Датчанинът Юси Адлер-Улсен продава 11 000 книги на ден по цял свят
Как се прави добър криминален роман, в жестоката конкуренция на стотици други майстори и заглавия в жанра? И как се достигат повече от 15 милиона продажби в цял свят? Писателите, които знаят отговора, се броят на пръстите на едната ръка. Датчанинът Юси Адлер-Улсен е сред това привилегировано малцинство на мега талантите. Неговите "Жената в капан" и "Убийци на фазани" (изд. "Емас") са вече добре познати на българските читатели, които харесват спиращи дъха криминални истории. Пазарната успеваемост на Юси е съсипващо висока - средно по 11 000 екземпляра на негови книги се купуват дневно по света. Писателят бе гост и на софийския международен литературен фестивал, която взе на фокус скандинавската литература. Причините за успеха му?
Умението на датчанина да поддържа интрига и да пази напрежението до самия финал е заведено до крайност. Начинът, по който гради съспенс е напълно обигран: историите му винаги започват с инфарктна ситуация и летящи куршуми, сипещи се към поне един от героите. После мистерията уж започва да се разбулва, но пък всеки извод на читателя за развоя на събитията се оказва прибързан; авторът разрешава конфликтите с изобретателността на фокусник.
Едно от достойнствата на датчанина е, че
отдавна е зачеркнал клишетата за криминалния жанр -
изцяло добри или лоши герои, еднопланови образи, чернобели характери и оная особена склонност към недействителност в жанра, при която всеки типаж е полуизпразнен от човешко съдържание, в името на увлекателния и вездесъщ сюжет. Напротив, в моментите, в които трябва така или иначе да даде глътка въздух на читателя от напрегнатото повествование, Юси въвежда куп ретроспекции и спомени на персонажите - детството и травмите на Кими от "Убийци на фазани" са ключ към дълбочините на героинята. А и е някак естествено и според каноните на традицията скандинавски писател да е проникновен психолог: северната литература даде на света Стриндберг и Ибсен, а в киното - Бергман: всичките експерти по мрака в човека, чиято сянка се пренася успешно както в елитарната и висока литература, така и в задъханите скандинавски криминалета.
Причините за опитния и изкусен стил на разказване на Юси вероятно се коренят в неговата биография. Той решава изцяло да се отдаде на писането чак на 47 години. Преди това е минал през множество сфери, натрупал е огромен опит и идеи. Роден е в семейството на виден сексолог и психиатър и дълго търси своето поприще. Образованието му е направо енциклопедично. Следва осем години -
медицина, социология, политология и киноизкуство
Свири на китара в няколко датски рок групи, композира песни, работи като редактор и стига до директор на издателство, след което основава свое собствено. Работи като мениджър в различни компании, занимава се с енергийна ефективност и недвижими имоти. Така до 1995 г., когато сяда да напише първия си криминален роман, докато постепенно литературата измества всичко останало.
Става известен с поредицата за Отдел "Q". Създадена е за разкриване на стари случаи. Начело е комисар Карл Мьорк, чийто безотказен полицейски нюх понякога успява да разсее тоталното му нежелание да работи. Хватката в персонажа е, че в контраст с повечето подобни детективски образи, които са винаги в бойна готовност, Мьорк е доста немотивиран, разочарован от живота и предпочита да лентяйства в кабинета си и да реди пасианси. Нещата обаче се променят, когато след престрелка негов колега губи живота си, а друг остава парализиран. Вината на оцелелия го смазва и постепенно огъва характера му.
Първата част от серията - "Жената в капан" - получи наградата "Бари" за най-добър криминален роман на 2012 година, издаден в САЩ и Канада. Преди да стане хит там, обаче, Адлер-Улсен вече бе звезда в Европа. Само в Германия романите му достигаха двумилионни тиражи и се задържаха по 60 седмици на върховете на класациите. Откакто Отдел "Q" е стъпил в САЩ, всеки том става бестселър на "Ню Йорк таймс". Сред множеството му престижни награди е и "Стъклен ключ", връчван на автори като Стиг Ларшон и Ю Несбьо.
"Започнах да пиша, след като напуснах директорския си пост в едно издателство. Исках да имам повече време за себе си и да мога да приготвям палачинки на сина си, да играя с него футбол, да се отдавам и на музиката. Видях как хората от издателския бранш си отиват без време. Кратките срокове и напрежението съкращават живота на мнозина от моите колеги", разказва скандинавецът, решил да жертва високия си пост в името на риска и писането. А талантът си да твори напрегнати истории обяснява най-вече с детството си и най-ранните си преживявания. Той е едно от четирите деца в семейството и единственото момче. "Баща ми бе психиатър и сексолог. Пътувахме много с родителите ми, от град на град, в различни болници. Бях на осем, когато влязох в психиатрия в Зеландия.
Видях мъж, затворен в клетка, който крещи в изстъпление
Тогава баща ми обясни, че този човек някога също е бил дете, както и аз. Това ме порази; оттогава не съм избягвал сблъсъка и срещите с хора с такива проблеми", спомня си датчанинът. Контактът с психиатричната болница и досегът с болни хора го е направил чувствителен към човешкото нещастие, научил го е да проявява разбиране и емпатия. Недоумява защо някои хора старателно пазят децата си от сблъсъка с погребения например. Смята, че това е част от живота и не бива да бъде тема табу. Благодарен е на баща си, че го е направил съпричастен към професията си, вместо да го изолира от пациентите си. Първоначалното му желание да пише, за да има повече време за сина му, обаче все още остава недостижимо. Заради главоломния успех той рядко се задържа вкъщи - сметнал, че близо 135 дни в годината не е в дома си, а пътува по света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
