16:25 ч.

09.08.15

8 мин.

5771

0

0

Милен Киров: Америка ме отказа от балканския ми фатализъм

от Искра Крапачева |

Милен Киров: Америка ме отказа от балканския ми фатализъм

Милен Киров е пианист, композитор, продуцент, доктор по музика. Роден е в Пловдив, но от 15 години живее в Лос Анжелис и вече е гражданин на САЩ. В момента 37-годишният маестро преподава в три от най-добрите университета в Калифорния. Свири класика и джаз с прочути колеги по целия свят и негови композиции звучат отсам и оттатък океана. Създава саундтрака за филмите "Човешка грешка" на Робърт Йънг, селектиран за феста в Сънданс през 2004-а, "Пура на плажа" на Стивън Милс, "Рекет" на Майкъл Баез и Христо Христов, документалния за Уди Алън на режисьора Робърт Уайди. Един от любимите му проекти е неговият 11-членен "ОркестАр мезе". Дебютният им албум "Селски фънк", наречен на уникалния стил, композиран от Милен, излиза през 2011-та и е представен с голям концерт в "Кей клуб", един от най-легендарните и популярни в Холивуд. Само преди дни излезе новият албум на групата, в който Милен е композитор, автор на текстовете и продуцент. В него гостуват Теодосий Спасов, Мирослав Тадич, професор Тодор Киров и слепият "посланик на соула" Елис Хол. Легендарният вокалист и мултиинструменталист, който вече 40 години е на сцената, е протеже на Рей Чарлс. От толкова много работа Милен вече три години не си е идвал в България. Но сега е тук, не само за промоцията на диска. Успя да отиде и до мултижанровия фестивал Transfiguration в село Долен и до фолклорния събор в Копривщица. За да се зареди с нови идеи и емоции за собствените си композиции.


- Милене, наричат те "доктора по селски фънк". Какво представлява този чудат стил?
- Ние използваме добре познати музикални идеи, разбъркваме ги и ги поднасяме по доста различен начин. "Фънк" в случая се отнася както до американския стил, така и до всички останали танцувални елементи. А "селски" - защото всички сме деца на Земята и се обръщаме към нея да ни захрани с най-истинските неща в живота. Не само с храна и история за отминали времена, а и с фолклор. Стилът ни е микс от фънки ритъм, мощна брас секция, неравноделни размери, балкански по звучене и ладове мелодии, мощни соул вокали.
- Как американците възприемат тази музика?
- Когато представихме втория албум на "Мезе", в елитния клуб на Ел Ей "Molly MalloneТs" беше препълнено. Нашите "селски" партита са голямо шоу, обиколили сме Щатите с тях. Продължават понякога по 6 часа и идват от студенти до 60-годишни. Публиката пее с нас, всички играят хоро. Веднъж


американка с патерици затанцува


Дискът вече са го слушали в много страни по света и непрекъснато получавам отзиви - от Европа до Нова Зеландия. Навремето така и създадох "Мезе" с мои студенти по балкански джаз и колеги от Калифорнийския институт по изкуствата, които харесваха музиката ми.
- Вярно ли е, че на партито Елис Хол е развял нашето знаме?
- Винаги поставям трибагреника на кийборда си, а Елис в този момент свиреше на него.


Където го е написано името ми, пише и България


Защото тя ми даде идентичност, история, богатство, култура. Затова правя каквото мога, за да се знае повече за страната ми, за нейния чуден фолклор, който е неделима част от всичките видове музика, която правя.
- Как Елис, който е толкова зает, се съгласи да се включи в диска на "Мезе"?
- С Елис сме приятели от няколко години. Той е природна сила. Веднъж на негов концерт, на който присъствал и Стиви Уондър, някой се опитал да заговори Стиви. "Когато Елис е на сцената, се мълчи", прекъснал той досадника. Новозеландецът Бен Шепърд, нашият басист, по едно време свиреше в групата на Елис. Запозна ни и много си допаднахме. Правили сме джемсешъни в студиото му - и той живее в Ел Ей. Написах песен за него Love Revolution ("Любовна революция"), посветена на милиардите хора по света, които протестират срещу злото и искат да направят


революция чрез любов, не чрез война.


"За първи път някой ме кара да пея фънк в 7/8", ми каза Елис. Той е музикантът, когото Рей Чарлз взема под крилото си и става единственият артист на лейбъла му. В Бостън е имал фънки група през 70-те. Свирил е със Стиви Уондър, Джордж Бенсън и Хърби Хенкок, с "Tауър ъф пауър", с които пък аз съм израснал.
- Музиката ти и текстове са много лични и често са свързани със случки от България. Вокалистката ти Хана Ариста дори изпълнява два от тях на нашия език...
- Седем от песните в диска са на английски заради нарастващата популярност на "Мезе" по света. Но и заради стремежа ми селският фънк да достигне до възможно най-много хора, които да разберат за какво се пее и същевременно да си припяват, докато слушат. Има две песни на български. "Селска приказка" е с музика и текст на баща ми, Тодор Киров. "Зора" пък е от нашия фолклор. Теодосий участва с две инструментални парчета, а Мирослав Тадич свири в песента "Мини бикини", вдъхновена от мацките на плажа в Слънчев бряг. "Тhat Guy" ("Онзи пич") е за мъж, който първо се преструва на приятел на жената, но всъщност има други помисли, досажда й и дори влиза с взлом в жилището й. Случаят е истински. "Тhe Vow" ("Обетът") е като обещание-молитва към родината, а в "Балкански купон" пеем за партитата на "Мезе" в Ел Ей.
- Ще направите ли турне в България?
- Деветимата ми музиканти, които са от различни страни по света, живеят в Лос Анжелис. Певицата Хана Ариста е с италиански корени. Останалите са от Турция, Нова Зеландия, Канада и Щатите. Отдавна искат да дойдат в страната ни, изострил съм достатъчно интереса им. Дори вече композират на български теми. Басистът ни Бен Шепърд, който е рекламно лице на китарите "Айбънец", и свири със световни музиканти, написа парче със заглавие "Чарли среща Пловдив". Може би догодина ще дойдем, но логистиката на 11 човека е малко сложна.
- Специалистите казват, че албумът е на световно ниво. Как събра парите за за него?
- Знаех, че ще ни трябват много средства, за да създадем албум, който да е от световно ниво. Затова направихме дарителска кампания чрез IndieGoGo платформата. Много от нашите фенове откликнаха и дадоха средства в замяна на "селски колети" - дискове, тениски, постери, уроци, вечери с мен, дори и бутилка ракия - които щяха да получат при завършването на албума. Записите започнахме през лятото на 2013-та. Не бързахме, аз вложих много мои лични средства, а също и време и усилия, защото исках да изпипам перфектно всичко. Направихме го с най-добрия възможен тонрежисьор, Рич Маузър, в неговото прекрасно студио. В България дискът вече го има по музикалните магазини - благодарение на "Кукер мюзик" на Иво Христов. С него, Теодосий и Иван Шопов пък работим за проекта "Balkansky".
- Значи преподавателските ти хонорари от Консерваторията в Калифорния, академията "Колбърн" и частния университет "Чапмън" влагаш в останалите си проекти?
- Така се получава. Не само от там. Изнасям и много концерти със собствена музика и участвам в събития на приятели по света. Сега идвам от гастроли в Австрия, Германия и Холандия. Първите години, когато пристигнах в Щатите, свирих дори в рокбанда. Пабло, синът на Рей Манзарек от "Доорс", беше напуснал и търсеха кийбордист. Прослушаха ме и ме взеха. Още като студент започнах и в други проекти. Така се запознах и с Лили Хейдън, прочута американска цигуларка, свирила с Робърт Плант и Хърби Хенкок. Тя пък ме препоръча на приятеля си, режисьора Робърт Уайди за документалния филм за Уди Алън.
- Имаш ли спомен кога за първи път си седнал на пианото?
- Бях 4-годишен - дете, което расте в къща на музиканти. Баща ми Тодор Киров, който днес е професор по гъдулка в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, свиреше във фолклорни ансамбли. Майки също е фолклорен изпълнител и преподавател. Брат ми Пламен, който е две години по-малък от мен, завърши в Щатите средно музикално училище с контрабас. Но от тийнейджър е на барабаните, а сега и в "Мезе". И двамата от малки акомпанирахме на родителите си.
Научих се да чета ноти и букви по едно и също време. Първият ми самостоятелен концерт в Пловдив бе, когато навърших 10.


На 11 ми купиха кийборд и се запалих по блуса и джаза


Нашите виждаха, че имам талант и умело го направляваха - да израсна като класически музикант. Първата година учих пиано в пловдивската консерватория. Така че моят опит върху трите основни стълба - класика, джаз и фолклор - прави и стила ми: модерна класика с български елементи. Композирам и камерна музика, имам няколко издадени диска. Сега довършвам един за соло пиано.
- Кои композитори са ти повлияли най-силно?
- Бах ми е любим - и го преподавам, Бетовен и Барток - също. Хърби Хенкок, Чик Кърия и Кийт Джаред, "Ърт уинд енд файер" и "Tауър ъф пауър", Фънка от 70-те, Марвин Гей, Къртис Мейфийлд, Стиви Уондър - всички те са ми повлияли на начина, по който импровизирам
- Върху какво е докторската ти дисертация в Калифорнийския институт по изкуствата?
- Върху българските неравноделни тактове. Вече написах и първия том на учебника "Размери и ладове", към който ще има и диск с концертни етюди. Ако на напреднали пианисти им хареса книгата, да я изсвирят и да импровизират върху нея. Защото по принцип класиците не импровизират. А аз го правя, вкарвам джаз елементи. Уникалното е, че ладовете са български. Ще има и следващи томове - това е трудът на живота ми.
- Кое от всички тези неща ти доставя най-голямо удоволствие? И как ти стига времето?
- Разнообразието е най-голямото ми удоволствие. Енергията от едното ме зарежда за другото.


Докато не грохна, но имам много енергия


Динамиката ми харесва и съм щастлив с това, което правя.Гледам на себе си като на артист, не само като пианист и композитор. А "Мезе" е моето алтер его. Преподаването, общуването със студентите е също много зареждащо. Пиша най-вече през уикендите, ваканциите и вечер.
- Щатите са в центъра на шоубизнеса - не се ли страхуваше, че се изправяш пред огромното предизвикатество да се "изгубиш"?
- Не се страхувам от предизвикателствата. Затова отидох - исках да се премеря с най-добрите. Не да се състезавам, а по-скоро да видя и усетя. Американците имат непримирим дух, у тях е заложено винаги да са първи във всичко. Работохолици са в най-добрия смисъл на думата. Заразих се от позитивизма и енергията им. Това балансира нашия балкански фатализъм и аз го промених у себе си там. Търся все нови и нови неща в музиката и се опитвам да се изразявам по най-добрия начин. Американците уважават това.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент