Стилиян Иванов: Винаги съм готов да тръгна в обречени посоки

Стилиян Иванов: Винаги съм готов да тръгна в обречени посоки | StandartNews.com

Стилиян Иванов, който празнува юбилей, е завършил режисура във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов" в класа на академик Хачо Бояджиев. Създал е повече от 1000 тв предавания и над 200 музикални и рекламни видео клипове. Автор и режисьор е на 45 документални филма, в част от които пресъздава личните си срещи с "необикновените" прояви на невидимия свят от ашрамите на Индия до шаманите на Канада и от пирамидите на Египет до Нотр Дам във Франция. Член е на Съюза на българските астролози "Иван Станчев". Водещ на десетки семинари по себепознание у нас и в чужбина. Автор е на 3 книги. Преподавател по интернет и медии. Съсобственик на телевизия TV ART, радио "Антена" и продуцентска къща DodoFilm.

- Господин Иванов, как от отличник в Природо-математическата гимназия като вас се пръкна човек на изкуството, а най-вече – на киното?
- Винаги ми е харесвало да слушам истории. Още повече – да ги разказвам. От малък забелязах, че сюжетите ставаха по-въздействащи, когато към тях звучеше музика. А ако в разказа прибавех някой и друг "герой" от моите играчки, слушателите - първо приятелите, после и съучениците - винаги разбираха не само това, което казвах, но и преживяваха на 100 % моите емоции. И тъй като откакто се помня обичам животните, използвах детското си "откритие", за да убеждавам околните, че

светът не е собственост само на хората

и че ние трябва да се грижим за нашите по-малки братя - животните. Напредвайки в живота, се сблъсквах с все повече и все по-голяма човешка жестокост спрямо слабите и безащитните. Като ученик дори съм писал няколко "поучителни" статии за природата в тогавашни средношколски издания. Ефект - никакъв! Никой не се трогваше от реалната болка на другите живи същества. Същевременно хората се впечатляваха и дни наред коментираха измислените страсти на Марико Сан или робинята Изаура. Шок! И бързо отрезвяване - разбрах, че никой не ще и да знае за неволите на заобикалящия го свят, ако разказвайки за него, не вмъкнеш малко измислен блясък и примамливи ритми.
- Тогава ли решихте да ставате режисьор?
- Да. Ама по онова време, за да те приемат в клас „режисура" във ВИТИЗ, трябваше да имаш завършено друго висше образование. Така направих план - след казармата започнах да уча „Биотехнологии" в Софийския университет. Но още след първи курс съвсем случайно (тогава мислех, че е случайно) попаднах на обява от ВИТИЗ, в която се казваше, че е отпаднало въпросното изискване за първа диплома при бъдещите режисьори.
- Не беше ли твърде рисковано да зарежете питомното, за да гоните дивото?
- И още как. За да кандидатствам, трябваше да рискувам: да се откажа от студентските права в Софийския университет, при това в атрактивна за времето си специалност, за да подам документи за кандидатстване във ВИТИЗ. Родителите ми бяха убедени, че смяната на биотехнологията с режисурата е кон за кокошка. Не се съобразих с мнението им.

Рискувах. И спечелих

Научих най-добрия урок в живота си: Никога да не слушам другите, а да правя това, което искам. Ясно ви е, че веднъж приел тази истина, през годините винаги съм отклонявал предложения за перспективни и обещаващи ангажименти и съм тръгвал в абсурдни посоки - колкото и да са били обречени. Винаги съм си давал сметка, че съм благословен - още на 20 осъзнах, че успехът идва тогава, когато съчетаеш адекватно Вярата и Знанието.
- Когато през 90-те се набъркахте от раз и със замах в тв бизнеса, имаше ли „добри хора", които се опитаха да ви спънат?
- Да. Имаше - погледнато от дистанцията на времето. Но тогава дори не съм ги забелязал. Винаги съм отстоявал идеите си без "животоспасяващата" предпазливост, която е присъща на повечето хора: да си мълчат пред силните на деня. Но това сигурно идва от средиземноморските ми корени...
- Припомнете ни интригата около „Голите новини" – предаване, което май е без аналог въобще в ефира?
- Направих ги преди 18 години като реакция към мазната журналистика, която тогава се лееше от екраните – а днес отдавна ги е запушила. България имаше - а и все още има - десетки тежки проблеми, а в онази времена репортери и водещи пълнеха главите ни с информационен боклук по несъществени теми. Идеята, която беше разбрана от всички задгранични медии, но не и у нас, бе, че така и така няма умни и смели журналисти, нека поне да бъдат голи. Държава, която не може да си позволи свободни медии, превръща журналистиката в порнография. На брой 10 от изданието, НСРТ, тогавашният СЕМ, прозря посланието на „Голите новини" и намекна на собствениците на телевизията, която ги излъчваше, че трябва да спрат предаването.
- На какво ви научиха за занаята вашите приятели и гурута Хачо Бояджиев и Васа Ганчева?
- Че режисурата е разказ. Разказ за нещата, които виждаш - и за това, което чувстваш. Че трябва да мислиш не само логично, но и в образи. Да си наясно със себе си, за да си наясно със света, в който живееш - с темите, които разказваш, с публиката, към която си се насочил.
- Снимал сте толкова филми, колкото години празнувате тази седмица – каква е разликата между киното и телевизията през 90-те и днес?
- Киното е разказ в картина и звук. И въпреки напредъка на технологиите, идеите, които се "прожектират" на световния екран чрез интернет, телевизии и киносалони, са все така изпълнени с малоазийски миазми. Не само като саунд, но и като визия - независимо на висок или на нисък стил, според аполоновото или според дионисовото начало в изкуството: все още някой някого обича, някой някого спасява и т.н. От античността до днес има разлика в изразните средства, но няма разлика в съдържанието. Очаквам поколенията след нас да разкажат за вътрешния свят на човека, в който обичащият и обичаният, спасителят и спасеният са един и същи герой.
- Невена Коканова ли ви заведе при Ванга – знае се, че двете бяха много близки. Разкажете как направихте спектакъла си с голямата актриса...
- Винаги съм харесал Невена. Запознахме сме и често й гостувах. Но станахме наистина близки, след като направихме поетичния спектакъл по стихове на Лена Левчева. В него Невена рецитираше, а челистът Анатоли Кръстев създаваше музика на прима виста - нещо като джем сешън между чело и човешки глас. Колкото до Ванга... Да, с Невена й гостувахме за Нова година и въпреки неувереността ми, тя се съгласи да направим филм за нея - последният приживе, в който избра да отправи предсмъртните си послания към хората. Благодарен съм на Невена и на леля Ванга - две български икони - за това, че макар и за кратко, споделиха с мен земния си път.
- Вярно ли е, че Стефка Съботинова – друга ваша голяма приятелка и екранна героиня, безпогрешно е познавала на кафе и на карти?
- Това не знам. Но много хора от артистичния свят са изкушени да надникват нерегламентирано в невидимите светове.
- Кога и как осъзнахте страстта си към астрологията?
- Астрологията привлече вниманието ми още през 1988-а, когато много атрактивна дама (в онези години беше пропътувала целия свят) нарисува, начерта, създаде простичък математически модел на моите мисли, чувства и амбиции. От тогава до днес (точно 30 години), когато пътувам в България и по света, използвам всеки удобен случай да надградя познанията ми в областта на тази древна наука. За щастие, професията ми на режисьор ме срещана с уникални хора - мъдреци от Изтока, шамани от Севера, дервиши от Юга и учени от Запада.
- Ясно е, че няма как да отговорите конкретно, но все пак: представителите на коя социална група – политици, бизнесмени, артисти, журналисти – най-много искат да знаят какво бъдеще ги очаква?
- Колкото е по-осъзнат човек, толкова повече допуска възможността животът му и светът да имат математически модел, чрез който процесите в тях да се прогнозират. И защото голяма част от гореизброените групи са доста суеверни и примитивни в представите си за духовния свят, искам да сложа ясна черта между астрологията и врачуването. Астрологията предлага поредица от избори, които всеки човек трябва да направи сам. Врачките освобождават човека от отговорностите на взетите решения. За съжаление,

отчайващо много политици са почитатели на врачките

- Трябва ли да се плашим, когато пред името на някоя планета се появи понятието „ретроградност"?
- Не. Това е точно толкова плашещо, колкото алтернативата за ляв завой при наличен забранен десен на Т-образно кръстовище.
- Напоследък в България отново се случи серия от трагедии – катастрофи, прегазени, удавени. Правилно ли е все по-често да се питаме дали това е Божие наказание заради вечното ни безхаберие и тоталната ни отчужденост?
- Не. С всичко това алчните политици наказват заспалия електорат за поколенческата пасивност и роболепие.
- Какво да очакваме в близко бъдеще, какво обещават звездите на многострадалния български народ?
- Обещават това, което е заслужил с действията си до тук. Опс. Грешка! С бездействията си. Звездите гарантират на българите още много измислени болести по добитъка и реални катастрофи по пътищата.
- Ще има ли трусове в политиката?
- Уран е ретрограден до януари 2019-а. Ако няма трусове в политиката, то значи, че България се намира на друга планета и аспектите на астрологичните знаци не я касаят.
- Много по-често от хиляди други сънародници сте в Русия и в Турция – как се отнасят, според вас, там към българите?
- Когато имат интерес от теб, демонстрират огромно уважение, чак до степен "хватит!" и "байгън!". В останалите случаи – със снизхождение.
- Над какво работите в момента?
- В пореден филм продължавам темата за дервишите - мистиците на Изтока. Благодаря за това на моя меценат Гергана Ташкова. Предстоят ми и поредица курсове по "Астрология на познанието" за начинаещи, както и преподаване по режисура в частен колеж по изкуствата.
- Имате ли ново куче?
- Преди 2 години осинових куче от приют. Приканвам всеки да го направи. Не купувайте животни - осиновете ги!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай