Уникалната ретроспектива на Георги Божилов- Слона е основният акцент в открития преди дни Салон на галериите в НДК. Съвместно с НБУ кураторът Анжела Данева прави опит да събере и покаже някои от най-значимите творби на прочутия пловдивския художник и бохем. Произведенията, които днес са собственост на държавните институции и частни колекционери в България и в чужбина, разкриват творчески периоди от кариерата на артиста, изпълнени с търсения, избистряне на идеи и отстояване на светоглед. Експозицията е посветена на 80 години от рождението на Георги Божилов, който си отиде през 2001-а. До 12 май любителите на живописта могат да видят неговите абстрактни творби, предшестващите ги през годините градски пейзажи, фигурални и метафорични композиции, интериори, интимни портрети на близки приятели... Те са събрани в неповторима мозайка.
Георги Божилов е легендарно име. Той, Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Христо Стефанов и Георги Бояджиев-Бояджана са уникалните личности на пловдивската школа от 60-те години на миналия век. Тогава те все още са група млади рисувачи, които не се подчиняват на консервативните канони и дръзко експериментират с изкуството. В Града под тепетата не са "някакви интелектуалци", които се събират най-вече да пият, а талантливи и търсещи артисти. В центъра на художническото общество е Атанас Кръстев-Начо Културата. Той е нещо като Македонски - събира все самобитни таланти, които пишат, рисуват и пият, но и създават един по-свободен от заобикалящия ги свят. Слона, Ди Киро и съпругата му, балерината Русалия, Милчо Левиев и брат му Йоан, въобще цялата тайфа вдигат най-шумните и весели соарета, без да им пука, че народната милиция ги дебне.
Студентите по актьорско майсторство на Методи Андонов, сред които е и Катя Паскалева, често прескачат от София до "свободната зона" в Стария град. Там тя вижда за пръв път абстрактните платната на Слона и е омагьосана. От цветовете, мащаба и откровената прямота на тези творби. А той пък е омагьосан от нейните черни очи. След флирт, криене и тайни срещи, Слона напуска инженерката Ана, за която е женен, и се впуска в тази нова и луда нова любов. Актрисата е 10 години по-млада от художника, но хармонията между тях е тотална.
Най-легендарна е историята с първата изложба на Слона в Стария град в "Червеното пони" през 1967-ма. Начо Културата е наредил 33 акварела на Божилов и го чака да пристигне за откриването с Катя от Добрич. Но понеже вечно са без пари заради непукисткия си начин на живот, не могат да си купят билет. Културата е на ръба на нервна криза, събира от кой какво може и им праща парите. Но влюбените отново не идват. Изпили са получените пари с други видни театрали в Добрич, а на следващия ден изложбата е открита без художника. Десет години продължава това нахално и дръзко за онези години любовно съжителство. После се разделят без драми, защото Катя има нова любов - кинодокументалиста Иван Росенов. Но цял живот остават близки.
Слона умира в Бургас след тежка автомобилна катастрофа на 30 май 2001-ва. Катя научава ужасната вест в българското посолство в Париж. Тя и Иван са във френската столица, вярващи, че тамошните хирурзи могат да отърват кинозвездата от рака в нейното гърло. Катя пада на колене пред картините на Слона в нашата легация.
След смъртта му в Пловдив са открити къща-музей и фондация, които носят неговото име. Голяма част от картините му днес се намират в Националната, в Софийска градска, в музея "Атанас Кръстев" и из галерии из цялата страна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
