Константин Марков, един от най-големите музиканти в родния шоубизнес от много години насам, стартира кариерата си през 60-те с Бъндараците, свирейки на бас китара. По-късно влиза в акомпаниращите състави на Емил Димитров и Лили Иванова. През 1976-а основава група "Тангра", като първият й състав вече е свирел заедно в Университета предимно парчета на "Дийп пърпъл". Освен Косьо на баса, във формацията са Александър Петрунов (Сашо Гривната) - вокал, Илия Караянев (Личо Стоунса) – китара, Антон Бубев (Капъша) – ударни. Първият им голям хит е „Ако имаш време" по музика на Тенко Славов. С тази песен и с „Очакване" на Вили Кавалджиев два пъти печелят Младежкия конкурс. Пробиват с „Нашият град" от саундтрака към "Оркестър без име" и и „Богатство". Те са записани със солист Чочо Владовски. През 1982-а "Тангра" издават дебютния си албум „Нашият град". По това време нямат кийбордист и Марков записва всички клавишни партии в албума. Скоро обаче първата формация на групата разпада. Косьо Марков и Дани Ганчев възстановяват бандата през 1984-а. Стилът е ню уейв. През 1985-а печелят Младежкия конкурс с „Оловният войник" по музика на Косьо и стихове на Александър Петров. Следва албумът „Тангра II" с „Жулиета", „Бъди, какъвто си", „Делник", „До последен дъх". Вокал по това време е Станислав Сланев-Стенли. През 1986-а "Тангра" свирят в скандинавските страни. През 1990-а Марков се завръща в България и групата се разпада. През 1992-а той и Кирил Маричков основават радио „Тангра". То съществува около десет години, след което е закупено от Дарик. Косьо Марков е член на Управителния съвет на ПРОФОН.
- Господин Марков, какво, според вас, е актуалното състояние на родния шоубизнес?
- Трудно е да се отговори. У нас - особено в последните години, се наложи особен бизнес модел, който е подчинен преди всичко на медийно представяне и налагане на определени стереотипи. Целта е да се шуми около конкретни имена, за да им се осигурят всякакви участия, които в повечето случаи са безплатни за посетителите. Доста изпълнители нямат послание в музиката си и визия за себе си - неща, които са от първостепенно значение за всеки артист. В много случаи продуцентите се подчиняват на желанието за бърза и лесна печалба. С малки изключения, почти е разбит нормалния модел на концерти, за които се плаща - както е по целия свят. Слава Богу, има и изключения, които доказват, че хората въпреки всичко са готови да плащат за качество.
- Какви са ползите за артистите от приетите наскоро промени в закона за авторското право?
- Досегашният закон трябваше да се приведе в съответствие с Европейската директива за финансов мениджмънт и прозрачност в дейността на организациите за колективно управление на авторските права. Спазването на тези условия ще създаде благоприятен климат за справедливо овъзмездяване на труда на авторите и изпълнителите, както и за създаване на нова качествена музика.
- Лично вие обаче се оказвате от двете страни на барикадата...
- Така е. Аз съм автор, продуцент и музикант в "Тангра" и "Легендите" в момента. А като собственик на Радио Тангра и дългогодишен председател на УС на АБРО се намирам от двете страни на барикадата. Уверявам ви, че справедливото и дългосрочно уреждане на този въпрос е от изключителна важност за музикалната ни култура.
- Каква е логиката, която задължава собствениците на ресторанти, клубове и други търговски обекти да плащат за музиката, която звучи в тях? До колко българският бизнес е наясно, че ако използва музиката като добавена стойност към продукта си, то трябва да сподели част от приходите си с нейните създатели?
- Музиката се е превърнала в неотменна част от нашето всекидневие. Тя ни следва, където и да отидем. За съжаление, все още много хора не разбират, че създаването й е резултат на упорит труд и значителни инвестиции - за да достигне до публичното пространство. Съществува схващането, че музиката е нещо, което може да се използва безплатно. Интересно как биха се чувствали собствениците на ресторанти, клубове и други търговски обекти, ако някой си поръча нещо и след това си тръгне, отказвайки да плати за него?
- Мислите ли, че е възможно да се установи поне прилична почтеност в бизнес отношенията в развлекателната ни индустрия?
- Ние се намираме все още в сравнително начален стадий на този процес. Въпрос е на спазване на закони и правила на морал и бизнес етика. Дори в другите така наречени бивши социалистически страни всичко това в голяма степен е изживяно и са се установили нормални отношения, което пряко се отразява върху приходите на дружествата за колективно управление на права - и от там на възнагражденията на авторите и артистите.
- Разкажете, моля, как основахте "Тангра".
- Мога много да говоря за основаването на "Тангра" и годините след това... Групата беше създадена в напълно различно време и от различно мислещи хора. В нея винаги са участвали едни от най-добрите музиканти - повече от 28 души през различните периоди. Музиката, която създавахме беше рок - нашата философия, верую, естетика и начин на живот.
- Къде творяхте най-големите ви хитове?
- Тогава живеех срещу "Попа" - паметника на Патриарх Евтимий, едно култово място. Колкото и да е странно, нещата се случваха в моята кухня. Безкрайни нощи говорихме, спорехме и слушахме музика. Дори в един момент репетирахме в апартамента с усилватели и барабани. Цялата кооперация знаеше наизуст новия ни репертоар. Как ни търпяха, се чудя и до днес.
- Защо в един период "Тангра" беше забранена "заради разпространяване на неофашистки идеи"?
- Това е мрачен период, който се надявам никога повече да не се повтори. Всички ние бяхме подвластни на една елементарна идеология и хора роби на невежеството и посредствеността. Наскоро гледах прекрасен български филм, направен по истинска история -"Радиограмофон". Подобно на главния герой и ние от "Тангра" мъкнехме своя виртуален "радиограмофон" - камиони с апаратура и инструменти - и раздавахме музика и послание за свобода на всички, които имаха нужда от нея. Това често ни създаваше всякакви проблеми, за които не искам да говоря.
- Много пъти сте имал възможност да останете някъде по света - защо не го направихте?
- През всичките тези години съм пътувал и работил къде ли не - с "Тангра", преди това с Емил Димитров и Лили Иванова. Но винаги съм се връщал. Дори когато срещнах бъдещата си съпруга Лаура в Париж, я убедих, че вместо в Чикаго, трябва да се установим и да започнем живота си в София. И това беше в най-лошото време, в което нямаше нищо у нас, но имаше надежда. Върнах се, защото България е моето място.
- Преподавате в Алма матер - каква е разликата между студентите днес и младежите от вашето поколение? Какво отношение към стойността на интелектуалната собственост възпитавате у младите консуматори на музика?
- От повече от десет години преподавам "Продуцентство в радиото" и "Онлайн медии" във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет. Виждам много различно поколение млади хора, които са много по-целенасочени и ориентирани в нещата, които искат да постигнат. Разбира се, говорим и за интелектуална собственост и уважение към авторски права. Правя го с голямо удоволствие, защото мога да предам своя опит в медиите като артист и продуцент. Това ми дава възможност да се докосвам до енергията на младите хора. И може би най-голямата награда за мен беше, когато наскоро завършвайки един курс, студентите ми казаха: "Искаме да знаете, че ние оставаме в България заради такива като вас". На което аз отговорих: "Аз съм тук заради такива като вас".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
