Португалец убива Вартоломеев в роман

Португалец убива Вартоломеев в роман | StandartNews.com

Хорхе Букай ме научи на търпение, казва шефът на издателство "Хермес"

Накрая след толкова ужас и напрежение, пребита от умора, едва успях да се добера до самолета, да седна на седалката и да заплача.

Това си спомня г-жа Сесилия Атия /бившата Саркози/ за драматичните часове, в които рискувайки живота си, кръстосвайки между шатрата на Кадафи и затворническите килии, се бори за свободата на българките, осъдени на смърт в Либия. Разказът е епизод от книгата "Желание за истина". Няколко родни издателства се борят за правото да сложат марката си върху автобиографията на някогашната първа дама на Франция. Търгът печели "Хермес". Премиерата ще е в края на октомври. Авторката вече е обещала да бъде тук за събитието. Историята на Сесилия е поредният удар на Стойо Вартоломеев. Той е човекът който преди 22 години, печати "Великите сифилитици" и "Спиритически сеанси" и обявява рождението на издателство "Хермес". Началото обаче е лишено от всякакъв оптимизъм. Силно мирише на провал. Няма ги очакваните тълпи от купувачи и пачки пари. Литературният критик изглежда трагично. Познати твърдят, че си е говорил сам. Радетелят на словото е потънал в дългове и дертове, но не мисли за фалит, а чертае стратегия за бъдещето. Следва прозрението: 31-те забравени любовни романа, които издава, достигат 4 млн. тираж. Оттогава Вартоломеев мрази думата оцеляване. Независимо дали става въпрос за фирма или държава.

Човек трябва да гледа напред, да се развива. Сега всеки ден "Хермес" печати по една книга. Парите, които печеля се връщат във фирмата. С това обяснявам успеха. Не карам мерцедес, не се ширя в палат, нямам яхта. Живея скромно. Издавам книги, защото смятам,че това е моето призвание, казва собственикът на империята "Хермес", която дава хляб на около 160 души.

- Г-н Вартоломеев, Жозе Родригес Душ Сантош е един от авторите, с които "Хермес" се гордее. Кой всъщност е той?

- Сантош е журналист, шеф на новините на португалската национална телевизия, обиколил е всичките бойни полета през последните десет години. Преподава в лисабонския университет. Писател номер едно в родината си. Първоначалните му тиражи са над двеста хиляди. Жозе вече три пъти е идвал у нас. При една от срещите си с читателите той повдигна завесата на бъдещата си книга. Каза, че действието в нея ще се развива в стария Пловдив. Там ще бъде убит професор по биология и генетика от университета "Паисий Хилендарски". Той е направил важно откритие, предложен е за Нобелова награда и вероятно ще се казва Стойо Вартоломеев. Абе да ти дам името на някой конкурент, подхвърлих му.- Защо точно мен? Въобще шеги. Но скоро в "Хермес" дойде ръкописа на новата книга на португалеца "Последната тайна". Оказва се,че убийството не е едно, а три. Извършени са в три знакови града: Рим, Йерусалим и Пловдив. Под тепетата е разстрелян именно проф. Стойо Вартоломеев. Махнете го, не е коректно, казах на редакторите, но те отвърнаха, че е невъзможно. Името е заложено в оригинала. Така аз и Пловдив влязохме в литературната география на Европа.

- Как изглежда българинът, който днес купува и чете книги? Образован, богат, безработен или пенсионер?

- През годините се наблюдава значителна промяна в обществото. Новите условия видоизменят психиката на читателя, а оттам и неговия вкус. Ако 1991 година започнах с великолепната серия 31 забравени, симпатични, с хепи енд, любовни романа. Тогава те много се харесаха на читателите. Сега обаче едва ли ще бъдат продавани. Днес се купуват книги с езотерична насоченост, психологически романи. Има и обяснение: Колкото повече говорим, че светът е едно голямо село, колкото по-добра комуникация има между държавите, толкова повече човек се затваря в себе си. Човекът е самотен, а самотникът е извън тълпата. Той е образован, информиран, с развити сетива. Знае за света, но иска да знае и за себе си. Интересува се от своя космос.

- Как направихте от никому известния аржентински писател Хорхе Букай такава голяма звезда.

- При едно от гостуванията му Хорхе разказа, че в другите държави в началото книгите му не се продават добре. Налага се да ходи, да прави сказки, срещи и така стъпка по стъпка се бори за пазара. У нас това се случи далеч преди идването му. Букай беше много изненадан, че на летището го чакат всичките национални телевизии, големите вестници, радиа, почитатели. На другия ден го прие президентът, а на следващия влезе в парламента. А дойде по едни къси панталони и съвсем не беше подготвен за такова бляскаво посрещане. Сигурно затова всички камери го снимаха до кръста, защото надолу не беше много за даване. Преди срещата с Плевнелиев, в девет часа сутринта, отворихме магазините в София. Купихме сако, риза, обувки и в 11 часа ни прие държавният глава на Република България.

- Защо, според вас читателите го харесват толкова много?

- Разковничето е, че той поставя в книгите си три въпроса: Кой съм? Накъде? С кого? Те са много важни. При това Букай не само ги синтезира, но и им дава някакъв отговор. Това допада на читателите. Затова изведнаж го харесаха.

- Вие какво научихте от него. Пихте ли по една ракия?

- Той не пие алкохол. Много рядко чаша бяло вино. Хапва си обаче добре. Известен е като кулинар. Страстен любител на станимъшките сармички. Затова на срещите хората му носеха домашно сготвени ястия.

- Какво той ви каза за България.

- Че само в Мексико и тук го приемат по този начин, затова е готов да тръгне насам винаги, когато го поканим. Дойдох в България влюбен и се върнах обичайки я, казва. Хорхе е щастлив да види радостта на читателите си.
На път за среща във Варна, Букай забеляза, че тълпи от хора са изпълнили улицата. Къде отива този народ, попита. Да те види, отвръщам. Ама сериозно ли говорите?- не вярва аржентинецът. След малко в залата имаше 800 души. Полицията помоли част от хората на балкона да напуснат, за да не се срути. Срещата продължи повече от три часа. Букай раздаде 1500 автографа. Смени три химикалки, но никой не остава без подписа му.

- Как си обяснявате тази психоза?

- Книгите на Букай имат терапевтично въздействие. Помагат на хората с проблеми. Едно младо момче, на около 20 години, дойде целуна му ръката и благодари с думите: Имах труден момент, вашата книга ми помогна да го преодолея.
В нощно заведение, завладян от хубавата музика, Букай се хвана на хорото. Тогава никой не го позна. Миг след това обявиха, че големият аржентински писател е специален гост. Последва истеричен вик от съседната маса: Хорхе, ти ли си! Млада дама падна на колене пред него и кресна: Аз съм играла хоро до Хорхе Букай...

- Намирам това за малко ненормално?

- Не навсякъде е така. 150 души го гледат с каменни лица на лекция в Холандия. Не е ясно слушат ли или спят. Аржентинецът изпуска нарочно на пода един лист, та дано ги събуди. Затова той обича България. Дванадесетте му книги надминаха тираж 300 000.

- В крайна сметка какво научихте от него?

- Че човек трябва да бъде по-сдържан, по-търпелив, че пълно щастие няма. Понякога облаците около над главите ни са твърде сгъстени, но: И ТОВА ЩЕ МИНЕ

- През септември откривате книжарница в софийския квартал "Люлин", а след това в Благоевград. Не е ли по-изгодно да отваряте към кафенета и кръчми?

- В началото направихме 2-3 книжарници в Пловдив и околността. Разширихме веригата с обекти в София, Стара Загора, Варна и други градове. Захванахме се с всичко това тъкмо когато започна кризата. Приятели ми се чудеха: Абе влизаме в трудно време, а ти правиш книжарници. Вече имахме печатна база, но не се справихме. Старах се цели десет години, но от мен печатар не стана. Разпродадох оборудването и реших да инвестирам в книжарници, защото обикалях България и виждах колко малко книги на "хермес" има по рафтовете. От 700-800 заглавия в наличност се продаваха само стотина. Това ме накара да направя търговски пръстен около издателство "Хермес". Стратегията е нашите търговски обекти да бъдат в МОЛ-овете или на главната улица на града. За 4-5 години вече имаме 11 книжарници, в които продаваме книги на всички издателства.

- Прави ли бяха приятелите ви, когато ви предупреждаваха за кризата?

- Сривът е очевиден. Той ни върна 3-4 години назад. Преди кризата произвеждахме годишно почти милион екземпляра. Всяка година продажбите ни вървяха нагоре с поне 18-20 процента. От 2009-та година тръгнахме надолу. През миналата година нещата отново се подобриха. Качихме се едно стъпало нагоре. Продавахме добре. Казах си, най-после светлина в тунела. Това продължи до падането на правителство на Бойко Борисов. Почнаха протести, предизборни кампании и отново потънахме в ниското. Оживлението изчезна. Хората бяха стресирани. Това наложи пълна ревизия на издателската ни програма. Корекциите бяха надолу.

- Искате да кажете, че има пряка връзка между политиката, правителството и купуването на книги?

- През годините съм установил, че книжният сектор се развива най-добре, когато държавата е спокойна, има стабилно управление, безработицата е ниска, хората не са притеснени и имат сигурни доходи. Настане ли политическа суматоха, книгите са първите мембрани, които долавят промените. Затова палим свещи да има силна държава и спокойствие. Да няма напрежение и ексцесии. Точно в такива периоди се разбира, че българинът е ученолюбив и още по-важно, любопитен. Но държавата продължава да бъде мащеха към словото, образованието,книгите. Не става въпрос само за т.н данък убиец от 20 процента ДДС върху книгите. Във всички европейски държави той е доста по-нисък: от 4 на сто в Италия и Испания, до 7 процента в Германия. Каквито и предложения да сме правили от Асоциацията на българска книга, всичко е било напразно. Бяхме извоювали програми за попълване на библиотечните фондове на читалищата, но при смяната на правителствата всичко потъна в небитието.


Изповед: Мечтата Маркес

Като всеки издател и аз винаги съм мечтал да издам Габриел Гарсия Маркес. Дали ще стане? Не мога да гадая. Поне пет български издателства са направили официални предложения към носителите на правата на големия писател. Готови сме да отпечатаме 12 луксозни тома с твърди корици и обложка. Пет години чакаме. До някое време водихме някаква кореспонденция, но вече спряхме. Когато Маркес беше жив, отговорите бяха, че той няма интерес книгите му да се издават в България. Обиден е, че у нас и в още няколко държани от Източния блок са го лъгали в тиражите и съответно с парите. Затова ги зачерква. Един автор като него може да си позволи този лукс. Ние също спираме да се занимаваме с този въпрос. Едно толкова мощно издателство като "Хермес" не трябва да става заложник на един автор.
Фото Илиана Кирилова/на портрета/

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай