Сър Невил Маринър, прочутият британски цигулар и диригент, е починал в съня си на 92. Един от колосите на световната симфонична сцена и основател на легендарния ансамбъл „Академия Сейнт Мартин ин дъ фийлдс", е дирижирал някои от най-добрите оркестри в света. Той продължаваше да работи до последно. У нас маестрото е излизал пред публика неведнъж. Чакахме го и тази година на пулта на Софийската филхармония на 1 декември. "Поглеждам през рамо с тъга. Претеглям в съзнанието си и знам, че не наградите и хвалебствията в печата са онова, което ме топли. Възторгът на публиката, блясъкът в очите карат сърцето ми силно да бие. Без публиката нас, музикантите, просто няма да ни има...", казваше сър Невил.
Роденият в Линкълн, Великобритания, Маринър започва като цигулар. Учи в Кралския музикален колеж и в Парижката консерватория. Дванадесет години свири в Лондонския симфоничен оркестър, дирижиран тогава от Тосканини, Фуртвенглер, Караян, Пиер Монтьо, при когото музикантът учи дирижиране в САЩ. Бил е музикален директор на Лосанджелиския камерен оркестър и на симфониците на Минесота и Щутгарт. Заедно с Търстън Дарт – изявен чембалист и изследовател на бароковото наследство, Маринър основава през 1949 г. „Джакобиън ансамбъл", първообраз на „Академия Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс". А началото на легендарния едноименен оркестър е поставено на 13 ноември 1959 г. в църквата „Сейнт Мартин" на площад "Трафалгар" в Лондон. „Започнахме с барокова музика: Вивалди, Хендел, Бах. По-късно изискваха да свирим Моцарт, Хайдн, Бетовен, Шуберт, късна романтика, че и музика на ХХ век. Ветрилото от стилове и епохи все повече се раздипляше. С невероятна наслада разгръщах партитурите на Шуман и Менделсон, а следващата естествена стъпка бе Брамс", разказва Маринър, който заедно с "Академията" е записвал и легендарни саундтраци. Един от тях е към филма „Амадеус", който е сред най-популярните музикални записи в историята и е продаден в над 6,5 милиона копия
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
