Любовта и самотата са огледални, казва маестрото на лириката
Любовни стихове на български език прозвучаха в Рим на 21 март. Навръх равноденствието във Вечния град поклонници на изтънчената мерена реч празнуваха световния ден на поезията. Тържеството на рими и лирики се случи в Полския културен институт. Там се събраха 14 поети от 14 страни на Европа. Всеки от тях се представи с минирецитал, докато зад гърба му вървяха титри на италиански. 21 март е дата, избрана от ЮНЕСКО - така световната организация признава особената заслуга на жанра за диалога между нациите.
"Събитието беше наистина от класа. Залите се оказаха тесни - 300 души, седнали и прави, слушаха с огромен интерес стиховете. Любопитството и възхищението към Елин бяха вън от съмнение. Той обаче побърза да си спести срещата с журналистите", коментира Жана Яковлева, шеф на "Борис Христов" в Рим. Не е тайна, че Рахнев хич не си пада по медийни изяви - може би защото самият той е бил успешен репортер, може би защото смята, че изкуството му няма да стане по-убедително, ако по-често бъде тълкувано и обсъждано. Пък дори и след това да завалят комплименти. Всъщност Елин е тънък стратег - докато пише поредната си стихосбирка, прави театър. Така стиховете му естествено и елегантно преминават в драматургията, а напоследък - и в режисурата. Името му стои под три от най-новите заглавия в афиша на столичния Бродуей.
Те, според публиката и респективно бокс офиса, са хитове. Само преди вечер в Кукления беше третата премиера на "Любовна афера" по пиесата на Филип Блазбанд. Ернестина Шинова и Димитър Баненкин правят впечатляващ дует под диригентската палка на Елин. Той обаче отново не иска да се прави на отличник. Казва - като всеки с акъла си в този занаят - че успехът е колективно изкуство. "Не се взимам на сериозно като режисьор. И може би няма да се взема. Всъщност аз не се взимам като нищо на сериозно - и това най-добре го знаят хората около мен. Този текст го усетих ужасно мой. Близък до "Боб". Някак близък до "Флобер". До онези мои първи пиеси. И пак любов и самота. Някаква велика трагичност. Бях гледал филма много отдавна и почти не си го спомнях. Но няма как да забравя, че Натали Бай ме омагьоса. На репетициите на няколко пъти тръгвах да си припомня филма, но не го направих. Не посмях. По принцип съм рисков - и открай време на ръба. Винаги е било.
Седемдесет процента от пиесата е в избора на актьорите. Знаех, че Ернестина Шинова и Митко Баненкин са абсолютният избор. Има едни неща, които съм научил от Крикор Азарян. Но поне на този етап ще си ги оставя за себе си. Два месеца ние просто пътувахме. Те ми повярваха", споделя Елин. Той е благодарен и на Андрей Слабаков. Старият приятел, вечен колега и някогашен съсед от "Младост" демонстрирал стопроцентово съпреживяване на "процеса", както се изразяват маститите критици. Андрей бил готов дори да реди осветлението в Кукления - не заради суетата на съпругата си Ерна, а в името на спектакъла за Мъжа и Жената, които не могат и не искат да се преборят със страха пред всепомитащите чувства.
Страстта много плаши и героите на Елин в "Любов". "Този текст е някакво продължение на "Канела". Или поне така си мисля. В него има килограми самота. Тонове несбъдване. Лиза Шопова ме разбра напълно. Тя продължи и доразви линията. А пиесата е много трудна за поставяне. Мисля, че можеш да се задавиш с нея.
Театърът е пълна взаимност. Всичко друго води до провал. Винаги безумно съм се вълнувал от любовта и самотата. Винаги съм си мислил, че тези състояния са огледални. Винаги вървят заедно. И не могат да се разплетат. Целият свят е зависим от тях. Животът на всички нас".
"Свалячи" е другата творба на Рахнев, която регистрира възходящ успех, сълзи от смях и тъга, както и забравения въпрос по "Раковска" "Повече билети?" Двамата странични съдии от Б група жадуват за емоции, душевност и дискретни подкупи - но не могат да се справят с нито едно от трите. Дори не могат да се самоубият като хората. А Малин Кръстев и Геро са наистина добри в представлението на Пламен Панев.
"Писал съм "Свалячи" и по-дълго, и по-малко. Стоеше в мен, още когато работех над "Фенове". Но все не смеех. Все нещо се случваше. В нея има жестока самота. Самота до тенекия. Исках зрителите да излизат от салона с три сълзи и две усмивки. Всъщност всички ние сме малки и нищожни - и ако нямаме мечти, ще бъдем амеби. Мечтата е всичко на този свят. Тя е по-важна от обществените ни мисии. И тук пак става дума за любов и самота. Пак за тази огледалност. Съвършенството е материя някъде и единствено в облаците. Или може би в месечините. Това е "Свалячи". Нещо много любимо и скъпо", изповядва се Рахнев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
