Иван Такев изпреварил Ройтерс с новина за депутатската стачка
За мнозина той е едно от лицата на "Отзвук" - предаването на БНТ, което дълго време "мереше" пулса на политиката веднага след новините и се превърна в институция. От месец насам Иван Такев е начело на пресцентъра на образователното министерство - от другата страна на барикадата.
"Смятам себе си за журналист. Дали си от едната или от другата страна - това не променя принципите на работа", твърди Такев. "Да си PR на институция е отговорност. Хората често бъркат, че това означава да бъдеш PR на конкретния министър. А образованието е особена институция - то е вид политика, но не бива да се политизира".
Пътят на Такев в журналистиката започна от БНР, където постъпва през 1981 година в "Младежка редакция" след конкурс. Завършил е българска филология, но винаги е искал да се занимава с журналистика. Паралелно с националното радио работи на свободна практика и за радио "Свободна Европа", което му докарва и някои критики от страна на началството. В първите години на демокрацията Такев успява да изпревари всички медии, дори Ройтерс, като предава информация за гладната стачка от палатковия лагер на депутатите, ползвайки полеви телефон във времето без интернет и мобилни телефони. По-късно започва работа в БНТ - по времето, когато това е все още единствената телевизия в страната. "Затова ни познаваше всяко куче в държавата", спомня си той. Времената са бурни и предлагат материал за доста журналистически "удари". Такев си спомня как веднъж успял да причака тогавашния премиер Филип Димитров пред кабинета му, качвайки се с вътрешния асансьор. Било по времето, когато Димитров се опитвал да избегне журналисти, което не било никак лесна задача. Друг запомнящ се репортаж е направен в работното кресло на премиера по време на транспортната стачка в столицата. "Репортерите тогава се допускаха във фоайето пред заседателната зала на Министерски съвет, бе разрешено пушенето, имаше хиляди възможности за неформални разговори с хората от изпълнителната власт". Още си спомня как с военния министър Александър Сталийски спорели на по цигара за мачове. В "Отзвук" в началото го изстрелва тъжна случайност - единият от водещите /покойният вече Райчо Райков/ получава инфаркт и влиза в болница. Такев току-що се е завърнал от репортаж, когато бива извикан от генералния директор на медията Асен Агов. Съобщават му, че се налага да води предаването същата вечер. "Спомням си, че бях облечен неглиже, затова се обадих на съпругата ми по спешност да ми донесе вратовръзка и сако", разказва Иван Такев. Води предаването 6-7 години, като през този период има няколко опита да бъде свален от ефир - обикновено заради боричканията на политиците за повече равнопоставеност в ефира. Причина за едно от наказанията му е, че оставил празен стол в студиото, след като тогавашният вицепремиер Евгени Матинчев не се появява за участие в предаването. По-късно става ясно, че проблемът е в лоша комуникация. По времето на Хачо също бива свален от ефир "без право на образ и глас" - тоест става редактор в предаването. Проблемът е, че по онова време генералният директор Хачо Бояджиев издава заповед телевизията да не е толкова критична към политиците. Малко преди предаване за Васил Левски поканеният за участие Марко Семов вижда заповедта и след това в ефир я коментира като опит да бъдат затворени устата на журналистите. Бояджиев първо опитва да уволни Такев заради думите на госта му, а след това се задоволява със свалянето му от ефира. Едва по-късно бъдещият тогава вътрешен министър Николай Добрев се намесва и Такев е възстановен. По-късно, по времето на служебния кабинет на Стефан Софиянски, двамата с другия водещ Диляна Грозданова получават шефски опции - тя става главен редактор на "Актуални предавания", той - шеф на "По света и у нас". Политическите промени обаче скоро се отразяват и на техните постове. Въпреки че минават за симпатизанти на СДС, точно при тяхното мнозинство след януарските събития през 97-ма са принудени да напуснат БНТ, след спирането на предаването "Отзвук". Диляна Грозданова напуска, а по-късно и Такев се присъединява към нея в рекламната и PR агенция "Имидж". По-късно обаче водещият отново се връща към първата си любов БНТ, като за известно време участва в управата й по време на директорстването на Кирил Гоцев. По-късно Такев прави телевизия "Здраве", която е част от пакета на тв "7 дни". "Медията имаше голям потенциал и зрители, но не можа да се развие поради липса на средства", спомня си той. След закриването й Такев най-после сбъдва своя детска мечта да обедини работа и хоби, като става пресаташе на любимия си ЦСКА. Той се гордее, че остава засега в историята като последното шампионско пресаташе на славния клуб. Допреди идването си в МОН пък работи в ТВ+, където прави едни от най-сполучливите си филми - "Улица Последна" /за демографската катастрофа/, "Демонът на промяната" /за Андрей Луканов/, "Българският ЦЕРН"/ за най-големия научен проект в България след промените.
Освен на работата си журналистът е предан фен на спорта, литературата, киното. Дори и в момента носи в чантата си последната книга на Умберто Еко "Нулев брой", за да я чете при всеки удобен момент. Другата му страст и главен житейски приоритет е семейството - и особено двете малки внучки Деа и Ния, с които има много силна връзка. "С тях все едно започвам отначало", разказва Такев. И когато работи за образованието, в известен смисъл го прави и заради тях.
Стела Стоянова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
