, създаден по идея на бившия кмет
Най-после четящ човек да оглави парламентарната комисия по култура! Това възкликна пловдивският издател Стойо Вартоломеев, когато стана ясно, че Патриотичният фронт ще предложи Славчо Атанасов за поста на разжалваната Поли Карастоянова. Казаното не е от куртоазия или заради стара дружба. Бившият пловдивски кмет Славчо Атанасов има близо 4000 тома в личната си сбирка. Казва, че обича да чете по две книги едновременно, особено обича историческата литература. Въпреки това често се отбива и в библиотеката. Неслучайно през 2010 г. тогавашният директор на НБ "Иван Вазов" му връчва званието "Образцов читател", заедно с една от първите читателски карти, издадена на Атанасов години преди това. Славчо продължава да се пали за високото ДДС на книги и учебници у нас. "Това е личната ми кауза на председател на комисията по култура и медии. Не може във водещи европейски държави ДДС върху книгата да е с нулева или с пъти по-ниска ставка, а в европейска България това да не е така." Депутатът от Патриотичния фронт си пожелава успех в тази битка и заявява, че ще разчита на подкрепа от всички. Категоричен е, че
тази битка е не само за книгите, но и за учебниците
Когато през 2003 г. изнася публична лекция в Харвард, американски студенти го питат: "Вие сте представител на патриотична формация, г-н Атанасов. Кажете - как определяте съвременния патриотизъм?"
"Вероятно очакваха да чуят патриотични лозунги, разказ за гордо развети байраци и преклонение с венци и цветя", разказва с усмивка днес депутатът. После сериозно припомня отговора си оттогава: "Икономика, икономика и пак икономика - това е съвременният патриотизъм". И добавя, че за да се стигне дотук обаче, трябват подготвени и четящи хора. Категоричен е, че по-страшна от икономическата криза е духовната. "А ние изгубихме две поколения на прехода - деца с размити и неясни ценности".
Така преди повече от 10 години се ражда Патриотичният буквар. Под редакцията на Славчо Атанасов екип от млади хора съставя първия по рода си буквар, в който под буквата "Ш" вместо познатата на всички ни шейна, стои Шипка. Или под "Л", вместо лале - Левски. В началото на учебната 2006/2007 г. букварът е подарен на всички над 3000 първокласници в Пловдив, а след това всяка учебна година на деца у нас и сред българските общности извън пределите на родината. Признава, че сред моментите, които най-много са го развълнували е изпратеният от САЩ видеозапис на урок по родолюбие в българското училище в Чикаго с Патриотичния буквар. В резултат на това през ноември 2006-а Славчо Атанасов е удостоен с почетното звание "Следовник на народните будители", а през 2011-а е удостоен единодушно от Асоциация "Българска книга" и издателство "Сиела" със специална награда "Рицар на книгата" за политик или общественик с най-голям принос за българското книгоиздаване, за стимулиране на четенето сред най-малките и учениците.
Славчо е усмихнат и диалогичен, наглед кротък, и може да се спре на разговор при всеки.
Пловдивчани са свикнали да виждат из града така бившия си кмет. В парламента пък често се случва
да продължи в кулоарите с дружески разговор и вицове
словесната престрелка с политически опонент. Почти като виц из града на тепетата се носи случка от последните местни избори, когато Атанасов при една от поредните си обиколки "от врата на врата" спира висш чиновник от екипа на опонента си Иван Тотев. Не за друго, а да му представи 16-те си конкретни ангажимента от предизборната си програма. Изумлението е еднакво и в двата лагера. Благо, с усмивка Славчо обаче успява да връчи своето вестниче.
Същата тази благост обаче не спира в него бунтаря. Заставайки зад кауза, кроткият наглед патриот се превръща в яростен боец, без значение кой е насреща. Сега съдбата поднася странно предизвикателство на Атанасов с новия му пост. Защото
с министъра на културата Вежди Рашидов са влизали в епични сблъсъци
докато Славчо е кмет.
През 2010 г. Операта под тепетата е заплашена от закриване. Решението е на културното министерство с оглед на тежката финансова ситуация. Атанасов пише писма, настоява за срещи, отправя призиви И накрая застава до творците в протеста им и заедно с директора на Операта тогава -световноизвестният тенор Калуди Калудов, обявява гладна стачка. В резултат на острата реакция и това, че все пак гласовете от Пловдив са чути в София, както и благодарение на отпуснатата от общината сериозна финансова субсидия - екипът на Пловдивската опера не е разбит и продължава да работи.
Сега, като новоизбран председател на парламентарната комисия по култура и медии той заявява, че една от първите му срещи ще бъде с министър Вежди Рашидов.
Още преди да бъде избран от първи тур за кмет през ноември 2007-ма, Славчо Атанасов определя като най-важната битка не тази за мандата, а за домакинството на Пловдив на европейската културна карта. И започва подготовката на проекта за кандидатстването на града като Европейска столица на културата през 2019-а. Създава Инициативния комитет, по-късно превърнал се във фондацията "Пловдив 2019". Работи за развитието и обогатяването на културния календар на Пловдив така, че под тепетата идват Симфоничния оркестър на Ла Скала, Найджъл Кенеди, Джон Лорд, Кийт Емерсън, Ищар, Рик Уейкман, Били Кобъм, Lord of the Dance, Жозе Едуардо душ Сантуш, Хорхе Букай.
Славчо Атанасов
казва за себе си, че е екипен играч
и по тази причина днес добавя: "Признанието за Пловдив е благодарение усилията на всички ни. Аз започнах, след мен Иван Тотев завърши проекта. Заедно с нас изключително много пловдивчани, специалисти, интелектуалци направиха така, че Пловдив да успее. И това е най-важното".
И тук, като говори за управленския си мандат - признава и за гафовете си. Знае, че за някои от тях, все още разказва. "Да, допускал съм грешки. Но, никога не съм се водел от това да бъде непочтен и нечестен към хората, гласували ми доверие" , казва бившият кмет на Пловдив.
"Възприемам се като диалогичен, неагресивен човек и съм отворен към мнението и ангажираността на всеки, който е съпричастен към развитието на българската култура и медиите", казва новият председател на едноименната парламентарна комисия.
"Държавата трябва да присъства повече при процесите, развиващи българската култура. Държавата е тази, която трябва да създаде фондове към различните гилдии, да субсидира и да развива културната среда, а не постепенно да напуска тази най-важна за нацията сфера". Новият председател на комисията е категоричен, че когато говори за повече държава в културата, то е за процесите на подпомагане и субсидиране, а не на творческо вмешателство. Напротив, смята, че ако има такова - то трябва да е от страна на творците във взимането на законодателните решения. Затова е категоричен, че веднага ще започне срещи с представителите на творческите съюзи и гилдиите, с представители на културните институти и медиите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
