Берлускони подкрепи Катрин Деньов за правото на флирт на мъжете /ОТКЪС ОТ БИОГРАФИЯТА МУ/ - Литература - Стандарт Нюз






21:20 ч.

14.01.18

11 мин.

0

1

0

Берлускони подкрепи Катрин Деньов за правото на флирт на мъжете /ОТКЪС ОТ БИОГРАФИЯТА МУ/

от редактор |

Берлускони подкрепи Катрин Деньов за правото на флирт на мъжете /ОТКЪС ОТ БИОГРАФИЯТА МУ/

Бившият министър-председател на Италия Силвио Берлускони нито за миг не излиза от светлината на прожекторите. 81-годишният политик, медиен и футболен магнат на 4 март отива на парламентарни избори със своята партия "Напред, Италия". Неговите обещания за въвеждане на плосък данък, ако отново спечели, обаче са по-малко коментирани в сравнение с подкрепата му за думите на Катрин Деньов: "Флиртът не бива да бъде тълкуван като мачовска агресия". Френската кинодива и още стотина топ дами решиха да реагират заради гръмотевичния скандал в Холивуд, последвал обвиненията на доста господа в секс тормоз на снимачните площадки и около тях. Берлускони, който открай време се слави като класически плейбой, каза в предаване на обществената телевизия РАЙ: "Съвсем естествено е жените да бъдат доволни, когато мъжете ги ухажват. Но всичко трябва да бъде много много елегантно. Самият аз нямам голям опит в ухажването, защото обикновено жените ме задирят".


И тъй като Берлускони няма да слезе от сцената, докато е жив, ви предлагаме откъси от eпичнатата история на милиардера, разказана от първо лице. Той разкрива неподозирани факти от своя живот в първата си биография, оторизирана от самия него. Книгата, излязла у нас със знака на "Сиела", е писана от авторитетния американски журналист Алън Фрийдман, направил 100 часа с интервюта. В тях той проследява пътя на Берлускони към върха, трансформациите, през които преминава и драматичното му падение от политическата сцена. Политикът говори за приятелствата си със световни лидери от близкото минало като Джордж У. Буш и Муамар Кадафи, както и за обвиненията за връзки с мафията. Освен че оценява своите контакти с либийския диктатор като опит за „опитомяване" на „бясното куче на Африка", Берлускони подчертава, че въпреки приятелството си с Джордж Буш-син, той е правил опити да спре повечето западни военни интервенции в Близкия изток. Нещо повече: още тогава Берлускони предрича, че военните интервенции ще доведат до хаос в региона. Фрийдман приключва работа по „Берлускони" в края на август на 2015-а.


...


Събитията от 11 септември ще заздравят приятелството на Берлускони и Буш. След тяхното бойно кръщене през лятото, насред насилието по време на европейските срещи, падането на Световния търговски център ги сближава още повече.


– Когато включих телевизора, не можех да повярвам на очите си – спомня си той. – Мислех, че гледам един от онези апокалиптични филми. Беше толкова нереалистично. Беше невероятно, невъобрази¬мо. Изчаках няколко часа, преди да се обадя на Джордж Буш, но пом-ня, че се чувствах все едно е развалена някаква магия. До този момент изглеждаше, че в света царува някакъв мир. А тогава усетих, че невин¬ността на света е разрушена. Всичко преди се движеше в правилната посока. Забелязваше се прогрес, съществуваше икономически растеж. Но наистина не бяхме подготвени за появяването на тази нова сила на световния тероризъм, която бе заплаха за западните демократични общества. Всичко останало се случи много бързо: войната в Афганистан, войната в Ирак, тероризмът на „Ал Кайда", за¬раждането на ИДИЛ. Всичко това дойде след 11 септември. Тази дата промени световната история завинаги.


Берлускони отново замлъква. Поглежда надолу към ръцете си за момент, а след това продължава. Разказва за тревожните разговори, които е имал с Буш и Тони Блеър през последвалите месеци.


– Постигнахме нещо като постоянно сътрудничество. Нямаше прекъсване. Лошите новини продължаваха да идват, а ние поддържахме постоянна връзка с президента Буш и с Тони Блеър, като единият от тях накратко ми обясняваше какво прави другият. Наистина комуникацията ни беше безспирна. Всички вътрешни проблеми в държавите, на които бяхме лидери, отидоха на заден план за известно време. Все пак се бяхме изправили пред много голям проблем, пред най-голямото ни предизвикателство. Този проблем бе насочен към целия свят, а не само към Запада. Имахме дълги дискусии за това


по какъв начин да се води войната срещу тероризма


Но най-важното е, че проведохме един разговор, в който се видя, че сме на различно мнение. Това се случи, когато Съединените щати решиха да започнат война срещу Ирак.


През януари 2003 г., шестнадесет месеца след атаките срещу Световния търговски център, барабаните на войната започват да се чуват все по-силно. В началото на февруари злочестият Колин Пауъл се изправя пред Съвета за сигурност на ООН и размахва стъклена епру¬ветка, твърдейки, че вътре може да има чаена лъжичка антракс. Тогава става ясно, че Буш възнамерява да обяви война на Саддам Хюсеин.


– Наистина бях изключително притеснен. Бях разтревожен и исках да видя дали няма да мога да променя решението на Буш. Търсех някаква алтернатива на нападението срещу Ирак. Мислех как бих могъл да пратя Саддам в изгнание, чудех се какъв е начинът да се избегне войната. Затова се свързах с Кадафи и започнахме да обсъждаме идеята той да приюти в Либия Саддам като изгнаник. Разговаряхме около шест пъти от 2002 г. до началото на 2003 г. И аз почти го бях убедил да приеме Саддам.


Берлускони трябва да се срещне с Буш на 30 януари в Белия дом. В седмиците преди посещението му във Вашингтон той провежда трескава телефонна дипломация.


– Това беше доста напрегнат период и Берлускони разговаря с Кадафи няколко пъти – спомня си негов близък съветник. – Буш можеше да приеме решението с изгнанието, стига то да доведе до промяна в режима, но Берлускони не мислеше, че тази промяна ще е възможна. А Кадафи беше странен човек, непредсказуем. Той се обаждаше на Берлускони посред нощ, ние тичахме да открием преводач и казвахме на Кадафи, че ще му се обадим по-късно. Наистина беше доста лудо време.


Докато Силвио Берлускони се приготвя за срещата във Вашингтон и


извива ръцете на Кадафи да приеме Саддам


Тони Блеър толкова често прелита напред и назад през Атлантическия океан, че в очите на мнозина министър-председателят на Обединеното кралство започва да прилича на официален куриер между Белия дом и континентална Европа. По-голямата част от Стария континент не се интересува от посланията на Блеър. Лидерите на Франция и Германия категорично се противопоставят на идеята за война срещу Саддам Хюсеин. Освен Блеър няколкото европейски лидери, които биха застанали на страната на Буш, са испанският десен министър-председател Хосе Мария Аснар, както и лидерите на няколко току-що присъединили се към НАТО държави от Източна Европа, които просто са радостни от факта на присъединяването и желаят да станат членове на Европейския съюз. В Италия Берлускони се превръща в политически въжеиграч заради силната си подкрепа към Буш. Около 75% от италианските избиратели са против идеята Италия да се присъедини към коалицията на Буш. Италианската конституция дори забранявала включване в нападателни военни действия.


По онова време италианската общественост не знае, че Берлускони все още се опитва да убеди Джордж Буш да не започва война.


– Истината е, че аз исках да спра войната – казва Берлускони, докато се взира в своя събеседник, все едно се опитва да види ефекта от думите си. – Отидох да се видя с Буш, защото исках да изразя мнението си за Ирак, което е много просто. Това е държава, чиито граници са били нарисувани върху салфетка. Населението се състои от три различни етнически групи, които враждуват помежду си от древността. Около 65% от хората там са неграмотни. Държава от такъв тип не може да бъде управлявана от демокрация, с демократично избрано правителство. Там трябва да съществува режим, за предпочитане с лидер, който не е диктатор, или поне не е кръвожаден диктатор. Ирак не би могъл да функционира като демокрация. Затова исках войната да бъде избег¬ната. Затова се опитвах да склоня Кадафи да приеме Саддам. Всъщ¬ност Буш беше положително настроен към тази идея. Той щеше да приеме този план, ако имаше достатъчно време.


Апокалипсис сега


- АТАКУВАЙ! АТАКУВАЙ!
Силвио Берлускони крещи с всичка сила. Застанал е в ъгъла на съблекалнята на елитния футболен отбор „Милан", а до него седи напрегнатият и изнервен треньор.


Слабичкият и нежен Филипо Индзаги, бившият играч, заел треньорския пост от няколко месеца, повечето от които ужасни за отбора, трепери. Берлускони го смушква по ръката и властно настоява:
- Кажи ми какво крещи треньорът от скамейката? Хайде, кажи! Не те чувам! По-силно!


Индзаги, бивш футболист на „Ювентус" и „Милан", е един от най-големите голмайстори за всички времена. Нещо като плейбой, човек, обичащ нощния живот. Но днес прилича на един от онези пациенти от XIX век, болни от туберкулоза, които изкачват планината, за да отидат в швейцарски санаториум. Едва не започва да трепери, докато Берлускони продължава да го подстрекава. Видимо се свива.


- Атакувай! - отговоря той тихо, докато раздразненият Берлускони се взира в лицата на обърканите играчи, седящи по пейките в стаята.


- Не, не, не - подигравателно казва Берлускони. - Това ли е най- доброто, на което си способен? Намираме се на стадион. Нека ти покажа как трябва да се прави. Берлускони


издува гърди като Попай Моряка


и изкрещява колкото глас има: АТАКА!


На италиански мелодичният вой, който излиза от гърлото на Берлускони, звучи като кръстоска между вик от мегафон и най-лошия звук, който може да издаде оперна певица, вземаща най-ниския си тон. А-ТА-К-ООО!
Треньорът на „Милан" поглежда към пода, а Силвио Берлускони продължава да го засрамва.


- Ето така! - дразни го ухилен той и хваща ръката на бедния Индзаги, за да я разтърси като победител. - Кой знае да го прави добре? Аз! Аз винаги съм Numero Uno!


Специално в този ден Numero Uno пристигна преди около час на „Миланело" - историческия тренировъчен лагер на „Милан". Както обикновено, дойде с хеликоптер.


„Миланело" се намира на около 50 километра от града, сред красивата природа на Ломбардия. За Берлускони, чийто политически късмет се прояви в създаването на партия, чието име („Форца Италия") звучи като футболно скандиране, седмичните посещения на любимия му клуб „Милан" са били и си остават много важни, дори основни и определящи за доброто му настроение и за самочувствието му.


А ползването на хеликоптера, за да лети дотам и обратно, си е типично в негов стил.


В този есенен петъчен следобед в началото на октомври цветовете на храстите все още са разцъфнали и топлият вятър поклаща върхо¬вете на дърветата. Клоните започват да се люлеят по-силно с при¬стигането на 12-местния „Аугуста Уестланд" на Берлускони, носещ логото на Mediaset върху опашката си.


Хеликоптерът се приземява върху едно баскетболно игрище, превърнато в площадка за кацане. Адриано Галиани, вицепрезидентът на клуба, излиза от бял и луксозен 16-местен микробус „Фолксваген" със затъмнени стъкла, който е паркиран близо до все още въртящите се перки на хеликоптера. След него върви и нервният треньор Индзаги. Когато Берлускони се появява заедно с бодигардовете си, двамата мъже се втурват, за да приветстват шефа.


Както всеки път Берлускони и помощниците му се качват в микробуса заедно с вицепрезидента и треньора, возят се около три или четири минути до клубните помещения и в момента, в който Берлускони влиза вътре, всички се усмихват. Той се здрависва и бъбри с кухнен¬ския персонал, докато обикаля из трапезарията на играчите. Когато се отбива в тоалетната, Индзаги и Галиани влизат в малката трапезария на президента. Там върху чисто бяла покривка са поставени бутилки със зехтин, балсамов оцет, сол и пипер, два сребърни панера, пълни с хлебчета и гризини, както и два вида минерална вода - една обикновена и една газирана.


Когато Берлускони се връща, всички в трапезарията си хапват прошуто и пъпеш, Галиани предпочита прошуто и смокини. После идва ред на изтънчено ризото с шафран, на което дори и Берлускони не може да устои, макар да казва на гостите си, че ще му развали диетата.


Индзаги седи в единия край на масата, леко побутва храната си, отпива от минералната вода и държи погледа си върху Берлускони. Галиани изглежда, че се наслаждава на храната си и дори си взема допълнително. Държи се весело и непринудено, освен когато казва ня¬коя обидна дума за „арогантността" на „Ювентус". Този лайтмотив се повтаря и това е разбираемо за човека, превърнал „Милан" в световна футболна сила, която все пак винаги е в сянката на „Ювентус". С други думи, „Милан" страда от комплекс за малоценност по отношение на отбора, бивша собственост на Джани Анели.


Берлускони все още е спокоен. Обаче щом привършва с ризотото,


поглежда свирепо треньора и разпитът започва


Казва на Индзаги, че е гледал последния мач и внимателно е наблюдавал играчите и тяхната игра. Иска да разговарят за тактическата постройка, да знае какъв ще е стартовият състав в следващия мач и кой ще остане на пейката. Желае да говори с Индзаги за построяване на много по-нападателен отбор.


Берлускони се обръща към него и му задава първия въпрос:


- Ти с кои играчи предлагаш да започнем?


- Мисля си за Мунтари, понеже имаме нужда от силата му - от¬говаря Индзаги.


- А защо не Поли? - отвръща Берлускони почти светкавично.


Изнервеният треньор не се обърква от това, че седи на същата маса, на която Берлускони и Галиани са обсъждали - при безброй други случаи с неговите предшественици - следващия мач, халфовата линия, защитата, нападението, физическото състояние на някои играчи, схемата на игра. В тази стая са се обсъждали игровите позиции на играчите с легендарни милански треньори като Ариго Саки, Фабио Капело и Карло Анчелоти, треньори, които общо са спечелили 26 купи. Затова Индзаги внимателно подбира следващите си думи.
- Поли е добър играч, но няма да издържи до 90-ата минута. Не бих го използвал от самото начало - предлага треньорът, аргументи¬райки разногласието си с президента на „Милан".


Берлускони веднага сменя темата. Пита за физическото състоя¬ние на Матия де Шильо, друг играч, а после задава въпрос настойчиво:


- А утре кои ще ни бъдат полузащитници? Да започнем ли с Де Йонг?


Вижда се, че тази идея не допада особено на Индзаги, но той само кимва с глава и измърморва нещо за Де Йонг и колко ценен е той за отбора. Виждайки неудобството на треньора, Галиани започва да се ше¬гува с Индзаги и с неговата слава на плейбой. Майтапи го, че няма ни¬какви слабости освен тази към красивите жени. Треньорът се усмихва глуповато. Напрежението в стаята, изглежда, спада. Но е напълно ясно какво точно се случи. Берлускони разговаря със своя треньор изключително прямо. Той не просто предлага каква да бъде стартовата единадесеторка, той дава изрични указания каква точно да бъде тя.


- Берлускони - както веднъж каза неговият приятел Конфалониери - обича да управлява.


Благодарение на духовитостта на Галиани напрежението скоро изчезва, подновяват се тривиалните разговори, а след обяда предстои посещение на физкултурния салон и в съблекалнята за среща с играчите.


Триото Берлускони, Галиани и Индзаги върви бавно през първото футболно игрище, едно от седемте, които се намират в големия комплекс „Миланело". Игрището е залепено до клубните помещения и води към бежова сграда, в която се намират съблекалнята, стаите за физиотерапия, големият физкултурен салон и плувният басейн.


Целият отбор очаква Берлускони в съблекалнята. Всеки играч е седнал на малко метално столче. Имената им са написани с черен цвят върху хартиен лист с логото на „Милан", което е залепено върху вратичките на шкафчетата им. Върху всяко шкафче е сложен по един черен сак с марките на спонсорите Adidas и Emirates, щамповани в бяло. Играчите се изправят заедно, когато Берлускони влиза и започва да ги поздравява.


- Ето ни и нас. Как си? Добре ли си? - Берлускони пита слисания Стефан ел Шаарауи, нападател.


- По-добре ли се чувстваш? - пита той Жереми Менез, френския нападател. - Вестниците писаха, че не си много добре.


- Как е съпругата? - пита той център-нападателя Фернандо Торес. - А децата? А новата къща? Значи сте се устроили вече? Без проблеми? Супер.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 00:36 · 15.01.2018
всички тeзи лаина за изнасилвания и бруталност излизат от шибаняцитe дeмократи в Амeрика
Клинтанови и Обамитe са на първо място
Обама пeдал, Мишeл Обама травeстит
Клинтанови - крадци и измамници на свeтовно ниво
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент