Микеланджело горял скиците си

Микеланджело горял скиците си | StandartNews.com

Ръкопис на Пенчо Славейков от 1896-а е българският акцент в изложбата
Денонощна охрана и последен писък осветление за рисунките на гения в Двореца

Точно година след успешната изложба на Рафаело в София, Италия представя за първи път у нас друг гений от Ренесанса в залите на Националната галерия. Осветление, последен писък на техниката, е монтирано в залата на Двореца, където от днес могат да се видят 4 оригинални рисунки на великия Микеланджело - скулптор, художник, архитект на Флорентинската школа. Това са два етюда на фигури в движение от 1530 г., скица "Възкръснал Христос" (1532-1533 г.) и портик от 1561 година.

"Закупихме най-нов вид лампи с щадяща скиците "студена светлина", които осветяват произведенията по начин, каращ ги сякаш да излъчват вътрешна енергия. Така всичко се вижда максимално добре. Беше абсолютно необходимо за тези шествековни творби. Изчистихме климатиците и сега въздухът тук е кристален. Целият този гастрол на "Каза Буонароти", музеят на Микеланджело във Флоренция ни

струва само 10 хиляди лева

Събитието е плод на сътрудничеството ни с Италианския културен институт в София и е под патронажа на посолството на страната у нас", обясни Бисера Йосифова, и.д. директор на галерията.

Четирите оригинала на италианеца се намират в една от стаите на втория етаж. Домакините предупредиха, че по едно и също време да разглеждат вътре се допускат до 25 души, тъй като размерите на пространството не позволяват повече. Денонощен пазач вече стои до уникатите, които са отделени от зрителите с въже като "Мона Лиза" в Лувъра. На големи табла в НХГ ще бъдат показани и откъси от трактати на Микеланджело. Ще звучи ренесансова музика. Елегантен каталог придружава експозицията.

Сполучлив акцент в изложбата е "българският й кът". Под стъклена витрина Националната галерия показва ръкопис на стихотворението "Микеланджело" на Пенчо Славейков от 1896 г. и публикуваното в списание стихотворение "Статуята на Мойсей" от Иван Вазов от 1884-та. Фин намек, че само няколко години след Освобождението от османското робство и у нас е имало българи, които са знаели кой е Микеланджело. "Не трябва да се чувстваме по-долу. И ние сме имали Възраждане", е патриотичното обяснение на Бисера Йосифова.

Експозицията по случай 450 години от смъртта на гения ще продължи до 15 декември и е едно от събитията, което ознаменува председателството на Европейската комисия от Италия. А в България дойде д-р Пина Раджониери, директор на "Каза Буонароти" и куратор на вернисажа.

"Етюдите на фигурите в движение изразяват особено вълнение и са толкова необичайни за онази епоха, че са предизвикали остри критики. Подобно вълнение виждаме и

в голата фигура на възкръсналия Христос

Рисунката е смятана за първоначална идея за Христос в Страшния съд в Сикстинската капела във Ватикана, който Микеланджело рисува между 1535 и 1541 година. Невероятната сила и величие на архитектурните скици и проекти на гения е в тяхната триизмерна стойност. Днес по тях могат да се реализират тези проекти - толкова са съвършени", казва д-р Раджониери.

Твърде любопитен факт е как изобщо нещо от скиците и рисунките на Микеланжело Буонароти е стигнало до наши дни. Колекционерската история на творбите е твърде интересна. Джорджо Вазари, биограф на Микеланджело, разказва как преди да умре, прочутият флорентинец изгаря голям брой свои рисунки, ескизи и подготвителни скици. Подлага ги на Страшен съд, за да не види някой колко усилия е положил и как е експериментирал, за да остане само това, което е смятал за съвършено. При това го е правил на няколко пъти. Въпреки драстичното унищожение, след смъртта на Микеланджело някои от скиците остават в римското му жилище на улица "Мачел де Корви". Той имал и навика да подарява на приятели скици, които все пак е смятал за "съвършени". Така те са оцелели от разрушителната му ярост. Убеден в несъвършенството на графичния щрих, художникът понякога използвал отново и отново хартията за различни цели. Върху сгънатата на четири рисунка "Гол гръб" той по-късно записва дребни разходи.

Домът на семейство Буонароти съхранява историческата памет за живота и изкуството на майстора. Тя е едновременно музей, архив, библиотека с 13 000 книги, от които 200 са редки издания, и място за изследвания. Там е най-богатата документация за художника, разнообразното му наследство от писма, стихове, кореспонденция и други оригинални документи - общо 169 тома. Там са няколко шедьовъра на Микеланджело, сред които мраморни скулптури и най-голямата колекция от скици и рисунки, днес повече от 200, които членовете на фамилията са събирали и "отвоювали" от частни лица и институции". Мястото, на което днес се издига "Казата", е било купено от самия Микеланджело през 1508-ма. Тук той е искал да бъде издигната богата къща, която да прославя фамилията Буонароти. Макар че умира на 89, той не вижда осъществена мечтата си. Единственият му племенник, Леонардо Буонароти, подтикван непрестанно от чичо си, построява солидна сграда между 1546 и 1553 година.

Истинският живот на къщата идва със сина на Леонардо, Микеланджело Буонароти младши, който през 1612 г. разширява и реконструира сградата и оттогава

фамилията я обитава векове

На първия етаж той обособява 4 специални зали. Украсява ги с фрески в прослава на великия му родственик и Флоренция. Там е кабинетът му и колекцията от антични предмети и съвременно изкуство. През 1858 г. Козимо Буонароти, последният пряк наследник на рода, завещава къщата на държавата.

Днес д-р Пина Раджониери ще говори в Двореца по темата "Лицето на Микеланджело", представяйки кратка история на портретите му и прекрасни диапозитиви. Д-р Кирил Василев, главен уредник в Националния галерия, ще изнесе лекцията "Страшният съд на Микеланджело и естетиката на възвишеното", а Любен Домозетски - "Изкуството на Микеланджело през погледа на Вазари".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай