11:45 ч.

17.02.17

7 мин.

0

2

0
Цветана от "Оз"

Кой може да обедини българите в Германия? Някой голям под прожекторите и извън тях - като Цветана Манева. Грандамата на сцената, екрана и живота ще блесне в "Хората от Оз" в Хамбург на 19 февруари, в Берлин на 21 февруари, в Мюнхен – на 28 март. И понеже Цветана хич не обича соло дитирамбите, на мига трябва да се добави – всички са отлични в екипа на абсолютния хит от афиша на Театър 199 "Валентин Стойчев". Цветана отрича, че Яна Борисова пише пиесата за нея. Може и да не е точно така до последната буква, но най-нашумялата авторка на драматургични текстове напоследък действително е вдъхновена от Манева. При това – още преди да установят духовно и душевно родство. Яна наблюдава Цветана в любимото й кафене "703" на "Шишман", а после се мотивира за образа от нейни жестове, реплики, погледи... И най-вече от неповяхващата й женственост и ненатрапчивата й мъдрост. Неслучайно най-прекрасната реплика в "Хората от Оз" изрича тъкмо Ана – героинята на Цветана. Тя, романистката, която не е показвала своя творба в продължение на 10 години, казва: "Любовта е единственото нещо, което не се съобразява със старостта. Може да те сполети винаги, без да й пука дали е уместна. Любовта е много нетактична." Манева тук и сега продължава да се оглежда в още от думите на своята писателка: "Ако приемем, че душата е океан, който иска да се вълнува и не понася покой, аз разказвам за всички поводи това да се случва." Както се знае, режисьор на "Хората от Оз" е Галин Стоев. Перфектният Атанас Атанасов е неплащалият 9 години наем суперстранен Труман, който постоянно се чуди защо съседът не поздравява. Богатият млад мъж е Вежен Велчовски, неговият още по-заможен авер е Стефан Вълдобрев, а Радена Вълканова е Мия, в която последните двама са влюбени по различному. Въпросната Мия е помощник редактор в издателство и дава мило и драго, за да разбере дали Ана крие в чекмеджето си съкровен ръкопис. Цветана наистина фокусира цялата философия в текста и персонажите в "Хората от Оз" - чувствата винаги побеждават разума и е напълно излишно да им се противопоставяме, независимо от страха какво ще се случи после. Самата тя и досега вярва, че всеки трябва да бъде преценяван в зависимост от това на колко доброта и човешка щедрост е способен. Тъкмо това я сближава още през 90-те с Галин Стоев, с който направиха и скандалните за тогава "Монолози на вагината" в "199". Само на него и на Снежина Петрова тя позволи да излеят в слова емоциите си към нея на 60-ия й рожден ден в Белия салон на Двореца.
Манева ще отлети за Мюнхен само ден, след като получи почетния "Икар" за преподавателската си дейност на традиционната церемония в Народния на 27 март – международния празник на артистите. Тя е професор в НБУ, където студентите буквално я обожават. Защото въпреки че е Цветана Манева, тя се държи като една от тях. Една от обществото в храма на Мелпомена и Талия – макар и върховна жрица. Но без да плаща данък "суета" – като личност, която умее иронично-любезно да намигне към нарцисите. Въпреки че притежаващият "Оскар" , "Златна палма", "Сезар" и БАФТА Жан-Клод Кариер казва: "Няма начин тази жена да не е звезда!". Световният кинаджия веднага надушва, че Цветана е кралица пред камерите. Всъщност той няма как да знае, че тя го доказва още през 1963-а, когато Дако Даковски я снима като Деница в "Калоян" – преди да я приемат във ВИТИЗ. Въпреки че точно по това време тя е повече от срамежлива. Когато се подготвя за кандидат-студентските изпити в Академията, казва текстовете с гръб към баща си – забележителният Георги Манев от Драмата в Пловдив.


Подарява на Явор дървен кон на сватбата им преди 40 години


На 9 септември Цветана и Явор Милушев ще празнуват 40 години официален брак. Взимат се на тази дата през 1977-а, защото е официален почивен ден в соца. Той й подарява златно синджирче, тя на него - дървен кон. Всъщност те отдавна са двойка. "От доста време живеехме заедно. Но решихме, че е редно да се оженим. Бяхме безкрайно щастливи, безотговорни и романтични. И ужасно влюбени. Един прекрасен ден просто осъзнах, че Явор е човекът, с който искам да бъда до края", споделя Цветана. Защото Явор умее да поражда у нея чувството, че е необходима. Но всеки от тях е завършено цяло – нито тя е неговата половинка, нито той – нейната. Явор, може би единственият в арт съсловието мъж със синя кръв, учи Цветана, че респекта към свободата на другия е най-значимият афродизиак. Страхотният актьор, изиграл като никой друг Яворов – гениалният Отело в българската лирика, учи избраницата си, че ревността е глупава и жестока, че тя унищожава. Цветана прави най-голямото признание, което една жена може да формулира за един мъж: "Ако Явор не се беше държал с мен така, както го е правел винаги, нямаше да съм жива".
"Открих Цветана след бродене из безбрежните океани - след като тя е имала своите преживявания и своите житейски търсения, след като аз съм ги имал. Господ реши да създаде ситуация и да пробва – може ли да ни срещне и какво ще стане след тази среща. Стана това, че вече повече от 40 години сме заедно", казва Явор. "Най-вероятно съдбата реши да изправи Явор на пътя ми. Има моменти, в които се случват прекрасните неща. И разбираш, че всичко, което си правил досега, не е било най-точното и най-вярното. Че самозаблудата, когато се отнася за емоционалните върхове в живота, е нещо нормално и се случва на всеки. Но бурите, премеждията, противоречията, ревностите изведнъж придобиха нов смисъл. Някои неща се обезсмислиха, други получиха ново съдържание. Явор успя да ми обясни какво е ревност. И че няма по-грозно и по-самоунищожаващо чувство от нея.. Дълго време се чувствах отгледана, някак намислена и конструирана във връзката си с Явор, без той да има директни и конкретни изисквания към мен. Но с неговото поведение той като че ли ме изтегляше на друго ниво, с различно осмисляне. Съюзът между двама души не е борба за надмощие – на единия над другия. Всеки върши своята работа. Когато се събираме вечер и се разделяме сутрин, това са ни най-личните наши интимни моменти. Щастието е да мълчиш заедно с другия. Дълго време се опитвах да си го обясня. В подобни моменти ми става толкова спокойно и хубаво, че няма защо да говоря. И другото, което е задължително при общуването с Явор – много е хубаво да не му говориш, ако той не те е запитал. Не че няма да ти отговори. Много пъти съм се опитвала да проследя проявленията на старата и благородна кръв, тъй като прадедите му са носели титли. При Явор живеенето е духовен проблем - защото така му е завещано. Физическото оцеляване ден за ден не го занимава."


 


Едно към едно


"Голямото начало за мен е, когато започнах да работя с Любен Гройс. Дотогава получавах ролите според моите дадености. Но никой не беше надниквал в душата ми така, както направи той. Гройс казваше, че театърът е неговото убежище. Това е истината. А той ме научи на всичко, което съм. Общуването, репетициите, спектаклите с него се равняват на четири академии."


"Случвало ми се е да се възраждам почти от пепелта. Чувствала съм се смазана до дъно - обидена, без вяра, изпълнена с горчивина. Но винаги съм откривала сили в себе си. Още повече че майка ми казваше: "Не свивай веждите, гневът е грях."


"След 10 ноември не исках да пренаписвам живота си. Не го направих и никога след това. Затова тогава си тръгнах от "Сълза и смях" и останах на свободна практика. Времето беше бурно и разделно. Какво казваше покойният Маргарит Минков, тогава всеки се зае да измисля новото си минало. Имала съм възможности да напусна България. Но моето място е тук. Животът не е физическо измерение, а духовно. И в този смисъл няма значение дали ще ям хляб с чубрица или луксозни ястия".


"Преди няколко дни чух една формулировка - че ставаме по-бедни, по-прости и по-малко. Което значи, че се самоосъждаме на изчезване."


"Говорим, без да мислим. Повечето хора у нас се молят, без да вярват. Отказваме се, преди да опитаме"


"Злото не заслужава добротата, с която го обгрижват непрекъснато в резултат на най-различни интереси. Добротата към злото е жестокост към справедливостта. Не съм черногледа, прекалено чувствителна съм към настоящето."


"Много пъти съм била неразбрана, защото ценя личното си пространство, свободата. Научих се, че страдаме от последствията на собствените си действия."


"Най-прелестно е, че не знаем кога ще си отидем. Това ми носи спокойствие".


Текст под снимка:


Цветана умее да цени провокациите. Някога записа песен "Непознати очи" в дует с Руши Видинлиев, а после получи серия предложения от композитори и аранжори. 12 фотографи я снимаха за един от юбилейте й - неочаквана, многолика, артистично-скандална, философска, перфектна.


"За да успеееш, трябва да си готов да платиш цената".


"Трудолюбието се възпитава. То не е като таланта. Става с много усилия на волята и деликатна намеса на околните"


"Триумфът невинаги е равен на щастие".


"Човек много късно разбира, че колкото повече напредва кариерата му, толкова по-малко става щастието му – онова щастие, което те приближава до смисъла на съществуването"


"Топлината идва, когато близките знаят, че много ги обичаш"


"Актьорството е емоционална зависимост"


"Театър трябва да се прави на сцената, а не в живота."


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 14:43 · 20.02.2017
КУМОНИСКА И НИЩО ПОВЕЧЕ
Потребител · 09:59 · 19.02.2017
Гранд дамата да хване малко да се пооправи.Например малко боя и грим.Гранд дама-айде моля
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент