Хората вече не прощават неизпълнени обещания

Хората вече не прощават неизпълнени обещания | StandartNews.com

Издигаме кандидати, на които им вярват и има какво да предложат

Общините да търсят инвестиционни проекти, за да откриват работни места, казва д-р Красимира Ковачка

Д-р Красимира Ковачка е съпредседател на ПГ Български демократичен център. Пред "Стандарт" тя коментира очакванията на БДЦ за изборите и акцентите в програмите на нейните кандидати за кметове и общински съветници.

- Г-жо Ковачка, не са много общините, където от БДЦ издигате кандидати за кметове, но сте регистрирали листи за общински съветници. Защо?

- Опитваме се да действаме прагматично и да не загубим фокуса си за местните избори. А той е да се подобри качеството на управление на общините и да се даде реален тласък на икономическото развитие на средните и малки общини. Издигаме кандидати за кметове там където има реални шансове да успеем и там където тези кандидати има какво да кажат на хората и те им вярват. На други места подкрепяме общи кандидатури на такива кандидати, които са програмно близки и съвместими с нашата партия. Издигането на кандидати за кметове само за участие или за самия двубой е излишно и от това не печели никой. От друга страна считаме, че навсякъде, където участваме, имаме реалистични и изпълними програми за управление на общините и кандидатите ни за общински съветници са доказани професионалисти и уважавани и признати личности.

- По време на избори е системно явлението на обещанията - кои са най-работещите във вашата програма по места?

- Обещанията се свързват с популизъм, а той може да печели само временно. Неизпълнените обещания са и едно от обясненията за нарастващата избирателна апатия и разочарованието от политиката у нас. По някакъв начин това инвалидизира и политиците ни. Хората не прощават подобно поведение. Ние сме отговорна партия и това е недопустимо за нас.

Ние считаме, че съществува неизползван резерв за развитие у нас и това е привличането на инвеститори и създаване на собствени инвестиционни програми в общините. Самите общини трябва да проявят инвестиционна активност и енергично да търсят и реализират проекти за създаване на работни места. Средства могат да се намерят и от европейски проекти и програми. Важно е проектите да бъдат изпълними и да са икономически ефективни. Прозрачното и ефективно управление на общините и публично-частното партньорство в малките градове и населени места ще даде допълнителен тласък на процеса. Само така може да се противопоставим на икономическа криза у нас и да решим социалните проблеми на хората. Така ще възродим малките и средни общини, ще смекчим демографските проблеми и ще подобрим жизнения стандарт на хората. Това е нашето предложение за местните избори и това е обединителната и свързваща идея за всички от Български демократичен център в кампанията. Около това предложение може да се обединим всички.

- Какъв резултат за БДЦ ще отчетете за победа?

- Никога не разглеждаме местните избори като спортно състезание, а като надпревара на идеи и търсене на общи решения. За нас ще бъде успех, ако общинските съвети и администрация се попълнят с нови хора, компетентни и отговорни в дейността си. Независимо от партийния им произход, ако те водят нова политика на съживяване на икономическата активност в малките общини и инициират проекти за откриване на нови работни места, за нас това ще бъде истинска победа.
Не се съмнявам, че БДЦ предлага на тези избори работещи програми за развитие на общините, общински съветници, който са с доказани качества и авторитет и не се съмнявам, че това ще бъде оценено от хората и нашият изборен резултат ще бъде много добър.

- Как гледате на идеята на здравния министър Петър Москов да въведе пръстови отпечатъци при влизането ни в болница?

- Идеята на здравния министър за пръстовите отпечатъци беше изненада не само за медиите, но и за народните представители. Предварителни обсъждания на тази идея не е имало в здравната комисия. Имаше много бърза експертна и обществена реакция на отхвърляне на идеята и това е показателно, че тя не е аргументирана и едва ли е изпълнима. Действително съществуват множество други средства за контрол на парите в здравеопазването, които не се използват достатъчно и едва ли е оправдано да търсим и внедряваме нови спорни решения. Във всеки случай в здравните системи на водещите европейски страни такава практика е непозната. Личното ми мнение, че тази идея няма да бъде реализирана.

- Като специалист одобрявате ли изваждането на клинични пътеки в допълнителен пакет за лечение?

- Разглеждаме предварителен вариант за извеждане на някои клинични пътеки в допълнителен пакет. Идеята на това предложение е оптимизиране на разходите на НЗОК и подобряване на ефективността на здравните услуги. Това, разбира се, е само част от предлаганите реформи в здравеопазването и трябва да се разглежда само в контекста на взаимодействие с другите промени. Още при обсъждането на законовите промени в парламента възникнаха обаче опасения, че липсват достатъчно анализи, прогнози за крайния резултат и оценка на риска от въвеждането му. Ще добавя, че популационното остаряване на населението у нас и нарастващото бреме на хроничните болести изисква въвеждането на допълнителни стратегии за овладяването им. Необходими са такива пакети за лечение на хронично болните, които да са клинично подходящи ефективни и включват мрежата на първичната помощ, но също така и да предвиждат сестринско участие, за да осигурят непрекъсната верига на здравни грижи.

- Само преди ден президентът Росен Плевнелиев говори за обща позиция на балканските държави по отношение на бежанската криза. Как трябва да изглежда тя според вас?

- Според нас това е правилен подход. Кризата е обща и трябва да се търсят общи решения за противодействие. Първоначалното забавяне на реакцията спрямо бежанската криза е преодоляно и Европа вече има активна позиция. Трябва да признаем, че приетата преразпределителна система за мигрантите в ЕС е обоснована. Ние сме недоволни, че трябва да приемем няколко стотин бежанци сега, но ако в бъдеще трябва да се справим у нас с много повече, трябва да отчетем, че тази система ще работи в наша полза. Трябва да сме обективни.

На ниво балкански държави може да се мисли за по-добра координация на съответните институции, имащи отношение към проблема, и особено подобряване на информационния поток от различни източници, което ще подобри процеса на вземане на решения на отделните правителства и ще осигури необходимото време за реакция. Възможно е постигане и на координация на външно политическите инициативи, като се търси трайно решение на проблема - политическо регулиране на конфликтите в засегнатите държави, икономическа помощ за техните правителства и решения за граничния контрол, изменения на квотите и финансови средства за приемащите страни.

- Кризата с мигрантите от Близкия изток става ли формално и повод за отлагането на членството на страната ни в Шенген?

- Несъмнено кризата с мигрантите не спомага за решаване на проблема ни с членството в Шенген. Европа става по-предпазлива. Въпреки че ние сме изпълнили всички изисквания за членство в Шенген, може да очакваме известно забавяне до окончателното решение за приемането ни. Все пак аз съм оптимист и считам, че в крайна сметка рано или късно това ще се случи. Правителството обаче трябва да удвои усилията се в променените условия, за да бъде това бъдеще близко.

- Споделяте ли идеята за това, че имигрантите всъщност могат да дадат стимул на икономиката ни и дори да се отразят благоприятно на баланса на НОИ - нови работещи ще захранват пенсионния фонд?

- Всяка добра идея, когато се представи в лош вид и неподходящо време, губи цялата си цена. В момента на остра криза с емигрантската вълна в Европа да се говори за ползи от нея е нонсенс. След време може да се обсъждат ползи от тази вълна в демографски и икономически план. Сега трябва да се концентрираме върху приоритетите на деня.
Това, което ме притеснява в момента, е нашата готовност в приемателните центрове за бежанци и тяхното медицинско осигуряване. Действително рискът от внос на екзотични инфекциозни агенти като ебола вирус или коронавирус, причиняващ респираторния синдром в Близкия изток, е изключително нисък, но условията в тези лагери могат да благоприятстват появата на епидемии.

Тоест, не имигрантите ще бъдат виновни в този случай, а ние поради слаба организация. За да не допуснем да се случи това, трябва да създадем необходимата организация и да осигурим за тези чужденци скрининг на болести като туберкулоза, хепатити, полово предавани заболявания, чревни инфекции, малария, хелминти и други. Още по-важно е да се осигури в тези приемателни центрове на провеждане на синдромен скрининг - рано откриване на случаи на опасни заболявания само по признаците, които се появяват. Също така е необходимо да се осигури съответна имунизация на тези контингенти, както и на адекватни хигиенни условия, здравно образование и достъп до лечение. Не на последно място тук трябва да се реши и въпросът, който ще осигури средствата за такова лечение.

- Смятате ли, че резултатите от местния вот ще се отразят на общата коалиционна формула за правителството?

- Принципно не би трябвало да се прави връзка между парламентарни и местни избори. От друга страна, повечето социолози и политолози се обединяват около становището, че в момента опозицията не разполага с доверие, което да измени резултатите от предишните избори. Обратно, много е вероятно, тя дори да се представи и по-неубедително. Така че, в момента, не намирам особена логика аз изменение в коалиционната формула на правителството. Като се има предвид и сериозната парламентарна подкрепа за правителството, аз не очаквам промени в близко бъдеще.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай