Съпруг за служебно ползване

Съпруг за служебно ползване | StandartNews.com

Странно и някак тъжно започна утрото за старшината от резерва и бивш полкови артелчик Евгени Зографски. Още на излизане нещо остро го прободе под сърцето и мигом го обхвана тревожно предчувствие. Имало защо. Срещу него бавно, залитайки, но с висока доза достойнство идваше Спиро. Някога двамата деляха една квартира и една любовница - щерката на хазайката Геновева. По-късно тя забременя, Спиро се ожени за нея, но това не прекърши мъжката им дружба. Нещо повече - младият тогава Зографски благородно призна, че Геновева е направила по-добрия избор. Веднага след сватбата Спиро се запиля по чужбина, върна се, разведе се, пак се ожени, този път за Ганка, сестра на съпругата на Зографски. Така че за обща радост двамата приятели станаха и роднини. И ето го сега, с розова папийонка баджанакът припява подпури от операта "Аз, Клавдий" от Парашкев Хаджиев, като леко миксира с "Доларите в марки" на Сашка Васева. Но явно срещата със старшината видимо го разстройва, защото той мигом спира на половин нота, а физиономията му придобива печалния образ на вложител в Корпоративна търговска банка.
- КТБ ли... - предпазливо пита артелчикът.
- Абсолютно не. Само в това отношение съм щастлив и безгрижен човек. Нямам авоари нито в КТБ, нито дори в Световната банка.
- Тогава?
- Точно в това е проблемът. Човекът, който сътвори героичния епос: "Когато му дойде времето" и го посвети на Негово Величество, т.е. аз, днес е безработен, беден и тотално забравен от обществото. "Славата е дим", казва Херострат.
Старшината мълчеше виновно, въпреки че нямаше нищо общо с мъката на приятеля си и гледаше бомбетата на обувките си. Понечи да каже нещо, но само тежка въздишка се откърти от гърдите му.
- А аз съм балетен критик. Висшист. Компетент. Познавам Плисецкая и съм гледал Алонсо, допълни Спиро.
- Така е - прекъсна го Зографски. - И жената, твоята балдъза, ми казва същото: Абе, как малко не можа да приличаш на нашия Спиро. Умен е, с античен профил, а как обича Ганка... Много те харесва. Готова е още утре да те направи министър. Естествено, на културата.
- Мъдра жена е твоята Ефросина, Евгени. Веднага е забелязала гения в мен. Но какво е един гений без заплата. Нищожество. Банка в несъстоятелност. Затова няма да ти върна онези хиляда лева, които взех, за да платя парното.
След тези думи трагичната печал се прехвърли върху лицето на запасняка.
- Това е положението, баджанак - с патос продължи балетистът. - Голяма е мъката ми, породена от факта, че няма да ти върна парите, но въпреки това ще продължавам да те уважавам. Дори ще те обичам: Като Парис - Елена, Ромео - Жулиета или принц Чарлз - Камила.
След Камила Спиро леко се повдигна на пръсти, млясна старшината по челото и въздъхна: Какво сърце. Не кръчмар, а Дени Дидро и Монтен взети заедно. Хуманист с душа на социален министър. Но кой пита днес бедния интелигент? Кому е нужно мнението на балетния специалист? Никому. Зад бюрата властват самодейци и кръжочници, а за мен щат няма. Затова няма да ти върна парите. Но в моите най-съкровени мисли ти ще останеш един щастлив човек, Зографски. Хиляда лева ще ги прежалиш бързо, ще ги забравиш, а моето страдание ще е вечно. Ще ме мъчат безсъние, угризение, колики. Ще ми се привиждат хиляда лева в банкноти по сто. Но докато посегна да ги взема, те мигом ще изчезнат. Така че парите скъпи. Никога няма да ги видиш: Нито кеш, нито онлайн. С тези кошмари ще си ида в гроба. "Боже, колко мъка има на този свят, Боже", казваше Йовков.
След това драматично излияние Спиро се извърна наляво, избърса с кърпичка сълзата от окото си и отново подхвана Парашкев Хаджиев оттам, откъдето го бе спрял, а прегърбената му фигура бавно се сля с пушека в далечината.
Зает да гони муха от абажура на кафенето си, Зографски дори не забеляза кога е влязъл Киро Киров-Читалището. Ако Айфеловата кула се бе издигнала на мястото на ямболските хали, старшината нямаше да се изненада толкова. Гостът никога не бе идвал тук. Логично. Като автор на книгата: "Да влезем в комунизма трезви", той ненавиждаше това място. Наскоро епохалният му труд отново изгря като птицата Феникс по книжарниците. С малката разлика, че в заглавието "комунизмът" бе заменен с "демокрация", но отношението на автора към трезвеността се запазваше.
Първите сто грама читалищният деец удари мълчаливо и на екс. На вторите проговори:
"Ева поиска оставката ми". Репликата толкова разстрои Старшината, че той дори не усети как същата онази муха кацна на носа му. Читалището изчака да я прогони и продължи:
- С детайлите и мотивите за това нейно решение ще се запозная тепърва. Каза ми само: Не ми трябва мъж като теб. Но защо така изведнъж, попитах. Да беше внесла поне един вот на недоверие. Да ме предупредиш. Да обсъдим.
- Всяка нощ, когато ти хъркаше и луда страст плъзваше по тялото и душата ми, ти гласувах по един вот на недоверие, отвърна тя. Можеш ли да ги преброиш за последните пет години?
- Това е преодолимо скъпа, отвърнах. Не съм в първа младост, но както е рекъл поетът: За един удар имам сили йощ.
Старшината забеляза, че чашата на читалищния деец е празна и бързо наля: От мен.
- Чувал съм, че докато любовта е сляпа, няма повод за развод. Оказа се обаче, че нашата отдавна е прогледнала. Докато си говорехме, Ева отвори хладилника и вля в душата ми нова доза мъка. Домат, остатъци от печено някога пиле, два буркана лютеница, подарък от тъщата, представляваха цялото негово съдържание. Храната не е всичко в този живот - погледнах философски и докато отворя дума за ползата от глада, един кочан неплатени сметки напълниха шепите ми.
- Ако НЕК чакаха твоите пари, отдавна да са фалирали. ВиК-то - също.
- Аз, Зографски, винаги съм ненавиждал сметките. В тях не само че няма никаква романтика и рима, но в тях има и нещо жестоко. Да си чул поема, в която клиент се влюбва в инкасаторката? Такава няма и в световната литература. Въобще, приятелю, аз съм слаб в бюджетирането. По-точно - безпомощен. Ние, читалищните дейци, сме хора нежни, с малки заплати и богата духовност. Затова трудно си хващаме любовници и не ни правят председатели на комисии.
Старшината кимна в знак на съгласие. Мисълта за изгубените хиляда лева все още препускаше из главата му, но когато стана въпрос за жени, той не можеше да мълчи:
- Разочарован съм и аз, Киров. Жената днес мисли само за блага. А навремето си лягахме просто така, безплатно и от симпатии. Чиста работа, социалистическа.
- В моето семейство социализмът отдавна си е отишъл, боецо. Див капитализъм. В семейния бюджет - дупка като Дяволската пещера, мълчиш като опозиционер и накрая вот на недоверие. Оставка. И - последен валс.
- Да те почерпя още една, Киро - предложи Зографски, и без да чака отговор, наля.
- Та сега на мое място Евата ми щяла да назначи служебен заместник - Пантелеев, частен детектив. Разследвал е дори себе си. Бизнесмен му поръчал да следи жена му. Съмнявал се, че му изневерява. И това било съвсем вярно, защото въпросната неверница била любовница на детектива. Той обаче скрил този факт, прибрал си хонорара и уверил рогоносеца, че има женичка, чиста като сълза.
Та сега въпросният Еркюл Поаро става служебен съпруг в моя дом. Вече бил изпълнявал тази дейност, докато съм бил в командировка. Проявил се като добър и способен специалист с широки възгледи и отношение към изкуството. В мое отсъствие ходили на бар, пица и концерт на Азис. Новите пердета също били от него. Превъзхождал ме отвсякъде. Никога не бил стъпвал в читалище. Следващите два месеца ще докажат дали ще остане за постоянно. Иначе нови избори. Двама арендатори и един митничар са сред кандидатите. Аз съм с лустрация, което ще рече: Отстранен съм завинаги.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай