Забраненият художник или родоначалникът на абстрактния експресионизъм в българската живопис. Така ценителите наричат Иван Георгиев-Рембранд, който си отиде от този свят точно на този ден преди 20 години, преди да навърши 56.
Псевдонима художникът получава още в студентските си години заради перфектния му рисунък и чистотата на линията. Ранните му картини, портрети, пейзажи и натюрморти са близки до европейския модернизъм. Някои ги свързват с импресионизма, но преди всичко те са без аналог в българското изкуство през 60-те и 70-те години. По-късно художникът задълбава в дебрите на абстрактното и експресивното, пишат години след неговата смърт критиците. Защото ярката индивидуалност на Иван Георгиев и неговият експериментаторски дух не се вписват в официалното разбиране за изкуството по онова време и той се оказва сред забранените творци. След като през 1966 г. журито отхвърля негова картина за участие в колективна изложби, той никога повече не участва приживе в каквито и да било експозиции. С думите "Ако представя своя работа в изложба, ще имам чувството, че се показвам гол пред непознати на публично място" отхвърля всякакви опити да променят позицията му, още по-малко да продава свои картини. Избира изстраданата в недоимък свобода и творческата нелегалност пред компромиса. Единствените картини, които са собственост на държавна галерия, са четири платна, дарени на Софийската градска от сестра му Вяра Георгиева през 2003-а.
Първата изложба на Иван Георгиев-Рембранд прави изкуствоведът Максимилиан Киров в галерия "Витоша" година след смъртта му. Затова пък днес той е сред най-модерните и търсени художници, високо ценен от публиката и колекционерите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
