Големият актьор утре ще получи "Икар" на церемонията в Народния
"Ние, смешните артисти, носим невероятното проклятие да бъдем комични и в болките, и в успехите. Но в това тайничко крием своите лични неволи", споделя Никола Анастасов, който говори малко, но казва много. Един от най-позитивните човеци в българската култура довечера ще получи почетния "Икар" за цялостно творчество на поредната церемония на съюза на артистите в Народния.
Каквото и да изиграе Анастасов, през прозрението и познанието на неговите герои винаги струи тъга. (Надали би могло да бъде по друг начин - големият актьор в невръстна възраст губи брат и сестра.) Кольо попада в Сатирата още в началото на нейната история. Първата му голяма роля в храма на смешниците е през 1961-ва във великолепната лирическа комедия на Валери Петров "Когато розите танцуват".
На спектакъла за петия рожден ден на сатириците, естествено, идва Тодор Живков. Енчо Багаров и Нейчо Попов са приготвили подходяща програма: "Криво седи - право съди". След аплаузите баш тежкарите, начело с Калоянчев, искат от Тато конкретна помощ - собствена сграда. Защото по това време играят в "Сълза и смях" - втора сцена на Народния.
Държавният глава не се чуди дълго - в арт гилдията винаги го хвалят за бързите му рефлекси, когато трябва да ги спасява в подобни ситуации. Живков нарежда на МВР министъра да им преотстъпи топлоцентралата на улица "Стефан Караджа". "Когато нямаш дом, трудно се прави семейство. А театърът е семейство", категоричен е Анастасов в книгата си "Я, колко мъка". Пак там той разказва уникални истории от живота си.
Славчо Васев, директор на Народния, го вика в кабинета си - и го кани да влезе в трупата на академиците. Кольо размисля за кратко и отказва - вече е заразен от бацила.
Преживяванията и посланията на Анастасов в театъра са дълбоко свързани със Станислав Стратиев и неговите пиеси. И понеже двамата са много близки, прочутият драматург първо на него дава да прочете "Римска баня". Кольо - като всеки актьор, готов с радост да преяде с роли - иска да изиграе всичките в тази ужасно сатирична, абсурдна и тъжна пиеса за безсмъртния българския модел. Но в крайна сметка "кандисва" на Цеков. После е Висящият в "Сако от велур". Стратиев все още е жив, когато излиза "От другата страна" - много мъчителен размисъл за възрастните хора, за родителите, за носителите на изконните ценности, от които родното общество постоянно се отрича до ден днешен.
"Винаги съм търсил трагедията в смешното. Но невинаги съм бил правилно използван. Най-често са ме виждали в комедии. С възрастта все повече ме тегли да бъда замислен и полутрагичен. Вероятно това се случва с напредването на годините. Колкото повече минава времето, толкова повече загубваш надежди и приятели. Светът се променя - вече не ми изглажда така, както на младия човек. Но житейската криза е за хората, а не за боговете. Разбира се, духът винаги ми остава същият. Колкото по-малко се взимам на сериозно, толкова по-добре живея. И толкова по-спокойно се чувстват хората около мен. Ще остана такъв - доколкото мога и докогато мога", изповядва се страхотният актьор.
Женят се с Мария Косева между нейните гастроли
С Мария Косева се запознават на премиерата на "12-те стола". После се засичат по концерти. Стават приятели, когато тя вече е звезда номер едно заедно с Емил Димитров. Това е точно година, преди да се появи Лили Иванова. Кольо е безкрайно щастлив от бисовете за своята избранница. Когато най-после събира смелост да я покани вкъщи - миниатюрно жилище за него, майка му и баща му - й се хвали с новото радио "Орфей". Талантливата красавица има покани за участия из половин Европа и целия Съветски съюз. За да се оженят, Мария специално се връща от гастрол в Румъния. И двамата страдат от разделите. Заради една от тях Анастасов и негов приятел от детството се напиват юнашки в "Унгарския", яхват мотоциклета на човека и Кольо се събужда в "Пирогов". След две години се ражда Ивайло, а след пет - Чавдар. Тогава става ясно, че две знаменитости в едно семейство е сложен казус. И хубавата Мария, на която всички прогнозират световна кариера, се отказва от сцената.
Надявал се да бъде отец Ередия
"Винаги съм искал да бъда любовник като Стефан Данаилов", периодично се самоиронизира Анастасов. Той не крие в мемоарите си, че се е надявал на по-мачовска съдба в киното. Дори си мислел, че може да бъде отец Ередия в "Осъдени души". Въло Радев го вика на проби, но после идва полякът Ян Енглерт. Затова пък Кольо играе в първия роден тв сериал - "С пагоните на дявола" на Неделчо Чернев. Там също има един голям красавец - Димитър Буйнозов. В "На всеки километър" Любо Шарланджиев му "разпределя" образ на фашистки офицер, който се прави на абдал. А в "Бялата стая" на стария му приятел Методи Андонов е диригент на оркестър в бар.
В "Нако, Дако и Цако" е колоритен и неповторим.
Зако Хеския го снима като страхливия партизанин в "Осмият", където юнакът също е друг - Георги Георгиев-Гец, който не спира да му удря шамари, за да го вкара в правата вяра на комунизма. Анастасов си ходи с писнали уши през цялото време. Зако пък почти го провисва над пропаст. Не по-любезен е известният режисьор и докато работят в "Тримата от запаса". Кольо влиза в ледения Дунав - умее да плува, но има чувството, че мозъкът му изтича от студ. Не може да откаже втори дубъл - 600 души него чакат. След това три дни лежи болен в хотела в Русе. Със Стойчо Мазгалов пък тичат под дъжд от шрапнели. На връщане към София - навръх Никулден - Бог и светецът на Анастасов ги спасяват в страшната поледица. Когато Кольо се добира до Сатирата, Парцалев поръчва в "Унгарския" кашон с гъмза. Да полеят това, че е жив.
Анастасов е атрактивен в епизодите на "Неочаквана ваканция" и "Астронавтите". Детските зрители го приемат не по-малко еуфорично от възрастните.
Властта не го привлича
Анастасов празнува 75-ия си рожден ден като Зевс. Въпреки че е благ и винаги усмихнат, негови приятели и колеги са убедени, че точно това е ролята, която отива най-много на драматичния комик. Всъщност в "Боговете" на Георги Данаилов - спектакълът на Гаро Ашикян, с който през 2007-а честваха Анастасов - неговият гръмоотвержец слиза от Олимп при простосмъртните и избира да стане един от тях. Може би това е кодът. Тогава актьорът се пошегува: "Най-ми приляга Адонис - тоест любовта. Въпреки че Зевс казва истината в очите. А в нея винаги има повод за размисъл. Иначе властта никога не ме е привличала. Открай време показвам от сцената какво всъщност е тя. Временно явление".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
