Киселина разяжда киното ни

Чужди класики изчезват след обир преди година

Киселина разяжда киното ни | StandartNews.com

19 000 ленти се разпадат от влага и плесен във филмотеката в Бояна

София. Неприятен аромат на кисело, мръсотия, плесен, напукани като след земетресение стени, сумрачни влажни коридори, капани за мишки и ръждясали вентилатори - така посреща хранилището на националната филмотека в квартал Бояна. Безценни кинокласики с Невена Коканова, Григор Вачков, Георги Парцалев - около 9500 български и още толкова чужди филми, документални и игрални - се съхраняват в сградата на улица "Кумата" 68 в условия, далеч от необходимите. Има опасност всичко това да бъде унищожено безвъзвратно до 10 години, ако не бъдат предприети решителни действия. Защото при висока температура и влага от лентите се отделя оцетна киселина, която ги съсипва. За всичко това алармира директорът на филмотеката Антония Ковачева. Министърът на културата доцент д-р Мартин Иванов вчера заведе журналисти в хранилищата.

"Усещате ли особената миризма? Това е уханието на разлагащата се българска визуална памет. Тук съм с журналисти, защото медиите са наш естествен съюзник в борбата със задкулисието в културата. Положението на хранилището е недопустимо! Ние сме единствената страна в Европейския съюз, която не се грижи за филмовото си наследство. Тук се съхраняват 150 хиляди кутии с безценни копия. Повече от 20 години проблемът не намира решение. При смяната на караула в министерството ще завещая на наследника си списък с най-тежките проблеми на българската култура и копие на игралния филм по сценарий на Николай Хайтов "Мъжки времена", за да му напомнят за тежкото състояние в културата ни", обеща министър Иванов. И за да илюстрира думите си, отвори ръждясалата кутия с филма на Едуард Захариев от 1977-а с Мариана Димитрова и Григор Вачков.

Антония Ковачева цитира изследване на Института по дълготрайност на изображението в САЩ. В него се посочва, че са необходими вентилирани помещения с постоянна температура максимум до 12 градуса и влажност на въздуха до 30 процента. "При нас показателите са двойно нагоре - няма вентилация, температурата не е достатъчно ниска, а влажността е над 50 процента. Подобни са условията и в другите складове в Белоградчик и Стара Загора. А ако се свали температурата до 3 градуса, чисто нов негатив на филм би издържал повече от 1000 години по прогнозите на същия институт. Ако той вече е прожектиран, при същите условия може да издържи между 100 и 500 години", добави директорът на филмотеката.

По изчисления на Ковачева задължително трябва да се започне поетапно отпускане на средства - около 250-300 хиляди лева годишно, за да се стартира цифровизацията. Тя обясни обаче, че дигитализацията не решава цялостно проблема със съхранението, тъй като DVD дисковете далеч не са вечни. "Задължително трябва да запазим и оригиналите, защото те са най-добрият и най-качествен носител. Знаете ли, че особената аура на Марлене Дитрих или Грета Гарбо на голям екран се дължи именно на нитратната лента. При дигитализирането този блясък изчезва. Затова и киноманите предпочитат да гледат оригинални копия", каза шефката на филмотеката.

Но дори и днес лентите да влязат в нова сграда, поне три години са необходими за превъртането им - а ръчното е задължително на всеки две години, за да няма поражения и разпад от оцетната киселина. Работата е трудоемка, нужни са много и квалифицирани кадри. Това обаче не е правено от 1986-а. Но от 80-те до днес фондовете на филмотеката са премествани 19 пъти в освободени сгради по градове и паланки. Хилядите кутии безценни филми са лашкани напред-назад из страната било заради реституция, приватизация или други причини. И никога не са били поставяни при подходящи условия.

Филмотеката е кандидатствала с проект за 750 хил. евро по Норвежката програма за финансиране. Той предвижда нов склад и пълна технологична верига за дигитализация, климатици, овлажнители на въздуха, скенери. Но нуждите са за поне два пъти повече. Бюджетът на филмотеката тази година е 345 хиляди лева, но той отива за заплати, за кино "Одеон" и разходи за четирите хранилища. Няма "перо" за СОТ, противопожарна охрана, съхранение, дигиталзация, реклама.

За сравнение - бюджетът на "Синематек Франсез" е над 33 милиона евро, на Полша и Германия - над 5 милиона, дори на Румъния е над милион.

През май 2013-та са обрали сградата и оградата около нея е изчезнала. Откраднати са ленти от 2147 кутии, което е две трети от цялата наличност. Повечето от българските филми са спасени, защото са били прехвърлени на негоряема лента или дигитализирани. Чуждите са изгубени завинаги. Специалистите вече са пред пенсия, а кандидати за наследници няма. Все тъжни констатации в навечерието на 100-годишнината на родното кино през 2015-а.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай