Ингрид Бергман преживява три развода, Хемингуей е сред отхвърлените любовници
"Блондинките са най-добрите жертви. Те са като чистия сняг, върху който са отпечатани следите от кървави крака", казва лидерът на класическото психарско кино Алфред Хичкок. Руса фаворитка номер едно за Хич е Ингрид Бергман. Една от най-съвършените и естествени красавици на всички времена. Актрисата, израснала в студения и праведен Стокхолм, без която горещият и порочен Холивуд не би бил същият.
Жената, която има излъчване на светица, въпреки че някои от нейните героини си лягат с дявола, за да утолят страсти и амбиции. Тя обаче е различна. Играе в 50 филма и десетки спектакли - на шведски, немски, английски, италиански и френски. Родената на 29 август преди 100 години Бергман умира на същата дата - през 1982-а. Като същинска любимка на Бога - в съня си, след парти. Въпреки че е изстрадала жестоко леката си смърт - увертюрата към нея са три операции в битка с рака.
През май целият булевард "Кроазет" в Кан грееше с усмивката на Ингрид - снимката й върху официалния билборд на фестивала беше от Двореца на киното, през стълбовете край брега до витрините на скъпарските бутици. Сега, през лятото - до 5 септември, честванията продължават и в Швеция. На остров Марстранд, на половин час с автомобил от Гьотеборг, е подредена експозиция от снимки на Ингрид. Оказва се, че прекрасното кътче земя от архипелага, е било любимо за Бергман и нейния трети съпруг, театралния режисьор.
Те са се усамотявали тук, далеч от папараците и от адреналина на всекидневието. Фотос на хубавата жена е поставен в краката на триметрова скулптура - мъж с патерици. Така става ясно, че всъщност това е музеят на съвременното изкуство на Марстранд. В Швеция няма никакво значение дали си на две педи земя или в столицата - навсякъде има арт пространства, мощно посещавани както от малчугани, така и от ценители от третата възраст. Хората ценят таланта, а и са достатъчно богати, за да си го позволят в големи дози. На един от афишите Ингрид е като Жана Д'Арк.
Защото тя цял живот се бори - но не за роли, те извират нонстоп около нея, а за любов. Търси я от дете - майка й умира, когато е на 3, баща й - когато е на 13. На 17 я приемат в кралския драматичен театър в Стокхолм. Година по-късно вече е в киното. Густав Муландер пръв открива изключителната магичност на образа й - дебютът се случва през 1935-а. Момичето подписва с националната киностудия и постъпва в училището към нея, за да се посвети на танците, пластиката и дикцията. Четири години по-късно
се омъжва за зъболекаря Петер Линдстрьом
и му ражда момиченце - Пиа. През 1938-а Йозеф Гьобелс, министърът на пропагандата на Германия, й предлага два твърде изгодни договора - Ингрид пътува до Берлин, за да не стъпи там до залеза на хитлеризма.
Влиза в Холивуд с "Интермецо". Още при първата си среща с всемогъщия продуцент Дейвид Селзник /"Отнесени от вихъра"/ кръстосва шпаги с него. Всъщност тя направо го реже, когато той иска да смени името й, да я изпрати при пластичен хирург - за по-големи устни, и при ортодонт - за да смени зъбите й.
"Няма да снимам с вас", отсича тя. И без това строгото й лютеранско възпитание забранява и осъжда волностите, които я очакват във Фабриката за мечти. Там Ингрид попада в обятията на Гари Купър, Хъмфри Богарт, Шарл Боайе, Грегъри Пек, Кари Грант... Неукротимият плейбой Ърнест Хемингуей се пробва безброй пъти, но уви - момичето от Севера е непреклонно. Тя му предлага приятелството си - и Папа най-накрая се съгласява. Хубавицата пък е щастлива, че има кого отново да нарича татко.
Ингрид пробива и на Бродуей. "Когато се събуждах сутрин, бях щастлива. Когато напусках студиото вечер, чувствах тежест в душата си", споделя тя. В "Доктор Джекил и мистър Хайд" се опитва за първи път да излезе от кожата на романтичната принцеса. През 1942-а тя е Лиза в "Казабланка". Драмата на Майкъл Кертиц, в която шведката казва няколко думи на български, я изстрелва в орбитата на световните киновеличия. Колкото и да е странно обаче, през годините Ингрид се дразни, когато я хвалят в "Казабланка".
Всички момичета в Америка си правят прическа като на нейната партизанка Мария от "За кого бие камбаната" през 1943-а. Получава "Оскар" и "Златен глобус" за трилъра "Газова светлина". За пет години участва в 11 филма. На всеки 12 месеца печели по 60 000 долара. Кари Грант казва: "Академията всяка година трябва да дава награда на Ингрид - независимо дали се снима или не." "Никога не прави нищо до половината. Дай всичките си сили. Иначе никой няма да ти повярва", е нейната тотална философия. Въпреки че стига до крайности - свиква с цигарите заради Маду в "Триумфалната арка".
Любовната й история с Роберто Роселини си е живо кино. Тя гледа неговите "Рим - открит град" и "Пайза". Остава потресена. И му пише писмо: "Бихте ли ме взели в следващия си филм?". Той й отвръща: "Та аз дори не съм чувал за вас. Но започвам работа по "Стромболи" - може би ще се намери някоя роля". След финалната клапа се разделят. За да се срещнат след шест месеца, когато той й показва Италия. Тя е убедена: "Това е страната, в което искам да живея". И отново пише писмо - този път на мъжа си: "Влюбена съм в Роберто и съм много щастлива". Петер й отговаря:
Подобна връзка не подхожда на примерна домакиня
Така започват римските неволи на момичето от Стокхолм. Скандалът е гръмотевичен. Още повече че по това време Роселини живее с бясната Аня Маняни. Само за четири месеца Холивуд обръща гръб на Бергман - разводът е не само със зъболекаря от Швеция, но и с обожанието на Америка. Второто не се прощава. Особено когато се намеси и Белият дом. На заседание на сената през 1950-а представителят на народа от Колорадо е ясен и мъдър: "Няма място на нашата земя за онзи чужд гражданин, който се държи недостойно". Филмът "Стромболи" е забранен заради остракизъм. През следващите 6 години Ингрид снима само с мъжа си. Който обаче няма как да се разведе толкова бързо - католическа Италия не позволява подобни фриволности.
Докато я бойкотират отвъд океана, актрисата ражда син и близначки на Роселини. Хъмфри Богарт я среща в Рим и никак не е любезен. "Провали се с гръм и трясък - можеше да станеш най-голямата звезда на Америка. А сега коя си?". Тя е категорична: "Една щастлива жена". Ингрид в крайна сметка се разминава с Роселини - той й изневерява, а като творци се оказват доста различни. Общите им филми - "Европа", "Страх", "Ние, жените", "Пътешествие в Италия" - не са връх в занаята. Той поставя за нея ораторията "Жана д'Арк на кладата". С нея обикалят из цяла Европа. А разногласията между тях стават все по-дълбоки. Италианецът като всеки южняк притежава бесен темперамент и е ревнивец от сой. И съвсем не крие апетитите си на плейбой. Ингрид като по чудо успява да се измъкне от примката му и да снима с Жан Реноар "Елена и мъжете" и в драмата на Анатол Литвак "Анастасия" - за ролята на дъщерята на последния руски цар тя получава втория си "Оскар" през 1956-а. Роселини снизходително коментира успехите й. А после завъртва флирт със съпругата на продуцента си.
Ингрид пък се залюбва с театралния режисьор Ларс Шмид, с когото работи в "Чай и симпатия". Разводът е по италианско-холивудски - вадене на мръсно бельо и унизителна битка за правата над децата. Бергман се омъжва за Ларс и рискува да се върне в Америка. Там я посрещат с плакати, на които пише: "Добре дошла отново".
През следващите 20 години Ингрид и Ларс вадят по един нов спектакъл. Някои от тях отдавна са в тв класиката - "24 часа от живота на една жена" по Стефан Цвайг, "Човешкият глас" по Кокто, "Обичате ли Брамс" по Франсоаз Саган.
През 1974-а Бергман снима в култовата кримка по Агата Кристи "Убийство в Ориент експрес". Успехът е страхотен и води до нов "Оскар". Тя обаче вече е тежко болна. Ракът изисква интервенции и химиотерапия. Независимо от болките и мъките, Ингрид снима при Ингмар Бергман в "Есенна соната". Там тя е невероятна. Финале гранде настъпва с "Жена на име Голда" - за живота на президентката на Израел. Следва "Златен глобус" и отпътуване към рая. В Лондон - в деня, в който празнува 67. "Не искам да ме запомнят като жената, която предизвика най-големия скандал на ХХ век", казва Ингрид преди смъртта си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
