Жестоката цена на едно "Салтомортале"

Борислав Колев е автор на филмите "Стоичков" и "Салтомортале"

Жестоката цена на едно "Салтомортале" | StandartNews.com

Филмът на Борислав Колев разказва драматичната история на развенчания шампион

Щангистът Ангел Генчев - между рекордите и войната на световете

1988 година. Сеул. Южна Корея. Един исполин стои на най-високото стъпало на олимпийската стълбичка. На гърдите му блести златен медал, над него се вее родният трибагреник и звучи химнът на България. Часове наред големите телевизии в света не спират да въртят една и съща картина: задното салто, което щангистът Ангел Генчев прави миг след победния си опит. То става символ на радостта от успеха, който безспорно следва големите спортисти.

27 години по-късно точно с тези кадри започва филмът "Салтомортале" на някогашния журналист от "Стандарт" Борислав Колев. Тържествените фанфари в него обаче заглъхват бързо. Както и в живота на шампиона

За големия спортен форум в Сеул България разполага с поне тридесет равностойни състезатели, разказва легендарният треньор на българските щангисти Иван Абаджиев. Само десет обаче ще стигнат до олимпиадата. Те ще спечелят пари, слава, останалите - макар че са на същото ниво - губят всичко. Затова още в контролите битката е жестока.
Дни преди заминаването покойният днес Михаил Петров се контузва. 67,5 кг е най-българската категория, не може точно в нея да останем без медал. Погледите се насочват към Ангел Генчев. Наричат го "нашата гордост". Сравняват го с Левски. Но той трябва да намали теглото си. Часовете в сауната при 120 градуса не дават резултат. Кожата му е изтъняла като хартия.
"22 дни не съм ял и не съм спал от глад. Виждах само храна", разказва Ангел. Накрая успява.
В Сеул като че ли се състезават не хора, а световните политически системи. Капитализмът и социализмът са се хванали гуша за гуша. Борбата е навсякъде: От Космоса до спортните терени.

Първият златен медал, който печели щангистът Митко Гръблев, е отнет след часове. Причината: намират забранени вещества в кръвта му. На следващия ден Ангел Генчев триумфира със световен рекорд. Резултатът му е далеч над постигнатото от конкуренцията. Запъхтян от вълнение, коментаторът по телевизията му благодари от името на целокупния български народ.

Шампионът е спокоен и уверен в себе си. Не е взимал нищо непозволено. Намира се в отлична форма. Обажда се в Певец, където са родителите му. Пита добре ли е изглеждал на екрана.
"Гледахме вечерта, разказва майка му Еленка Върбанова. Радвахме се. Телефоните звъняха. В селото всички са били пред телевизора. Сутринта баща му намира в обувката му много голям паяк. И още тогава каза: Това не е на хубаво".

След състезанието и награждаването Ангел излиза из олимпийското село да се разходи и накупи подаръци. От време на време хвърля поглед по телевизионните екрани, където салтото му продължава да се върти. Настроението му е приповдигнато, той обаче още не е чул това, което съотборниците му знаят още от сутринта. И неговият медал се отнема заради допинг. Световната конспирация действа. Отмъщението на руснаците. Богатите няма да да позволят българите да печелят всички златни медали. Това ще съсипе тежката атлетика въобще. Иван Абаджиев е категоричен: Пробата на Генчев е сменена. Има и доказателства. Отборът е върнат обратно. Посрещат ги като престъпници: "Мислех да се хвърля от етажа, казва Абаджиев във филма - но бях сигурен, че грешката не е в мен". "Явно в голямата политика няма джентълменство", разсъждава Нурайр Нурикян, личният треньор на Генчев в националния отбор.

"Денят, в който ми отнеха медала, е най-тежкият в живота ми", казва Генчев. "За мен щангите бяха всичко. Ужасявах се само при мисълта, че няма да вдигам".

Още докато е в Сеул, мъж спира несправедливо развенчания ни шампион и го заговаря на български. Представя се - Владимир Костов от Свободна Европа: "Американците се интересуват от вас". Заедно отиват в щатското посолство. Там го агитират да замине зад океана. Предлагат му политическо убежище. Ето го лъчът светлина в мрачния тунел. "Имам жена и дете, което още не съм виждал. Какво ще стане с тях?", пита бъдещият емигрант. "До 3-4 месеца и те ще са в Америка. Ще ги изискаме по линия на Червения кръст". На следващия ден Ангел отива да потвърди съгласието си. Неочаквано обаче консулът пита: "Имаш ли граждански брак?". Отговорът е отрицателен. Заради шестмесечния казармен лагер преди състезанието не му е останало време да се ожени. Ще го направи в Америка. Консулът е сериозен. Става прав: "Тогава може никога да не видиш съпругата и детето си".

Да избяга по този начин, Ангел дори не може да си помисли. "Винаги съм бил наясно със себе си. Решението беше категорично: връщам се в родината". В България нещата не тръгват по най-добрия начин.
Кинематографът съвестно следва преживяното през годините. Отнемат състезателните му права за 24 месеца. Започва да пие. "Животът и семейството му, всичко се разпадна", разказва от екрана Еленка Върбанова.
Талантът, на който предвещават блестящо бъдеще и триумф на световния връх, е изоставен. Вече няма кой отново да го вземе под крилото си. Да го върне в тренировъчната зала. Да го запази за големите щанги. В същото време държавата е в безпорядък. На улицата парите се печелят лесно. Стига да можеш.

"Чувах от хората, че правел бели, щуротии, че е мафиот, че са го намразили. И сега не го обичат", разказва майка му.
"Правил съм простотии, връща се към миналото шампионът, карал съм да връщат пари. Смятал съм го за нормално. Не съм нападал никой, без да съм му казвал какво ще стане. Аз им давах шанс. А не мен никой шанс не ми даде."
Първото влизане в затвора е заради рекет. Измислен, според щангиста. За триста лева: "Без да съм ги взел. Само ги поисках. Захапа ме системата."
Такава е участта на мнозина от олимпийските ни надежди. Не всички имат щастливата съдба, таланта и волята на Стоичков, казва Борислав Колев, авторът и на прекрасния филм за великата осмица на "Барселона" и националния отбор на България.

Подобно на прочутия футболист, Ангел Генчев не е лишен нито от талант, нито от воля. Но житието и битието му е много далеч от неговото. Лоша карма ли е белязала живота му? Езотеричната литература, която чете, донякъде му дава отговор на този въпрос. Спасява го да не полудее и дори умре. Той иска да заживее нормално, като всички останали. Полага усилия това да стане, но нещо непрестанно го връща към дъното. И въпреки това, дори и там, дори след всичко преживяно, човек има право на мечти. В юношеските си години, белязани от спартанския живот на олимпийската надежда, Ангел е бил най-щастлив, когато яде шоколад на задната седалка на някое такси.

А днес? "Искам да събера доста пари, да си взема кемпер, жената, детето и... Където ми видят очите". Колко малко му трябва на човек. И колко е трудно да го има.


Режисьорът: Не съм адвокат на героя си

- Господин Колев, и двата ви филма - "Стоичков" и "Салтомортале" - разказват за бедни момчета, които стават големи спортисти. Камата стига до световния връх и остава там. Ангел Генчев, героят на "Салтомортале", се срива от олимпийската стълбица до житейското дъно. Как попаднахте на тази история?

- Помня я много добре. И то заради онова феноменално задно салто, което той направи след последния си победен опит. После четох, че животът му главоломно е тръгнал надолу. Че има проблеми със закона. През 2013 г. беше излязъл за пореден път от затвора и в интервю обясняваше, че иска да организира бъдещето си отново. Чухме се, отидох до село Певец на 9 километра от Търговище. Пихме два дни, поговорихме, опознахме се, видях хората около него и разбрах, че той е силно мотивиран за разкаже историята си. Започнахме снимките - шестнадесет месеца го следихме непрекъснато. Беше амбициран да се върне в щангите. Захвана се упорито и след година тренировки се яви на републиканско първенство, където се представи чудесно. Но съдбата пак му обърна гръб. Отново сгреши. Това беше добре за филма и лошо за него. Защото животът му отново се пропиляваше.

- Само съдбата ли е виновна?

- Филмът не адвокатства на Ангел. Той просто попада на грешното място в грешното време. Вярно, че при този жесток сблъсък на политически интереси индивидуалната съдба нищо не означава. Но за много от нещата, които му се случват, вината си е само негова. Това обаче е валидно и за други. Повечето момчета от олимпийски надежди станаха жертва на промените.

- Как си го обяснявате?

- Те всички са възпитавани в жестоките условия на тогавашната централизирана система. Единственото, на което са научени, е да побеждават в спорта. Там е впрегната цялата им енергия. След 1989 година системата се разгради и много от тези хора останаха на улицата. Тази мощ, която преди това раждаше рекордьори, започна да произвежда бандити.

- На премиерата на филма в залата бе и Иван Абаджиев, който често се появява и на екрана. Какво ви каза Папата на българските щанги?

- Че филмът му е харесал, че се е забавлявал искрено, връщайки се в годините назад. Той дори с усмивка приема шегите, свързани с него, за които героите на филма си спомнят.

- Какво се случи с филма "Стоичков" три години след първата му поява на екрана?

- Обиколи света, спечели международни награди. Оказа се най-гледаният документален филм в България през последните 34 години. Така че съдбата му е повече от добра. Надявам се това да се случи и със "Салтомортале", макар че не храня илюзии той да постигне зрителския успех на "Стоичков".

- Следващият ви филм?

- Заснех новелата "Коледа" по разказ на Иван Кулеков. Имам спечелена субсидия за пълнометражен игрален филм. Казва се "Белези" и е вдъхновен от съдбата на гениалния български цигулар Васко Абаджиев. Това обаче е скъп проект и за него ще се търсят копродуценти от чужбина.

- Къде зрителите ще могат да видят "Салтомортале"?
- В скоро време по кината. Имаме и договор с БНТ, която също ще го излъчи.



Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай