Българският еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева бе в центъра на потопа в Южна България. Пред "Стандарт" тя коментира какво видя в Брюксел, може ли Европа да помогне на пострадалите и как да се предотвратят други такива бедствия.

- Г-жо комисар, какво видяхте в бедстващите региони?
- Положението е овладяно, засегнатите хора са евакуирани, за тях има има подслон и медицинска помощ. Правителството се отнася много отговорно с пострадалите, разговаря се с тях, създадени са щабове, които се занимават с конкретните проблеми. Направи ми много положително впечатление това, че ще има обществен комитет, засегнатите да бъдат част от определянето на приорититети, за да бъде справедливо. Хората са много съпричастни един към друг. Това много ме впечатли - грижата за съседа, за другите. Един човек дори каза: "Трябва да ми помогнете, но на съседите им падна къщата, те нищо друго нямат, помогнете първо на тях." Голямото бедствие обединява хората, най-доброто от нас излиза на преден план. Ако погледнем към бъдещето, кое е тревожното? Това, че големите снеговалежи в цялата страна и в цяла Европа означават, че ако има рязка промяна на температурата, може да има опасност от нови наводнения. Прогнозите за времето са за 2-3 седмици много студено време, а след това - рязко затопляне. Молим се за най-доброто, дано се размине, но трябва да сме готови за най-лошото.

- Вие сте емоционално свързана с този регион. Какво изпитвахте, когато гледахте опустошенията?
- Заболя ме сърцето. Ходила съм като дете в село Бисер. Видях как са се сринали на хората къщите, говорих с един мъж, загубил баща си в наводнението, семейство, чиято къща е разрушена. Хората са строили стая по стая. Това не са богати хора, за тях това е огромен шок. Много ми стана болно и за това, че част от оранжериите са залети. Този край е известен със селското си стопанство и тези оранжерии дават хляб на хората. Посрещнаха ме жени, които ми казаха: "Само да не си загубим работата." Видимите последици на бедствието са загинали хора, отнесени къщи, убити животни. Невидимите са поминъкът на хора, опасността от загуба на работата. Затова правителството е решено да помогне бързо и да направи така, че хората да почувстват тази грижа. Много хора ми се обадиха, казват ми: "Ние сме от Любимец, моята майка си е играла с вас, като сте била дете, къщите ни са на съседни улици." Хората в този край са много топли.

- Подобни ситуации опровергават ли представата за българите като за хора, които не се вълнуват от бедата на околните?
- Определено. Българите са съпричастни към болката на другите. Ние сме нация, преживяла много в историята си, и това ни е направило по-състрадателни. В Бисер на хората им е осигурено всичко, което в момента им трябва, но цяла България има желание да им помогне.

- Как Европейският съюз може да стане съпричастен на тази болка и да помогне?
- От 10 г. съществува Механизмът за взаимопомощ, за който аз отговарям. Когато бяхме на мястото на бедствието, определихме какво е необходимо: торби за пясък, за да се укрепват дигите, материал геотекстил, който усилва съпротивата срещу водата, и отопляеми палатки с калорифер. Подадохме заявката към Механизма на Гражданската защита във вторник и в рамките на часове имахме положителни отговори от Италия и Полша. В сряда Холандия, Белгия, Унгария и Дания също заявиха, че са готови да помагат. Вторият път за европейска помощ е използването на еврофондовете. Това за нас е огромна възможност, тъй като България очаква големи суми. Знаем, че няма да можем всичко да усвоим. Пренасочването от една програма към друга може да се използва за възстановяването на региони, за компенсация, но и за инвестирането в превантивни мерки. Разговарях вече с еврокомисаря по регионалното развитие Йоханес Хан да сигнализирам, че имаме такъв проблем в България. Министър Томислав Дончев работи по заявката за пренасочване на средства и мога да гарантирам, че тя ще бъде одобрена. Има и трети източник на европейска помощ, който се надявам, че няма да ни потрябва. Той предоставя помощ, когато щетите надхвърлят 0,6% от БВП на страната. За България това означава над 220 млн. евро. Да се надяваме, че бедствието у нас няма да доведе до такива огромни щети. Ако се задържи положението така, от видяното мога да кажа, че щетите се оценяват на десетки, а не на стотици милиони. Трябва да знаем, че най-лошото може би е пред нас, а не зад нас.

- Как ще се пренасочват фондове?
- Хората могат съвсем директно да усетят помощта от Европа. От селскостопанските фондове да ги компенсират за загубения добитък или унищожена реколта. Да бъдат финансирани пътищата, които много сериозно са пострадали от наводнението. Ако има засегнати училища или обществени сгради, може да бъдат възстановени с регионални фондове. Хората трябва да почувстват, че като са слезли от екрана на телевизорите и страниците на вестниците, мъката им не е забравена, че помощта достига до тях.

- Кой трябва да понесе отговорността за трагедията, която не се случва за пръв път в България?
- Има институции, които се занимават с оценката на отговорността. Надявам се, че ще си свършат работата съвестно и ще има добър резултат. Хората трябва да знаят, че отговорността е нещо важно и че безотговорността не остава ненаказана.

- Смятате ли, че беше грешка закриването на Министерството на бедствията и авариите?
- В ЕС министерства на бедствията и авариите не са институционална практика. В Европа най-популярният модел е този, който сега е избрала България - МВР отговаря за системата на Гражданската защита. В много страни с пожарната са обединени в една структура, което се направи и у нас. В някои държави Министерство на отбраната отговаря за гражданската защита. В много малко страни тя е на директно подчинение на премиера, както е в Италия. Самостоятелно министерство на бедствията обикновено има в големи страни като Русия, Япония, в САЩ. Тъй като са големи страни, на териториите им съществуват всички възможни рискове. Не съветвам да правим мегаминистерство, което да поеме всички функции. Това, което трябва да е в центъра, е координацията на спасителните служби, тя да бъде добра. И също така за мен е по-важна превантивната работа и промяната на отношението ни към управлението на рисковете. Трябва да ги управляваме не след, а преди.

- Мъртва дума ли е "превенция" в България?
- Не се прави много. Затова моята позиция е, че на равнището на премиера в България трябва да се създаде щаб или координационен съвет, с две думи структура, чиято работа е превенцията. Не можем да искаме от МВР да координира превантивната дейност. Те трябва да се занимават и да са силни в реакцията. Кой обаче отговаря за това, хоризонтално и по места да се даде приоритет на превантивните действия? За мен това е задачата на премиера. Това трябва да е задача за следващите поне 5 г., за да можем да променим отношението си към управлението на риска и да имаме добра оценка за рисковете. Трябва да създадем система за ранно предупреждение, да имаме инвестиции в намаляване на опасностите. В България разчитаме на платени служители - в пожарната, и в Гражданската защита. Успешните страни разчитат на ядро от служители и на армия от доброволци. Никога не можем да си позволим да плащаме заплати на толкова хора, колкото са необходими при най-страшното бедствие. У нас доброволчеството много се сви, но България не е единствената. В бившите социалистически страни това е масово. Задължителното доброволчество отблъсна хората. Можем да използваме модели от страни, които направиха много в това отношение. В Полша например доброволчеството е около 18%, а у нас - 6%. За да го направят атрактивно за хората, поляците са заложили например на хубавите униформи. Полски министър дори ми каза, че по селата момче, ако не е в униформа, не може да се ожени. Това в кръга на шегата, но в тази област трябва да се работи.

- Работещ ли е в България моделът, който сме избрали за организация на спасителните служби?
- Моето впечатление е, че нашите хора са организирани, дисциплинирани, показват много добри резултати в работата си. Те обаче не са много добре оборудвани, ето защо от Кохезионните фондове могат да се използват средства за дооборудване на Гражданска защита. Много е добре, че сме приели номер 112, но не се прави достатъчно хората да са известени и подготвени. Не правим като в Япония, където на децата се обяснява как да действат в случай на бедствие. Няма я културата на готовността и това намалява ефективността на работата. В едно бедствие не можем да разчитаме само на професионални екипи, а и на цялото общество. А то се оказа недостатъчно подготвено и организирано.

- Как се справи държавата с бедствието?
- Държавата се справи добре. Това, което препоръчвам, е след като се пребори с бедствието, да бъде направен анализ какво е работело и какво не. Не по време на кризата, защото тогава трябва да се помага на хората. След това е времето за анализ. И неговият резултат трябва да се интегрира в политиката ни в бъдеще, така че от всяко бедствие да излизаме по-силни - както правят японците.