Академици, писатели и бизнесмени сред феновете на Антон Дончев
София. Военният клуб едва приюти десетките почитатели и приятели на Антон Дончев. Поводът да се съберат под една стряха едни от най-светлите умове на страната бе деветото юбилейно издание на "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес", което Антон Дончев обнародва в 280 хиляден тираж преди три десетилетия.
Днешното луксозно, девето издание в два тома е дело на ИК "Захарий Стоянов". Това е сказание за прабългарина, който беше конник и се стремеше към непознати далечини, но не можеше да спре, та полетът му се превръщаше в негова гибел..., четем на корицата. Премиерата бе открита от директора на издателството Иван Гранитски, който благодари на спонсорите от "Елаците Мед", "Геотехмин ООД", както и на адвокат Тодор Батков за родолюбивата подкрепа. За творчеството на Антон Дончев и вдъхновението, което носи то, говориха академик Стефан Воденичаров, академик Георги Марков, професор Аксиния Джурова и професор Андрей Пантев. Развълнуван, писателят сподели свои мисли и зададе въпроси за миналото и бъдещето на България.
Антон Дончев: За гордост ли е, че отлитат умните ни деца
Сърцето на романа е основаването на българската държава. Преди 1300 години на историческата сцена на Европа се качват 15-20 народа, от които като че ли ние сме единственият, който остава през вековете. Това чудо може да бъде разбрано само като разберем кои са ценностите, които този народ е запазил през годините.
. Първото издание на сказаните е двеста и осемдесет хиляди екземпляра. Последното само хиляда. Какво се е случило да бъде така, словото ли си загуби силата, какво...
. Думата разковниче се нарича ценности. Древните ни прародители са имали ценности, вярвали са в тях и са ги защитавали. Проблемът у нас, а и не само у нас, е сриването, липсата на ценности.
. Поясът, така характерен за българина, отделя главната част на тялото, свързана с духа от долната, свързана със земята. Смисълът му е да се даде еднаква тежест на небето и на земята. Равновесието е било основното за нашите прародители.
.Някогашните български войници били това, което днес наричаме командоси.
Нашите ханове, нашите царе са следвали един морал, тоест, следели са за равновесието между материалното и духовното.
В днешно време това равновесие е загубено. Ние преследваме само материалното и така изгубихме човешкото у нас.
. В България думите, които най-често се чуват, са: имам право. Добре, а твоите задължения, моето момче?
. Защо кастата на учителите, които винаги са били жреци по тези земи, станаха мръсна дума.
Защо в Холандия за едно учителско място се бият 300 души, а тук нито един? За гордост ли е това, че от Уелския университет дошли и прибрали нашите умни деца. Това за гордост ли е? Ще се върнат ли те някога?
. В момента се атакува коренът на нормалното човешко съществуване, атакува се всичко, което ни е крепяло - на първо място семейството. Тия велики жени, наречени майки...
. Ако някой изучава историята ни от вестниците, ще помисли, че не сме у ред. Защо се сриват паметници, съхранили нашето величие.
. Световната култура е симфония, която се изпълнява от оркестър. Да слушаме само една музика, да четем само едни книги, сме загубени. Ако изчезне нашият глас от световния хор симфонията ще е друга.
. Ние имаме достатъчно интелектуалци, които могат да вдъхновят нацията.
. Нямаме никаква причина да сме песимисти, ако не забравяме, че освен права имаме и отговорности.
. Княз Борис праща Климент в днешна Македония, подарява му къщи, построяват му черкви. Свети Климент малко е известно е бил и градинар. Първата му заповед била да се посадят дъбове. Затова и аз казвам: Да садим дъбове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
