Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов вече трети ден е в района на Харманли и Свиленград и се сблъсква на живо с трагедията на хората, преживели потопа. Попитахме го какви са щетите, от какво се страхуват хората и как държавата може да им помогне.

- Министър Найденов, какво е положението в района на потопа?

- Всички неща от първа необходимост са осигурени - храна, одеяла, завивки, дърва за огрев, абсолютно всичко. Днес стартират извозването и описът на умрелите животни. Ние оставаме тук с министър Цветан Цветанов по разпореждане на премиера Бойко Борисов, за да координираме нещата, тъй като разширихме обхвата по отношение и на Любимец. Посетихме оранжерии, които са тотално унищожени, бяхме и в Свиленград. Времето, за съжаление, се влошава, това е лошото. Снеговалеж, температурите падат, природата е против нас. Но самото ни присъствие тук вдъхва допълнително доверие на хората.

- Как се отнасят хората към вас? Обвиняват ли ви заради трагедията, или ви гледат с надежда?

- Ако трябва да съм откровен, хората отправят всичките си упреци към кмета (б.р. Михаил Лисков, кмет на Харманли). Защото многократно в годините назад са му сигнализирали, че тази стена е спукана. Това за него е трети мандат. Подписки са събирали преди 3 г. заради проблема, но резултатът всички го видяхме. По-скоро в наше лице хората виждат и очакват някаква санкция спрямо него. Ние пък се опитваме да обясним, че има разследващи органи и не сме тези, които раздават правосъдие. Но аз не мога да си го обясня, изправен пред гледката на това бедствие, как е възможно години наред да стоиш безучастен, това е в твоята община, не е и първи мандат... Нямам коментар. А се опитва да се оправдава - било на военните, било на не знам си кой.

Вече два дни сме тук, утре пак ще останем и не се знае още колко ще се задържим и хората използват присъствието ни, за да се обръщат и по други въпроси.

- Какви са най-големите им страхове и притеснения?

- Обръщат се към нас с въпроси, свързани с бита им - какво става, защото виждат какво се случва - застудява се, вали сняг, а някои нямат покрив над главата си. Други пък, дори с наводнени къщи, пак не знаят какво да правят. Питат ни и за съвсем битови неща - момче в 12-и клас в гимназията трябва да се подготвя за изпити. Подарих му лаптоп, за да може да учи, това са достъпни неща, които мога да направя. Това са елементарни неща, на които, ако животът е нормален, можеше и да не им обръщаме внимание.

- Има ли нужда от някакви храни или други продукти?

- Храни се доставят в изобилие, даже повече, отколкото е необходимо. Много фирми спонтанно доставят продукти, даже сутринта пристигна тир с млечни продукти. Те не могат да ги изядат до изтичане на срока на годност. Така че ги пренасочваме и на други места. Днес разбрах, че жителка на селото се е оплакала, че до нея не достигат продукти. Но нашата работа е да ги докараме, а на местната кметица е задължение да ги разпредели. Ние не познаваме хората.

- Има ли сигнали за мародерства в изоставените къщи?

- Не, към момента няма. Има много военни, полиция, жандармерия, така че едва ли някой ще се осмели. Макар че хората имаха притеснения, нормално е.

- Стана ясно, че е решено язовирите да минат под шапката на НЕК, а не на "Напоителни системи". Това как ще помогне за по-доброто им стопанисване?

- Доколкото разбрах, това е проекторешение. Не съм наясно с детайлите и не мога да коментирам. Все пак съм на стотици километри от София. Знам, че има работна група по въпроса. Мога да кажа категорично, че нямам претенции като ресорен министър на "Напоителни системи" язовирите да бъдат в това дружество. Подкрепям премиера в това, че трябва да са на единно подчинение, за да може принципалът да упражни необходимия контрол. Независимо към кого ще бъдат, трябва да са под една шапка.

- Смятате ли, че има някаква вина и в "Напоителни системи" за потопа?

- Категорично "Напоителни системи" има общо с "Иваново", колкото примерно вестник "Стандарт". Този язовир никога и по никакъв повод не е използван за напояване. Никога не е бил в състава на "Напоителни системи" и каквато и да е препратка към дружеството е неуместна. В страната има около 3000 язовира, от които само около 160 са на "Напоителни системи". Този е общински, бил е общински в годините назад, общината има претенции към Министерството на отбраната, защото се намира на територията на военен полигон. Но никога и по никакъв повод и дума не може да става за вина на "Напоителни системи".

- Има ли предварителна оценка на щетите, които е нанесло бедствието в района?

- Не, това никой не може да каже в момента. Все още тук има спасители, които обикалят къщите и засегнатите райони. След като те си свършат работата напълно и се оттеглят, ще влязат съответните комисии, които ще направят оценките. Това ще е дълъг процес. Днес сме едва втори ден от бедствието. Дори в държавите с най-добре работещи системи при подобни бедствия, като например една Япония, видяхме, че им трябваха месеци, за да успеят да оценят реалния размер на щетите.

- Как оценявате щетите - конкретно за селското стопанство в района?

- Тотално унищожено е всичко. Почти всички животни са издавени в селото. Не само в Бисер - щетите по цялото протежение на река Марица са 100%. Нивите са залети и тотално унищожени. Ние едва след като се оттегли водата, ще можем да правим реални оценки. На голяма стойност ще са и щетите за земеделието. В момента търсим начини и средства да помогнем и на хората в тази тежка ситуация. Отново възникна въпросът за липсата на застраховки при земеделските производители, а и не само при тях. Къщите в селото не са застраховани. Не са си застраховали дома, та камо ли кравата. Не може винаги и само на държавата да се разчита.

- Възможно ли е да се ползва финансова помощ от Европа?

- Това коментирахме с еврокомисаря Кристалина Георгиева, с която и в момента сме заедно. Търсят се възможности. Колегата, който отговаря за еврофондовете - Томислав Дончев, доколкото разбрах, също работи в тази посока. Поне според г-жа Георгиева има такава възможност и ние ще я използваме.