Ученик възпя ракиеното време

Ученик възпя ракиеното време | StandartNews.com

В измисленото Боримечково мечтаят и спорят на чашка, докато светът им си отива

Десетокласникът Богомил Иванов от старата столица описа в книга какво се случва на село по ракиено време. Момчето, което учи в паралелката по география и икономика на търновското ПМГ, казва, че преди залез-слънце човекът става най-естествен, забравя за суетата на света и околните и заживява в своята реалност.

В книгата "Ракиени времена" няма истории за пияници, а по-скоро за безвремието и липсата на перспектива в едно обикновено, умиращо българско село. По ракиено време човек се чувствал по свободен да говори това, което мисли, и да го сподели с приятели. По това време всеки може да представи собствените си идеи, без да мисли какво ще кажат хората за него, обяснява авторът с псевдоним Балканджи Боге. Според него по ракиено време настъпва странна безметежност и отпускане. А за да стане "магията", не трябва дори ракия - безвремието

те превзема и на трезва глава

Българинът няма ясна представа какво да прави сега, а и в бъдеще, смята Богомил. В "Ракиените времена" поне има утописти, които поне представят някаква красива алтернатива. Действието се развива в село Боримечково. Хората започнали да строят паметник на Боримечката, но градежът се проточва 100 г. Вдигнат е наполовина, а междувременно селото също се разделя на две. Едната част от хората искат да завършат паметника в оригинал, а другата половина настояват да достроят тялото на чужденец, който ще става депутат и ще дава пари на селото. Как се развива действието, авторът не разкрива, но издава, че селяните

стигат до референдум, печелят патриотите

А по ирония на съдбата, както най-често се случва, пари за паметника дава чужденецът, обяснява Боге.

30-те истории в книгата са обединени от обща сюжетна линия. "Забавни са, пародийни, иронични. И макар че става дума за село без бъдеще и за хора, които след 10 - 20 г. вече няма да са живи, книгата не е тъжна", разказва Богомил. "Едните, местните мечтатели са движени от гол патриотизъм и се надяват да върнат славата на селото. Другите искат върху краката на Боримечката да достроят тялото на чужденец, който ще става депутат и се предполага, че ще донесе пари в селото. Тези са за чуждия капитал", разказва Богомил.

И в двата лагера обаче са абсолютни утописти

Защото, каквото и да направят, селото си отива. А въпросът е какво ще остане след него. "Жалко и странно как хората си приказват, пият, а селото им умира. Светът не ги закача, а и те са се отрекли от него", разказва Богомил и така обяснява защо е кръстил романа "Ракиени времена".

Село Боримечково е измислено. Но като се захванал с романа, Богомил решил да провери в интернет дали някъде из България няма такова. Открил го в Пазарджишко. Трябвали му 9 месеца, за да напише книгата. Историите се "скупчили" лесно в компютъра му. Трудното било да намери сюжетна линия, която ги обединява. Когато се появила историята около паметника, Бого бил вече готов. Подписал се като истински писател -

с псевдоним Балканджи Боге

Двете имена са негови прякори, с които го наричат приятели. Още двама приятели участват в проекта на младия автор. Единият е художник на корицата и се казва Теодосий Тодоров. Той е дванадесетокласник в частната гимназия "Аркус". Другият е редакторът - Господин Гюров.

Издателство "Фабер" пуска на пазара "Ракиени времена". Богомил сам е платил за отпечатването на книгата си, като е вложил личните си спестени пари. "Моите родители ми помогнаха също. Всъщност те искаха да платят всички разходи, но мечтата ми беше, като започна проекта, от началото до края сам да го реализирам. Затова сега съм готов

да пътувам из България, за да представям книгата

заявява Богомил.

Догодина младият писател ще бъде в XI клас. И макар краят на гимназията да наближава, признава, че засега не е решил на какво ще се посвети.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай