"Жена ми Савана се възстановява след операция и затова не може сега да е с нас. Искате ли да й се обадим и да й попеем? Добре, набирам я! Бейби, микрофонът е пред хората и сега всички те поздравяваме", каза Том Кийфър, остави внимателно мобилния си върху колоната, взе китарата и подхвана акустична версия на големия хит на "Синдарела" Heartbreak station.
Съпругата му е бек вокал в новата банда на големия музикант и фронтмен на "Синдарела" и участва в писането на песните му.
"Нощни песни" - по заглавието на едно от емблематичните парчета, осветиха зала "Христо Ботев" миналата вечер на лайв за ценители. Така както винаги е било с Том - 50% сърцат рок и толкова блус. Без блус нищо не става, всеки знае. Изпълни песни от последния си албум The way life goes, подкрепен от супер добър бенд.
Концертът на Том и компания беше от онези, в които се прави шоу от музика, не от чупене на стойки. Затова и публиката беше като наелектризирана девица в очакване на лудата си нощ със своя принц. Кулминацията бяха трите биса, за които Том се върна и направо се побърка от заряда на хората. Личеше му и по физиономията, и по свиренето, и по пеенето. Изляха се капки от гривата му като от купесто-дъждовен облак.
Енергията, с която ги беше заразил, се стовари обратно върху него и вместо да приключва с веселбата, и двете уж финални парчета, кавъри With a Little Help from My Friends на "Бийтълс" и "It's Only Rock'n Roll на "Ролинг Стоунс", той преметна каиша на китарата през рамо и порази като с меч с рифа на Gipsy road.
Няма по-достоен завършек на подобна вечер, макар мнозина да си чакаха безупречното по учебник парче Long cold winter. Сет листата беше предимно от песни на "Синдарела" плюс 4 от соловия му диск.
Облечен в глем стилистиката, с куртка и червен кръст на единия ръкав, Том все още цупи сладко устни, а гласът му не е мръднал ни на йота, въпреки операциите и перипетиите преди време. "Видях ви преди пет години, вие сте страхотна публика и сте все същите. Гласът ми беше малко груб, дрезгав тази вечер - благодаря, че ми помагахте и пяхте с мен", извика Кийфър, този искрен, супер талантлив чаровник с китара, и пое към хотела си.
Музикантът, който никога не е навеждал високата си, стройна фигура към вратата на предполагаемия пазарен успех.
Още навремето западните медии пишеха, че "Синдарела" е банда, която няма нужда от спецефекти, защото са сред най-добрите в своя жанр, а гласа на Том сравняваха с този на Джанис Джоплин. Твърдите им рифове и чувствеността на черния блус се съчетават в безупречна хармония.
И една готина история от миналото на "Синдарела". Когато след концерт Джеф, на китарата, се строполявал, облян в пот на канапето, барабанистът Фред със светнали очи крещял: "Коя ти е любимата група, мен? Фредерела, Томерела, Джеферела, Ерикела, аз НИ обичам!".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
