Храмът се нуждае от спешен ремонт и климатици
Шедьоври на църковното изкуство ще се разпръснат, ако не се уреди статутът на "Свети Александър Невски"
Криптата при храм-паметника "Свети Александър Невски" от днес се нарича Музей на църковното изкуство. Както навсякъде по света, така и в божия дом, построен преди 102 години, приземието е било замислено и оформено като гробница. Но никога не е използвано по предназначението си. През 1949 г. Светият синод го предоставя на държавата с перспективата именно в него да се експонират църковни ценности. Минава още много време, преди директорът на Националната художествена галерия Николай Шмиргела да се опита да възроди идеята.
През 1964 г. е взето решение Криптата да се превърне в музей на православното изкуство по българските земи. Звучи нестандартно за онова време - в първите десетилетия на социализма на иконите и олтарите се гледа като на религиозна пропаганда.
В началото на 60-те години обаче по инициатива на Националната художествена галерия в Париж се организира голяма изложба с наши шедьоври, която е под патронажа на тогавашния министър на културата на Франция, известния писател Андре Малро. Експозицията има изключителен успех. След това е поканена да гостува и на други места. Така се решава тя да стане постоянна като филиал на Националната художествена галерия. Открита е през 1965 г. с творби, постъпили в Народния музей преди 1944-а. С течение на времето тя се специализира в областта на средновековното и възрожденското православно изкуство.
Криптата, както всички я наричат, заема изцяло пространството под храма и е висока 3,75 метра. Хронологично тук са подредени около 300 експоната, предимно икони, стенописни фрагменти, щампи, църковна утвар и малко богослужебни книги. А с творбите от фондохранилището броят им става 1500. Колекцията, датирана от VI до края на XIX в., оформя една от най-богатите и представителни сбирки в света на църковно изкуство, с гордост казват хората, които сега я менажират. Сред най-старите артефакти е голяма икона, в която реставраторите са отделили един от друг три последователни живописни слоя, така че да бъде разкрит и най-ранният от тях. Сега от едната й страна може да се види изображението на Исус Христос, от другата - на неговото разпятие.
В най-новата експозиция, която бе открита неотдавна там, фигурират 55 изключителни икони, иконостасни фризове и църковна утвар от ХIV до ХIХ в. Те могат да се видят до декември. Произведенията са обединени от темата "Радостта от молитвата" и са разположени в ремонтираната Златна зала. Показват почти всички за първи път, реставрирани са през последните месеци. Сред най-любопитните е сребърен обков с позлата от икона на свети Георги Диасорит.
Финансовите възможности на Криптата в последните години обаче са ограничени. Тя посреща юбилея си с много сериозни проблеми.
Публична тайна е, че основният проблем идва от неуредената собственост върху катедралата "Свети Александър Невски", за която никой не притежава нотариален акт. Дългогодишната сага беше на път да приключи през юни след споразумение между областната управа, министерството на културата и Столичната община със Синода. Тогава се предвиждаше БПЦ да получи документ за собственост на храма, а Криптата с уникалните икони и скъпа техника да остане държавна.
"Всичко внезапно пропадна, след като на 3 юли синодът поиска и Криптата. В писмо до бившия министър на културата Петър Стоянович БПЦ настоява да й се издаде нотариален акт за цялата сграда. Там се казва, че после ще предоставят Криптата под наем на културното министерство за ползване като галерия. Стоянович просто ни информира, че съществува подобен текст, но го няма на сайта на синода. С Бисера Йосифова искахме среща с патриарх Неофит, но засега тя не се случва. Междувременно Тивериополският епископ Тихон, председател на църковното настоятелство на катедралата, в интервю се възпротиви на идеята Криптата да бъде обявена за държавна собственост. За музея винаги се е грижела държавата. Основната част от колекцията с икони идва от Националния археологически музей, който е наследник на Народния музей. Постъпвали са в него от 1893 г. и до 1945 г. са били над 200. Голяма част от иконите са продадени или дарени от манастири и църковни наместници. Друга част са откупки, а има и прехвърляния от различни институции или конфискувани от МВР и митници", разказва доцент Русева, главен уредник на арт пространството на Криптата. Тя и колегите й се страхуват, че сдигне ли се до закриване на музея, той ще се маргинализира. Експонатите ще бъдат разпръснати из цяла България, без възможност за правилно съхраняване. Не е вариант и преместването им в така наречения роден Лувър, защото мястото там е ограничено.
Криптата спешно има нужда и от климатична инсталация, която липсва от години. Иконите са оставени на благоволението на Господ, защото все няма пари. През лятото дървото се раздува, а през зимата - свива, казват хората тук. Целият храм се нуждае и от спешен ремонт - покривът тече, стенописите се рушат, под плочките се събира подпочвена вода.
Въпреки всичко Криптата ще има юбилей - 50 години. Екипът подготвя две изложби, рекламен клип за метрото и каталог. "Има и архитектурен проект за преустройство на входното пространство. Ще го направя. Ако чакам да получим документ за собственост, нищо няма да стане. А държавниците ни винаги тук водят първо най-високите си гости", категорична е Ралица Русева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
