Сравняват Мо Йен с Кафка и Маркес

Сравняват Мо Йен с Кафка и Маркес | StandartNews.com

Нобеловият лауреат става "Доктор хонорис кауза" на Софийския университет

Най-забраняваният китайски писател идва у нас на 27 септември за литературна дискусия

"Той е един от най-известните, най-забраняваните и най-пиратстваните автори на съвременен Китай. Наричат го също така китайският отговор на Кафка и Джоузеф Хелър", пише сп. Тайм" за Мо Йен. Нобеловият лауреат за литература за 2012 г. пристига в България на 27 септември по покана на институт Конфуций към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Писателят ще бъде удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на СУ същия ден в Аулата на университета от 11 часа.
По-късно, в 15,30 часа в Конферентната зала в Ректората на университета Мо Йен ще участва в литературен форум по въпросите на съвременната китайска проза. А след това 59-годишният нобелист ще връчи награди на победителите в литературния конкурс за превод на свои кратки разкази.

Мо Йен, чието истинско име е Гуан Мо-йе, расте в Гаоми в провинция Шандонг в Североизточен Китай. Родителите му били фермери. На 12 години, по време на културната революция, той напуска училище, за да работи, първо в земеделието, а после във фабрика. 21-годишен се присъединява към народната освободителна армия. Там като войник започва да пише в началото на 80-те години на ХХ век, когато в Китай се завихря мощно авангардно движение в литературата. Псевдонимът му Мо Йен означава буквално "не говори" защото родителите му често го предупреждавали да мълчи пред хората навън, за да избегне неприятности в годините на политически репресии. През 1981 г. излиза дебютният му сборник разкази, в който авторът пресъздава делнични сюжети, до които западната публика няма достъп. Персонажите му често са забравени от историята човеци, обитаващи невзрачната реалност на овехтелите си убеждения. В писането китаецът се опира на опита от младостта и описва средата в неговата родна провинция. Това личи особено в романа му Hong gaoliang jiazu, излязъл през 1986-та, преведен на английски шест години по-късно като Red Sorghum ("Червено сорго"). Книгата се състои от пет истории, които се развиват и преплитат в родния му Гаоми и разглежда няколко бурни десетилетия на XX век. Разказва за японската окупация и суровите условия, понесени от бедни земеделски работници. Произведението е успешно филмирано от режисьора Джан Имоу и печели "Златна мечка" на Берлинале през 1988-ма.

Негови са и разказите "Люлката на бялото куче", който също е филмиран и "Прозрачният морков". Високо признание получават романите му "Пищни гърди, тлъсти бедра" (1985), "Наказанието със сандалово дърво" (2001), който заедно с "Уморен да се раждам и да умирам" (2006) скоро ще излязат и у нас, и "Жабата" (2009).

"Чрез съчетание от фантазия и реалност, исторически и социални перспективи Мо Йен създаде свят, напомнящ по своята сложност на вселената в творчеството на Уилям Фокнър и Габриел Гарсия Маркес, като намира отправна точна в старата китайска литература и устната традиция", мотивира се Шведската академия, когато му връчва Нобела. Награденият артист публикува романи, къси разкази и есета на различни теми и въпреки социалния си критицизъм е възприеман в родината си като един от най-изтъкнатите съвременни автори.

Стилът на Йен се отличава с особена острота, живост и експресивност, за която допринася употребата на местен диалект, идиоматични изрази, игрословици и каламбури.

За първи път на български език миналата година "Колибри" издаде романа му "Промяната". Книгата се смята за автобиографична и в нея Мо Йен персонализира политическите и социалните промени, настъпили в родината му през последните десетилетия.

"Не обичам да давам политически изявления. Пиша бързо, но мисля бавно. Мога да не бъда разбран както трябва. Освен това, политическите ми убеждения са ясни. За да ги видите, необходимо е само да прочетете някоя моя книга", казва Йен, който е член на китайската комунистическа партия.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай