Незрящи творци създадоха диск с неземни балади
Има ли невъзможна любов? Има и тя дори се пее. "Невъзможна любов" е името на един от най-невероятните дискове, които родното музикално пространство познава. Дванадесетте песни в него са изпълнени от младата певица Катрин Витали, музиката е на композитора Георги Холянов, а звукорежисьор е Панчо Карамански, който веднъж седмично става и дисководещ. И тримата са незрящи. В тази талантлива компания са още актьорът Николай Николаев, на когото е поверена рецитацията, и поетът Чавдар Тепешанов, по чиито любовни стихове са сътворени песните.
В "Студио 1" на БНР създателите на диска, артистите, които "виждат" с душите си, застанаха за първи път пред публиката. Тя пък не се притесни да пусне някоя сълза, очарована от силата на духа им.
Първите акорди на "Невъзможна любов" се чуват някъде преди пет години в "Пирогов". Тогава незрящият композитор и преподавател в училище "Луи Брайл" Георги Холянов създава трупа от слепи момичета с ангелски гласове. Николай Николаев ги води в Института за бърза помощ, където вече действа детска клиника по смехотерапия - там лекуват с музиката си болните деца. И Кети, Ваня, Стаси го правят по превъзходен начин. Те пеят, танцуват, веселят се с такова настроение, че умърлушената публика изведнаж се усмихва и дори не разбира, че артистите са незрящи.
Неотдавна част от трупата заминава за Прищина. В SOS селището, където трябва да изнесат представленията си, обстановката е повече от тягостна. Децата са сирачета от войната. Дълбока бездна дели сърби и косовари. Омразата е наследена от родителите, от многото кръв, пролята в семействата им. Деца, готови да воюват помежду си - това е селището. Никой и никога не се е опитвал да ги сближи. Домакините от Прищина искат от българите точно това. Невъзможното. Да ги съберат. Молят ги чрез музиката да внушат на малчуганите, че омразата, причинила толкова смърт и мъка, не бива да бъде вечна. Че когато станат на осемнадесет години и си тръгнат от лагера, ще трябва да живеят заедно. Да се усмихват, да бъдат приятели, да се любят.
В един момент възторжената млада публика иска от българите да изпълнят любимата им сръбско-косоварска песен "Хубава си, моя горо". Нашите са втрещени: "Как сръбска, бе? Това е Любен Каравелов!". Историята обаче частично ги коригира. Каравелов наистина е написал чудесното стихотворение за българската гора. Пари да плати на композитор обаче нямал. Тогава жена му, сръбкинята, рекла: "Я наджуджи текста у йедна наша любима народна песна". Така "Хубава си, моя горо" се облича в чужда мелодия. В Прищина Кети пее на български. Въздействието е удивително. Децата не разбират какво се пее, но отлично познават мелодията. Пеят всички. Ледът се топи. Пред изумените погледи на възпитателите малките, до момента кръвни врагове, се прегръщат и танцуват.
Когато се случва това, Катрин Витали е още ученичка. Днес тя вече е студентка по поп, джаз и педагогика в НБУ. Музиката е била детската й мечта. Пее вече тринадесет години. Магистратурата й обаче ще бъде в друга област. Казва се, че музикант къща не храни. Но с каквото и да се занимава занапред Кети, е категорична: Няма да се разделя със сцената.
Когато отива за записа на албума, в студиото Бате Николай се сблъсква най-напред с кучето водач, прекрасния лабрадор Жан. Той лежи и дъвче пластмасова чаша за кафе. Щом Кети влиза и запява, песът изплюва чашата и започва да пее заедно с нея. В звукозаписната кабина на училището "Луи Брайл" има само микрофон и слушалки. Панчо вика: "Запис!". "Тъмно е, не виждам текста. Дай осветление!", вика Бате Николай. "На нас осветление не ни трябва", реже мераците му тонрежисьорът. А Николай бяга до колата, взима фенерче и го прикрепя към челото си, досущ като миньор самодеец.
Но преди това: стихове има, музика също, песни обаче не... И пари няма, което обяснява останалото. Николай тръгва по богатите, включва целия си артистичен талант и чар, но не получава нито лев: "Те, братко, гледат, ама не видят!". Казал го е професор Пешев преди сто години. Сега аз, Бате Николай, го потвърждавам".
Трупата обаче не се предава. Подготвя записите, отделяйки от своите стотинки. На помощ идва Владо Найденов, който дава триста лева и казва: "Ако не бях пенсионер, щях да извадя много повече". С тези пари изплащат част от дълговете и пак спират. Мечтаят как ще направят мюзикъл, в който незрящи ще пеят, глухонемите ще танцуват, а публиката ще се облива в сълзи. Най-накрая, колкото й да не е за вярване, помага държавата. Понякога и у нас се случват чудеса.
Да нарисуваш мрака
Докато невъзможната любов владееше сцената, встрани от нея, две момичета, вдъхновени от музиката, рисуваха своите картини. Върху белия лист те перфорираха фигури, които после всеки може да пипне и види. И двете бяха незрящи. Системата е известна като брайлово рисуване. Ралица Станева я практикува от преди три години, а рисува, откакто се помни. Слабост са й пейзажите. Наскоро красавицата завърши с отличие гимназия "Луи Брайл", а през август заминава за Холандия. Ще учи политология и икономика. Вече е била в страната на лалетата и твърди, че е влюбена в нея. Верка Костандовска остава тук. Ще учи българистика. Обича Йовков, Пенчо Слевейков и се готви да стане журналист.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
