Оруел взема от Замятин, Роулинг от Урсула Ле Гуин
Мъдростта шие новите си дрехи от кръпките на старите, казват. А един от най-известните афоризми на Пабло Пикасо гласи: "Добрите художници копират, а великите - крадат". Ето още една известна максима - "цялата европейска философия е бележка под линия на Платон".
Въпросът с влиянията е абсолютно задължителен за изкуствата и в частност литературата. Идеята, че един творец трябва да се самоизолира, за да "чуе собствения си глас", е утопична - никой няма собствен глас, по-скоро гласът ни е колаж от гласовете на другите, а начинът, по който ги събираме в едно, определя и нашата индивидуалност. Не са малко случаите със световноизвестни произведения на литературата, в които става дума за дълга и плътна сянка, която се пренася от една творба към друга. Тук ще стане дума именно за тях. Някои считат това за "кражба", други за "влияния", трети за "вдъхновение", четвърти за "римейк". Въпрос на снизходителност. Ето кои са най-известните творби, вдъхновени и приличащи много на техни предшественици.
"1984" и "Ние"
Зловещата и мрачна антиутопия на Джордж Оруел "1984", дори по думите на самия автор, е вдъхновена от друга книга, публикувана 20 години по-рано. Става дума за антиутопията "Ние" на Евгений Замятин. Цялата вълнуваща образност на "1984" е почерпена от света на руснака: власт, която наблюдава другите, тотално изопачаване на морал и истина, идея за колективно щастие, която се извращава в контрол и унищожаването на всякаква уникалност. Само че в романа на Замятин мястото е "Интегралът", който се издига във въздуха, всичко е от стъкло и вместо фигурата на Големия брат изпъква силуетът на Благодателя, много сходен с Big Brother. Още повече, че и двете книги черпят наблюденията си от една и съща система - Замятин от комунизма на Ленин, Оруел от комунизма на Сталин. Руснакът, разбира се, е забранен в родната си страна и книгата му вижда бял свят едва след 1989 година. Евгений успява да се спаси, бягайки от СССР през 1931 г. с помощта на Максим Горки зад граница. Той се установява в Париж и продължава да работи над разказите и киносценариите си (пише например в съавторство с Жак Компанез сценарий за филма на Жан Ренуар "На дъното"). До самата си смърт Замятин изпитва силна носталгия към родината си.
Другият голям длъжник на руснака е Олдъс Хъксли. Прочутата "Прекрасният нов свят" също е повлияна значително от "Ние". Самият Оруел обвинява Хъксли за това, че е одрал кожата на романа предшественик и е откраднал повече отколкото е уместно. Хъксли обаче отрича и твърди, че е вземал назаем не от Замятин, а от бащата на фантастиката - Хърбърт Уелс. За романа на Айн Ранд "Химн" също се счита, че е почерпен съвсем директно от антиутопията "Ние". А сънародникът на Замятин, който също като него е прогонен от Русия - Владимир Набоков, пренася значително количество идеи от тези на Евгений в "Покана за екзекуция".
Хари Потър си има батко
Когато на феновете на "Хари Потър" им се каже, че любимата им сага е здраво копирана от една друга, изпадат в гняв и са готови да спорят. Но това е суровата истина. Дж. К. Роулинг стана известна, открадвайки куп неща от друга жена - Урсула Ле Гуин. Как ви звучи следната история: едно момче внезапно открива магьосническия си талант. Отива в училище за магьосници. Там всеки от вълшебниците е представител на различни школи и преподава различни умения. В школата момчето завързва приятелства, вражди, конфликти. Това е сюжетът както на "Хари Потър", така и на "Магьосникът от Землемория" с тази разлика, че втората е публикувана повече от 30 години преди втората. Освен всичко литературното майсторство на Ле Гуин превъзхожда многократно това на Роулинг, по мнението на специалистите. Причината героят на Даниел Радклиф да стане много по-известен е в страховитата медийно-пазарна машина, която задейства истерията около книгите и филмите. Всъщност Гед (това е името на героя на Ле Гуин) е много по-интересен, дълбок и сложен персонаж, чиито перипетии са не по-малко вълнуващи от тези на малкото му британско братче. Самата Ле Гуин твърди, че трябва човек да е съвсем пристрастен, за да не види огромната прилика между двете книги. Писателката, която тази година получи престижната американска литературна награда "National Book Award", така и не отправи съдебен иск към Роулинг, но все пак учтиво припомни, че е добре следващите поколения автори да признават от кого са се повлияли. Ле Гуин е вече на 85, но книгите й в полето на фентъзи и фантастика са крайъгълни камъни за всеки почитател на жанра. Все пак е добре да се спомене, че тя също е усвоила известни концепции: идеята й за "сянката" в "Магьосникът от Землемория" е буквално пряк цитат и разработка по идеята на Юнг за съзнание и сянка.
Игра на тронове? Просто Шекспир!
Дж. Р. Р. Мартин, човекът, който създаде масовия хит "Игра на тронове", неведнъж е признавал, че черпи от баш извора - Уилям Шекспир. Скоростта и лекотата, с която избива супер важни герои в книгите, а съответно и в прочутия сериал, впечатляваше всички и дори заради това го нарекоха новатор. Феновете бяха особено недоволни от безскрупулността, с която Мартин изтребва любимците им и го бяха засипали с гневни писма. На писателя обаче накрая му писна и отговори на критиките по брутален начин. Ето как Мартин призна кой му е повлиял: "Позволете ми да поставя следния въпрос: колко от вас са чували за Уилям Шибания Шекспир? В случай, че вие, необразовани тъпанари, не знаете за него, той е най-известният и признат автор в историята на човечеството - както и писател, който убива героите си по откачено брутални начини през цялото шибано време!
Някога чели ли сте Хамлет? Знаете ли кой оживява накрая? Двама души - толкова. Всеки умира в тази пиеса! Шекспир убива повече образи за три часа, отколкото аз в пет книги!
Искате ли да знаете колко главни герои съм убил от началото на поредицата? 2. Двама. И дори това е спорно. Вярно е, убивам доста, но рядко умира някой, който е централен за историята. А Шекспир? Нека го кажем така: пред "Макбет" Червената сватба изглежда като лек душ", разгневи се Мартин.
Маркес и "Метаморфозата"
Магическият реализъм се свързва автоматично с фигурата на Маркес и неговото митично Макондо, което става терен на толкова много истории. Самият Габо обаче признава, че е изобретил жанра под влиянието на друг негов предшественик, нямащ нищо общо с причудливостта на Латинска Америка - Франц Кафка. "Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо" - това е първото изречение от "Метаморфозата", която Маркес прочита още като студент.
"Преживях истински шок, четейки тази книга... Взех хартия и писалка и седнах да пиша. Под влиянието на Кафка се родиха моите първи разкази", разказва Габо. Начинът по който Кафка, без обяснение, логика и аргументи, директно ни вкарва в нереалистична ситуация, се харесва на Маркес и по същия начин той оставя без обяснение фантасмагориите в "Сто години самота".
Крисчън Бейл като Разколников
Крисчън Бейл, напълно неузнаваем, отслабнал с около 20 килограма и доведен до лудост от нещо, което е свършил в миналото и за което не знаем - това е накратко сюжетът на "Механикът". Едва накрая на филма разбираме причината - героят му е блъснал и убил дете и през цялото време сме гледали как е бил подложен на екзекуцията на съвестта. Е, това е и сюжетът на "Престъпление и наказание", която в по-голямата си част се занимава с вътрешната борба на Разколников с чувството за вина. Просто в "Механикът", спрямо повелите на американското кино, интригата е запазена - ние знаем защо подлудява Разколников, но филмът пази съспенс до самия финал, без да знаем причината за лудостта на механика. Така или иначе приликата обаче е поразителна.
Кустурица под знака на Фелини
Колорит, много музика, маргинални и почти сюрреалистични персонажи. Усещане за сага, събирането на няколко епохи, изключителна виталност, цвят и любов към живота. Схемата, с която Емир Кустурица се превърна в най-известния режисьор на Балканите, изобщо не е нова - тя бе откритие на Фелини. За разлика от повечето кражби в изкуствата Емир обаче често признава и удостоява с почит големия си вдъхновител. "За моите филми "Амаркорд" бе онова, което е бил Големият взрив за Вселената. Картините и идеите от този филм бяха главният шлюз, от който се напояваха моите филми. След този филм всичко, което се случваше в моя филмов живот, бе мерено с този аршин. Важните събития от живота ми видимо скочиха на житейската ми борса. Майка, баща, дом, приятели, мост, дърво, всичко, което непланирано се бе закачило за моята душа. Алеи, хълмисти предели, женски дупета, велосипеди, куполи на храмове, мостове, влакове, автобуси; всичко, което не обичах в живота: вратовръзки, небостъргачи, печки, училища, здравни заведения; всичко, което усещах, че си струва: благородство, смелост, история, музика - всичко това сега отново преоткрих", казва Емир за филма на Фелини. Най-интересното е, че той три пъти гледа лентата - на първите два заспива, понеже влиза в кинозалите напълно уморен от дълги пътувания.
Чехов, Достоевски и американците
Едва ли могат да бъдат изброени всички произведения на американската литература, които са почерпени от двама от колосите на руската - Чехов и Достоевски. Изконната вражда на американците към Изтока и Русия е политическа, но не и литературна. Целият ХХ век на авторите зад океана е вдъхновен от руснаците, които диктуват правилата през XIX. Селинджър неведнъж признава, че без разказите на Чехов не би могъл да напише неговите. Антон Павлович е гуру също и за най-голямото име на американската драматургия - Тенеси Уилямс. Системата на Станиславски, първоизточник за всеки актьор, който иска да бъде добър в театъра, също произтича от поставянето на Чеховите пиеси. Интересното е, че много малко от американците признават за въздействието на Толстой. Причината е проста: Лев Николаевич е неподражаем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
