Скулпторът Вежди Рашидов прибави във внушителната си колекция още един орден - "Св. св. Кирил и Методий" огърлие. Връчи му я президентът Първанов за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството. "Вежди е не просто ярък, забележителен творец, но и човек със силна гражданска съвест, с твърда, ясна обществена позиция, отстоявана безкомпромисно, независимо от превратностите на времето и от това кой е бил в управлението.

Той е един от символите на българската непримиримост към лъжата и фалша", каза държавният глава.
Почитател на родопския скулптор бил самият Сезар. Той не знаел къде е България, но казвал: "Щом Испания има един Ел Греко, защо България да няма един Ел Турко?"

- Г-н Рашидов, на награждаването казахте, че "гоните" този орден 45 години, защото преди толкова време в Кърджали майка ви Кадрие Лятифова е получила същото отличие. Говорите ли си с нея мислено след смъртта й?
- Връзката беше по-скоро сантиментална.  Аз нямам особено отношение към ордените, защото най-голямата награда е да те обичат хората. Не съм кокетка - всяко признание е едно поредно браво или забелязаност, която аз уважавам. Мечтата ми беше да стана голям художник, да се наредя между добри майстори, да седя в хубави музеи. И тя се осъществи. 45 години този орден остана в съзнанието ми като един знак, който като че ли правеше моята майка по-значима и различна.
- Била е красавица, снимката й е в кабинета ви. Такава ли си я спомняте?
- Ако обществото не знае, ще припомня, че в Кърджали на нейно име има улици, паметник, театър, а също и читалища в Хасково и Шумен.
Майка ми беше митична жена
Историята й е изключително интересна. Тя е народна певица, правеше записи в радиото. Била е много дейно момиче. Когато аз съм се родил в Димитровград, основава самодеен състав за фолклорни турски песни и български странджански. Явява се на фестивали, печели и "отгоре" забелязват. Хасково като окръжен град решава да им осигури голямо читалище и да развият дейността. Тя обаче стига далече. От певческа групата преминава в театрална. Тъй като Кърджали е финансово и индустриално по-мощен, се взима решение да го узаконят като държавен театър със съответните субсидии. Той свърши своята работа в най-гладните години. Създаде надежда у хората с песните и танците, които бяха и на български, и на турски. Беше чудесен конгломерат. Затова й дадоха ордена. Когато го получи, аз бях на 11 години, а майка на 30. Само година по-късно почина при катастрофа.
- Срамували ли сте се някога от това, че сте роден в България или от произхода си?
- Често ме питат и винаги се притеснявам да го декларирам, защото евтиният патриотизъм в България сега е много на мода. И най-големият боклук сега може да каже "аз съм булгар" и някои да му повярват. Достойнството на една нация се измерва с достойнството на нейните граждани. Няма значение от какъв етнос са. Не случайно като ми връчиха ордена, казах, че все още се гордея, че имам български паспорт. Защото какъвто ще да ми е произходът, когато си плащам данъците, си плащам и гяволията да живея в тази страна. Носил съм само положителни дивиденти на държавата си като творец, нищо зло не съм сторил. Винаги тайно в душата си съм смятал, че когато човек е талантлив и се е осъществил, няма повод да се срамува. В годините осъзнах, че каквито и да сме по произход, вероизповедание и етнос,  животът ми е минал в страдание, мисли, работа и общувайки на този език.
- Как момчето от Родопите стана прочут скулптор? Държавата помагаше ли ви да се осъществите?
- Напуснах Съюза на художниците - скарах се с ръководителите му. Десет години преподавах в Художествената академия - изхвърлиха ме заради лошия нрав и език "добрите хора". На 57 години съм, нямам подпис на ведомост, отказвал съм дори и министерски постове. И слава Богу, че се отървах от колективизма. Аз съм човек с хъс, инатлив. Много исках да се докажа. В нашата страна има уникално явление - докато навсякъде те хвалят, тук по-голямата част мълчат. Все едно че никога нищо не се е случило. Няма да забравя как като получих във Ватикана златния медал на Данте Алигери, първото нещо беше да взема парите, да погледам няколко музея и да се върна вкъщи, за да се изфукам. Драмата е, когато нито ти казват хубаво, нито лошо.
- Такъв ни е манталитетът може би?
- Ето ви скорошен пример. Снощи се раздават знаците на държавата. Без значение е дали едни ще го приемат, а други не. Животът е такъв - човек не е любовница на целия свят за да го обичат всички. Но когато пуснеш националната си медия и видиш, че най-важната информация, която потече, е новата европейска тоалетна в Пловдив и голямото събитие е бидето, в което обществото ще сере, това вече говори за нещо много страшно. И още няколко катастрофи, разбира се, след лайнарника за десерт. Трудно ще стане така тази държава. Много отдавна това не ми прави впечатление, защото зомбирането на обществото е тотално. От 1990-а насам го казвам много открито. Когато ни управляват тъпи политици, чиито интелектуално ниво стига до кючека, до чалгата и до курвите, няма как нещата да вървят в нормална, правилна посока. Правил съм литературен тест между политици - пагубно е. Да не говорим за образователната система, която е рухнала напълно. И когато питам децата кой е Сали Яшар, те ми викат, че е един от ДПС. Това е драмата ни - незнанието, непросветеността. Не си струва да ги питам изобщо кой е Ван Дайк, за нашите Сирак Скитник, Щъркелов, Никола Танев...
- Ваши творби седят наред с Арман, Сезар, Пикасо и Дали. Може би сте единственият българин, който успя да застане до тези големи хора. Защо мълчахте 16 години за това?
- Защото се бях зарекъл да не давам интервюта на тема изкуство и още държа на това. За мен не е важно мнението нито на изкуствоведите, нито на хора като Явор Дачков. Навремето на Пикасо му зададоха въпрос: "Вие сте толкова голям художник, защо на откриването на вашите изложби никога не присъстват професори и ваши колеги?" Той каза: "Аз не правя голямо изкуство, за да се отъркат в него посредствени хора." Свърши този номер. За изкуството трябва да има мнение само този, който го консумира. Не може да не ядеш сирене и да го плюеш.
- Тоест мълчахте на инат?
- Нямаше на кого да го кажа. Тук има мода на хора, които никъде другаде не биха могли да пробият. Кажете ми например кой е Китаеца? Един обикновен педераст и нищо повече. Но той е най-популярният човек в държавата. В такава държава не е достойно да си част от цялата тази светска простотия. Често казвам с ирония, че
животът не е само кебапче, кюфте и казанче
За 6 милиона българи има достатъчно гениални хора. В последните години се прави евтина подмяна на ценностната система. Направихме известни незначителни хора, а светът е 6 милиарда и половина, не е само до Драгоман.
- Цял живот правите изкуство, а то е самотно и мълчаливо занимание. Съжалявате ли, че се посветихте на него, а не на политиката?
- Никога. Казвал съм го много пъти - не ставам за министър и съм отказвал този пост. Кажете ми от 50 години насам става ли нещо в Министерството на културата? Ако някой се сети, аз ще го наградя. Ведомство, което бюджетно лапа пари на държавата. Който и да е министър, там има една машина, непроменяна от 50 години. Ако ще и Господ да го сложим на този пост, ще бъде вакуумиран. Сигурно повече от 2 месеца няма да мога да издържа, но ще изчистя кочината. Защото там е станало седалище на партийни централи. И затова погребваме мизерно хора като Христо Фотев и Николай Хайтов. Извън структурите на институцията, която съществува заради такива хора.
- Според вас има ли конфликт между президента Първанов и премиера Станишев?
- Мисля, че медиите раздухаха конфликт поради бедност откъм събития и циганизация. Да не забравяме, че Георги Първанов е законно избран. Неговата роля е да укорява дори и партията, от която е дошъл. Всеки ден получаваме упреци, съсипахме държавата, спряха ни САПАРД, "Кремиковци" загина. Отдавна този, който го продаде, трябваше да е в затвора. За това не говорим обаче. Държавата е изтървана отвсякъде
- Възможно ли е да се състави либерален алианс НДСВ-ДПС?
- Всякаква порнография е възможна в тази държава. Аз само се питам кое е либералното в тях.
- Как си представяте следващия парламент?
- То е ясно - 4 партии, добре купени хора и отново миш-маш. Най-вероятно е да се появи някаква фракция на Бойко Борисов.
- А къде е мястото на интелектуалците тук?
- Навсякъде, където е реалният живот. Давате ли си сметка какво ще стане, ако има мажоритарни избори и аз се явя там? Ще ги скъсам. Че ако изкарам още 5 писатели, достолепни и достойни български мъже, тези цървули със средното образование ще изчезнат завинаги. Ще дойдат много идеалисти в политиката. И те няма да простят. Аз не бих простил на този, който 20 години граби държавата.  Тоя номер - художниците да си рисуват, артистите да си играят, а някой да си краде, не върви. Темата на един артист е публичното пространство, живият живот. Обърнете световната класика - от Емил Зола до Дюма. Те са съвестта на всяко време. Защо Ботев и Гео Милев са велики? Защото са съвестта на времето.
- А защо в парламента си мълчат?
- Не е вярно. Андрей Пантев наскоро имаше две изказвания. Трябва само да се анализира добре и на някои коленете ще се разтреперят. Само че някой трябва да чете посланията. Крадците станаха дебелокожи, а народът е оглупял и зомбиран. Европа ни казва, че сме зле, турците също, македонците ни псуват. Само ние не знаем това, че сме зле. Колко жалко.
Людмила Първанова