Звезди от "Ахат", Тома и Албена Михова купонясваха на шоуто във "Фестивална"
Петручи и компания заложиха на тежкия саунд и брутални сола
Едва ли могат да се преброят на пръстите на едната ръка групите, които свирят на живо, така сякаш слушаш изряден студиен запис. "Дрийм Тиътър" обаче са едни от тях. Американците, известни като най-виртуозната банда на всички времена, изнесоха показно по майсторство, креативни идеи и безупречен звук във "Фестивална" пред повече от 5000 фенове. Бандата заби за пръв път на живо парчетата от последния им албум, със семпло и съвпадащо с името на групата название - "Dream Theater". Публиката взе да изтрещява още на второто парче - The Enemy Inside, с което музикантите си извоюваха номинация за "Грами". "Театралите", както поне в България ги наричат, извършиха страховит прелом в музиката си, който започна още в края на 90-те със "Scenes from memory": да утежнят звука, да комбинират нещо от класическия хеви метал с великолепната си мелодичност и свръхмузикантската им подготовка. Нощта във "Фестивална" показа именно това: бандата забиваше тежко и неумолимо, вярна на новия си стил. Джон Петручи, който възмутително често оглавява класациите за най-добър китарист в света, извайваше солата си като луд архитект, а тоновете, през които преминаваше, можеха да бъдат проследени само от музикално ухо - каквото впрочем феновете на бандата имат.
Неслучайно сред най-верните почитатели на американците, които купонясваха в залата, бяха доказани майстори като Звезди от "Ахат" и героят от "Мюзик Айдъл" Тома Здравков, в компанията на любимата му Албена Михова. Вокалът Джеймс Лабри доказа, че споровете дали все пак той не е единственото слабо звено в групата, са съвсем безсмислени. Освен че пееше страхотно, Лабри се превърна и в основен шоумейкър; вероятно защото всеки от останалите е постоянно зает с убийствено сложните фрази, които трябва да изсвири. Заместникът на Майк Портной - Майк Манджини, пък напълно се справи със задачата да компенсира липсата на един от най-добрите барабанисти в света. Азиатецът Джон Муинг разби мита, че бас китарата, особено в метъла, няма особено важна функция - виртуозът буквално разкости уж монотонния инструмент. Джордан Рудес (клавир) пък постоянно се надсвирваше с фамозния Петручи; сблъсък, в който никой никога не е успявал да посочи фаворит, но винаги радва феновете на макс. По време на епичната "Trail of Tears" Лабри направи и симпатичен жест към публиката - замени "Ню Йорк" със "София" в текста. А когато дойде моментът за шеметния инструментал "Enigma Machine" Майк Манджини удари соло, което наруши не малко закони на физиката и раздроби секундите и ритъма на съставните му части. Бандата през цялото време демонстрираше не само класа, но и отказ от това да направи компромис с всякакви популярни и комерсиални модели - "Illumination Theory" от новия албум например е 22 минутно парче, с толкова различни мотиви, етюди и моменти, че вероятно събира всичко онова, което прогресив музиката изобщо може да предложи като жанр.
Очакваният бис хвърли феновете в еуфория. "Театралите" се върнаха към обичания от всички "Scenes from memory" и трудно оставяха време на някой изобщо да си поеме въздух, в и без това нажежената до краен предел зала. Бандата свири близо 3 часа, оставяйки и надеждата, че няма да се налага отново да чакаме толкова много години, за да дойдат пак - цели 5 от шоуто им в Каварна през 2009-а.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
