Маскарадът на маскарите - сюжет без край

Маскарадът на маскарите - сюжет без край | StandartNews.com

Румен Иванчев отнесе наградата "Чудомир" в Рим

Смея се и плача в Рим вече 22 години. Весело тъжната равносметка е на поета Румен Иванчев. Определя се сам като полиглот и пътешественик с мазоли на четирите крайници.

Преди години се пусна слух, че фирмата му се грижи за папските градини във Ватикана. Признавам си, завидях му. Какъв по-достоен труд за един поет! Наскоро Иванчев бе удостоен с наградата "Чудомир" за свой разказ във вестник "Стършел". "Че смехът е най-добрата храна за душата е известно, разсъждава сатирикът. И допълва: Но като че ли забравихме за нейното качество. Поглъщаме брадати вицове, претоплени скечове и други понамирисващи сатирични консерви.

Той е убеден, че истинските, класически продукти на смеха нямат срок на годност. Те са били храна на поколения българи и ще останат такива и занапред.

В България Иванчев получава награда за първа книга в престижния навремето литературен конкурс "Южна пролет", а в Рим му дават премията "Фарабулина" на Карнавала във Виареджо. Той обаче особено цени приза "Чудомир", макар че статуетката тежи три килограма и вероятно ще му таксуват свръхбагаж на летището. За него Чудомир е запазена мярка за стари и млади. "Такива писатели и художници са "деликатес", казанлъшки, разбира се. За наистина гладните за национален хумор души", разсъждава писателят.

В най-новата му книга, озаглавена "Маскарад на маскари", която излезе в "Български писател", четем следното четиристишие"

Лягам и ставам все с Нея,
далеч от Балкана ни - стария.
Не в друга страна да живея
бих искал, а в друга България.

Стихотворението се казва "Мечта". Не зная дали тази Руменова мечта ще се сбъдне някога. Сигурно ще си ляга и става с нея дълги години. Това не е толкова важно. За поетите е важно да сънуват своя живот. В Рим или в София - няма значение.
Иван Матанов

Пегас
Да разсмиваш другите е изкуство, да разсмиваш себе си - живот. В това е убеден сатирикът. Поместваме някои от афоризмите и епиграмите на Иванчев от новата му книга "Маскарад на маскари".

Валери Петров

Премаляла Муза
на прага трепери -
вдъхновение в заем
проси тя от Валери.

Радой Ралин

Наричаха го луд.
Наричаха го шут.
За хората Радой
остана просто - свой.

Между другото
Не знам защо в родината ми, милата,
съединението се бои от силата?

Октопод

Към бившите братски народи
протяга той тръбопроводи.

Край бъчвите

Минават годините...
Щом дойде студеното,
дори и "сините"
точат от червеното.

Късмет

Попадна на "хора",
и не влезе в затвора.

...
Говедото не става по-щастливо, ако
преживя четирилистни детелини.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай