Детето чудо на българската поезия

Красотата на Яна е увековечена от художничката Людмила Поптошева

Детето чудо на българската поезия | StandartNews.com

Злобари наричат Яна Язова "единствената правописна грешка" на проф. Балабанов

Писателката умира при странни обстоятелства, даже гробът й е заличен

Наричали са я "единствената правописна грешка на проф. Балабанов". Осмивана е заради своята неподражаема артистичност и талант, а след 1944 г. е игнорирана напълно от социалистическото литературно битие. "Пробих си път с желязна броня. Направиха ми я от калено желязо тия, които ме въведоха в тоя литературен свят, защото от постоянен опит знаеха какъв град от недоброжелателство и злоба, и интриги се изсипват върху новодошлия..." , казва българска писателка Люба Тодорова Ганчева, позната на широката публика с псевдонима Яна Язова в единственото си интервю за в. "Литературен глас" през 1944 г.

Недоброжелателство и злоба, и интриги я придружават до края на живота й. А тя е красива, ексцентрична, високообразована, талантлива. Тази година се навършват точно 42 години от смъртта на бележитата литераторка и 104 години от рождението.

Няма да намерите името й в училищните и университетските учебници. През 1932 г. обаче американският вестник "Крисчън Сайънс Монитор" съобщава, че тя е едно от двете или трите имена в българската литература, които трябва да се запомнят. Бранислав Нушич си кореспондира с нея. Кирил Христов е покорен от хубостта и таланта й. Още през 1936 г. (след две стихосбирки и един роман) тя фигурира в обзорна статия за българската литература в Голямата енциклопедия на Ларус. Андрей Николов й прави бронзов бюст. Десанка Максимович я превежда. Д. Б. Митов и Петър Динеков пишат за нея, че има "страшно въображение" и "непознато шесто чувство".

Стаите софиянци казвали, че когато тя ходи по жълтите павета, те въздишали под стъпките й. Заради катраненочерния цвят на косата й отблъснатият й ухажор Николай.

Фол я нарича "черно отровно цвете"

Красавицата е родена в Лом на 23 май 1912 г. Баща й Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих. В Лом е училищен инспектор. Майка й, учителката Радка Бешикташлиева е дъщеря на известен търговец от Цариград. Прадядото на Яна - Христо Стоев Дрянков, е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Семейството се мести във Видин. През 1930 г. семейството на Яна се премества в София и тя завършва Първа девическа гимназия в столицата. През същата тази година, още ученичка, тя занася на проф. Александър Балабанов пет тетрадки със стихове и животът й в близките месеци коренно се променя, заедно с името й. Дебютната й стихосбирка с името "Язове", редактирана прецизно от Балабанов, предизвиква сензация, тя е наречена детето - чудо на българската литература. Той се влюбва в нея от пръв поглед и я обича до края на живота си. Проф. Балабанов дава псевдонима й Яна Язова. Тя е младо,

жизнерадостно и много красиво момиче

високо на ръст, с хубава фигура. Александър Балабанов е застаряващ, неприветлив, некрасив семеен мъж, с 33 години по-възрастен от възлюбената си, нисък на ръст и с масивна фигура. Въпреки привидната несъвместимост двамата се обичат страстно, до лудост. Видният преводач и критик е бил всичко за нея - и меценат, и любим, и вдъхновител (прототип е на повечето от героите й). Талантът и хубостта й, събрани на едно място, както и покровителството на Балабанов, който е

пръв приятел на цар Борис III

предизвикват бурна омраза и ненавист срещу нея сред много други писатели по онова време. Една от злите стрели срещу Яна Язова например е била, че тя била "единствената правописна грешка" на проф. Балабанов. "Всички смятаха, че съм била любовница на Балабанов. У нас не могат да си представят, че между жената и мъжа може да има духовна връзка. Какво скотство!", казва Язова. Странната им любов оцелява петнадесет години, но обещанието им да се обичат вечно остава непроменено до края на живота им. Двамата живеят с поезията, докато самата им любов бива преживявана като поезия. Любовта между Яна Язова и Александър Балабанов живее свой собствен живот в чувствената кореспонденция помежду им. В писмата си

за него тя е "Мо", а той за нея -"Ра"

двамата заедно са "Мойра", богинята на съдбата в гръцката митология. Пътуванията й в Чехия, Германия и Югославия, пътешествието й до Египет, Палестина, Сирия, Турция, Гърция и остров Родос оставят впечатлението за бърза и успешна кариера, организирана от влюбения Балабанов. Малцина са тези, които обективно отчитат нейния безспорен талант и изключителна работоспособност - тя пише и стихове, и проза, и детска поезия, и драматургия, и публицистика, превежда. През 1937 г. заминава за Париж да учи френски в Сорбоната и там преживява

любовно приключение с милионера индустриалец Джон Табаков

който й предлага веднага брак. През 1938 г. обаче Балабанов успява да развали годежа им и проектираната сватба. Изкусно успява да я убеди, че ситият живот на богата съпруга не е за нея, че по този начин ще съсипе таланта и бъдещето си на писател. По същия начин, година по-късно, с грозен скандал, а според някои - и с побой над съперника - той ще осуети в Созопол зараждащата се любов между Яна и художника маринист Марио Жеков. Вестта за силното приятелство бързо стига до София и Александър Балабанов решава да се намеси. Той е разярен от връзката между Язова и по-младия от него художник. Между тримата избухва скандал пред свидетели. Жеков не издържа и се нахвърля на Балабанов. Любовната искра между писателката и художника обаче е изгасена преждевременно от професора. Те обаче остават приятели. Жеков рисува за Язова къщи и рибари от Созопол, които й служат при написване на романа "Капитан". Година след скандала в Созопол професорът убеждава талантливата писателка, че ще се оженят. "Или ще бъдем заедно, или аз не ще бъда никъде", твърди Балабанов. Язова обаче се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на Радио "София", живял 16 години във Франция. Той й осигурява материално възможността да твори и й спестява униженията, на които са подложени писатели като нея, които не пожелават да ръкопляскат на режима. До 1944 г. Язова пише и

първия исторически роман с небългарска тематика

"Александър Македонски", като ползва сериозни исторически извори, превъплъщава се и в някои от главните героини. Романът се набира в печатница, където при бомбардировките над София изгаря, и е отпечатан посмъртно след десетилетия.
Така след преврата на 9 септември 1944 г. Язова има възможността да се откаже да се присъедини към писателите, приели за свой художествен метод социалистическия реализъм. След трилогията "Балкани", в която влизат "Левски", "Бенковски" и "Шипка", след 1944 г. тя написва и небезизвестния си роман "Соления залив", за който писателят Георги Мишев казва: "Един съсед ми даде наскоро и прочетох "Соления залив" на Яна Язова, силно съм впечатлен. Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди

Народния съд, бандитизма, лумпенизацията, беззаконията

Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме".

Междувременно умират сестра й, родителите й, умира проф. Балабанов, когото тя продължава да обича - с горчива и нежна обич, докрай, умира съпругът й. Година по-късно тя се опитва да излезе от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа "Левски" на издателство "Народна култура". Той е одобрен за печат, но Язова трябва да премине през обичайната процедура за т.нар. буржоазни писатели - да се покае. Тя няма за какво обаче. Предлагат й да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отказа й, ръкописът на романа й е върнат.

Язова не е човек, който ще преклони глава и ще се покае пред новата власт за грешки и грехове, каквито всъщност няма. Не я печатат, не я издават, не я канят на литературни четения. В почти пълна самота тя създава трилогията "Балкани", включваща романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" - колосален труд, заради който години наред прекарва в библиотеки и архиви, броди по манастири. Въпреки ласкавите отзиви на тези, които са чели откъси от него - сред тях са Димитър Талев и Георги Томалевски, - тя не успява да ги публикува приживе. Не успява да издаде и събраните афоризми и карикатури на Александър Балабанов. Тайната около смъртта й и досега смущава и тревожи сърцето и съвестта на някои хора. Намират я в началото на август 1974 г. в малкия апартамент, останал наследство от родителите й, на столичната ул. "Раковска" 161, вх. Б - измъчвана и после удушена с колана на халата си, навярно тровена преди това. Трупът в горещините вече е полуразложен. Плячкосани са картините й, бижутата й, мебелите са разпродадени на общински търг.След мистериозната й смърт изчезват ръкописи, картини, дневници, писма... Даже гробът й е заличен след 1989 г. Огромна заслуга за нейната реабилитация има литературоведа Петър Величков. Благодарение на негов биват издирени копия от непубликуваните й романи и те излизат един по един. През 1996 г. излиза от печат книгата "Мойра", съдържаща част от писмата между писателката и проф. Александър Балабанов.

Знаменити афоризми из "Златни искри на скръбта"

- "Наградата и наказанието не идат отвън. Всеки сам себе си наказва и награждава".

- "Безкрайното голямо и нищото си приличат".

- "Грешките се разбират късно. Затова са грешки."

- "Да си оригинален невинаги значи да си свой."

- "Лицето на скромността, показано пред нас, е обида, защото чрез него ни се изтъква, че ние сме опасни завистници".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай