Писатели с усмивки

Писатели с усмивки | StandartNews.com

Фотографът и поет Владислав Христов щракна гостуващите автори в добро настроение

25 световни имена в литературата, уловени в бързия миг на усмивката. Всеки от тях е гостувал в България през последната година, без да подозира, че фотографът и поет Владислав Христов дебне момента, в който да ги заснеме в особено добро настроение. Владислав откри изложбата "Усмивката" с фотосите на писателите в клуб "+ това" на ул. "Марин Дринов" 30 в София. Те ще могат да се видят и по време на Софийския международен литературен фестивал през декември.

"Още когато правих снимките на предишния ми проект "Да откриеш остров", който се състоеше от портрети на световноизвестни писатели, идвали в България, ми направи впечатление, че някои от тях изобщо не се усмихват. Тогава реших като контрапункт на това следващата ми изложба да се казва "Усмивката", казва Владислав Христов. Проектът се оказал и голямо предизвикателство към бързите му реакции на фотограф, тъй като при някои от писателите усмивката се появявала само за секунда, разказва още той. "Ако не успеех да уловя този момент, всичко се проваляше. Затова мога да кажа, че през цялото време съм държал авторите "на мушка". Те разбира се, едва ли подозираха, че дебна точно усмивката им, ако знаеха това, навярно биха се усмихвали по-често. Въпреки всичко, изводът ми е, че известните писатели имат широки усмивки, че те са земни хора, и именно това, а не нещо друго, ги прави толкова големи и важни за всички нас", казва още Христов, чиято стихосбирка "Германии" излезе съвсем скоро. Тук публикуваме 8 от фотографиите му.

1. Сана Шаалан (1977) е йорданска писателка, критичка, журналист и сътрудник на няколко арабски списания. Активист по проблемите на човешките права, правата на жените и децата и социалната справедливост. Има издадени 46 книги - специализирана критика, романи, сборници с разкази, както и стотици публикувани изследвания и статии, в редица йордански и общоарабски вестници и списания.

2. Ларш Собю Кристенсен (1953) е норвежки писател, автор на над 20 книги с поезия и проза. Носител на Голямата награда за скандинавска литература и номиниран за световната награда "ИМПАК". Романът "Полубрат" е преведен на 37 езика, а "Бийтълс" - на 42. Вторият е обявен за най-значителното произведение, създадено от норвежката култура в последните 25 г.

3. Майкъл Ондатджи (1943) е канадски поет, писател и автор на филмови сценарии. Роден е в Коломбо, Шри Ланка. Баща му е нидерландец, а майка му - цейлонка. Романите "В кожата на лъв" и "Английският пациент" му донасят световна известност. Ондатджи беше в България като ментор на българския писател Мирослав Пенков.

4. Мо Йен (1955) е китайски писател, роден в Далан, провинция Шандун, в селско семейство. По време на "културната революция" напуска училище, за да започне работа във фабрика. Сред неговите емблематични текстове са повестта "Червено сорго", "Молбата на сандаловото дърво", "Мъжът, който отглеждаше котки", "Промяна", "Жаба", "Уморен до смърт живея" и др. През 2012 г. Мо Йен получава Нобелова награда за литература, а тази година стана доктор хонорис кауза на Софийски университет.

5. Паринуш Сании (1949) е иранска писателка. Завършва психология в Техеранския университет. Печели стипендия в Калифорнийския университет, в който има възможност да защити докторат, но тогава избухва Ислямската революция и тя се прибира в родината си. Проникновен познавач на душевността на иранската жена, Сании се сдобива със световна популярност още с дебютния си роман "Моята орис", който тази година бе публикуван и в България.

6. Наталия Соколовская е руски белетрист, поет и преводач. Живее десет години в Грузия. "Литературна робиня: делници и празници " и "Любовен канон" я превръщат в една от най-добрите писателки в съвременната литература.

7. Леонардо Падура (1955) е кубински писател. През 2011 г. получава и испанско гражданство, но продължава да живее в Куба. Безспорно най-успешният и най-превежданият роман на Леонардо Падура е "Човекът, който обичаше кучетата" (2009), в който се хвърля нова обилна светлина върху фактологията, свързана с убийството на Лев Троцки в Мексико. Падура представи книгата тази година и в България.

8. Адам Михник (1946) е полски общественик, дисидент и публицист, един от най-активните представители на нелегалната опозиция в Полската народна република в периода 1968-1989 г. Главен редактор на в-к "Газета Виборча". Носител на много отличия, включително титлата Рицар на Легиона на честта. През март 1968 г. като студент е изгонен от университета, след като взема участие в политическите демонстрации. Арестуван е и е осъден на три години затвор за хулиганство. През 1988 г. Михник става съветник на Лех Валенса в неформалния Координационен комитет. Автор на "По следите на изгубения смисъл", "Писма от затвора и други есета" и други исторически текстове.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай