Александър Александров е член на Цeнтралната
избирателна комисия и неин говорител няколко
поредни вота. Той е юрист, излъчен от квотата
на БСП, отскоро е председател и на Гражданско
движение за обединена левица. Александров е
консултант при подготовката на изборното
законодателство в 40-ия парламент. "Стандарт"
го потърси в коментар на лансираните идеи за
промени в законите за политическите партии
и изборния процес.

- Г-н Александров, като член на ЦИК за няколко различни вота как гледате на лансираната от президента Георги Първанов идея за уеднаквяване на различните видове избор?
- Идеята на президента е комплексна и обхваща целия спектър от проблеми, свързани с изборите и функционирането на партиите. Уеднаквяването на техниката на гласуване е един от елементите, който е абсолютно задължителен. Ние побъркахме хората с различен начин на гласуване, с различни бюлетини, с различни избирателни списъци, защото имаше различни правила за уседналост. Крайно време е да дадем на българските граждани един начин на избор с малки нюанси.
- Доколко това е възможно, при условие че на местни избори се гласува само в една община, а на европейски - в целия Евросъюз например?
- Това не може да попречи на уеднаквяване на начина на гласуване така, че хората да свикнат и да не се налага всеки път да полагаме огромни усилия да обясняваме новата система. Всички тези неща могат да се изчистят в рамките на дискусията, която започва. Важно е, че тя стартира достатъчно рано, а не отново в 12 без пет
някой да променя правилата според собствената си изгода. За мен има пет ключови неща - Законът за политическите партии, финансирането им, мажоритарният елемент при изборите, технологията на вота, за която вече говорихме, и изборната администрация.
- По въпроса за създаването на постоянна изборна администрация вече има някакъв консенсус в обществото...
- Това не е съвсем вярно. В обществото съществува представа, че изборната администрация са членовете на ЦИК. Става въпрос обаче за общо 90 хиляди души в секционните и общинските, и районните избирателни комисии и не е сериозно да се пише закон само за 12 постоянни членове на ЦИК. А проблемите възникват не в централната, а в секционните комисии. Партиите, които имат право да излъчат свои представители там, ги сменят до последния момент. Така всички пари, дадени за обучение, отиват на вятъра, защото хората, които в крайна сметка провеждат изборите, нито са обучени, нито знаят какво пише в закона.
- Тоест пак проблемът е в партиите?
- Така е. И там нещата са много по-сложни. Не е възможно да има нормален политически мач, ако по терена хаотично се мотаят 380 участници. Само един пример от последните местни избори. От всичките 380 партии за участие в ЦИК се регистрираха 88. 57 от тях не взеха и един процент от гласовете за общински съветници, а
голяма част не взеха и по 500 гласа което означава, че и техните учредители по закон не са гласували за тях. Ясно е, че едва ли има повече от трийсетина, които имат обществена подкрепа. Останалите са "търговци на марки". Регистрират партии и когато някой иска да си купи място в общинския съвет, просто "купува" тази марка и я използва. Не знам дали става дума за пари или за друга облага.
- Това не беше ли и формулата и на НДСВ, и на "Атака"?
- Не искам да се връщам назад. За 18 години преход е крайно време да настъпи нормализация на политическия живот. Смятам, че и на местните избори трябва да участват само национални партии. Всеки, който смята, че има сили, може да се регистрира като независим кандидат и ако има подкрепа, ще бъде избран. Не е нужно да си прави партия, нито да си купува партийна марка.
- Подобно ограничение не е ли противоконституционно?
- Не смятам. Със сигурност обаче ще е по-евтино за избирателната система, отколкото да се редят маси с бюлетини оттук до хоризонта, както се е случвало. Това са разходи, които обществото поема заради партии, които нямат абсолютно никаква тежест и подкрепа. Трябва да бъде и ясно дефинирано какво означава участие в избори, да има ясна и бърза процедура за закриване на партии. И сега има процедура, но когато тя стартира, всички партии фантоми започват да доказват своето съществуване. Има и друг сериозен проблем. Някои от формациите, създадени в началото на 90-те, няма как да се самозакрият, дори и да го искат. За съжаление много от хората, които са в управителните органи, няма как да се съберат и да вземат решение, защото не са между живите. И това е парадокс - партията няма дейност, но не може да бъде заличена защото не може да се събере и да вземе подобно решение.
- Заговори се за засилване на мажоритарния елемент. Доколко това е спасение за кризата на партиите и срещу търговията с гласове?
- Трябва ясно да се разбере, че не става дума за преминаване към изцяло мажоритарна система. И мажоритарната, и пропорционалната системи си имат недостатъци. Нека да припомня, че първите 30 години след Освобождението сме имали изцяло мажоритарна система и оттогава са героите Дочоолу, Гочоолу и Данко Харсъзина. Сега виждаме и негативите на чисто пропорционалната система. Трябва да намерим това, което отговаря на нашите традиции.
- Но ако въведем смесена система, няма ли изкуствено да си създадем своеобразна Камара на лордовете в парламента?
- Не. Не става въпрос част от депутатите да се избират мажоритарно, а друга пропорционално. Има начин за съчетаване на тези два избора, така че партиите да бъдат поставени в центъра. Има вариант това да стане на базата на сега действащите райони или да се създаде една национална листа с 240 кандидати. Така и избирателите ще могат да изберат кандидат, който иначе би бил издигнат в друг район.
- Това и в момента е възможно - с удостоверенията за гласуване на друго място.
- Това е още нещо от технологията, което трябва да бъде уеднаквено и радикално променено. На базата на населението ние определяме мандатите във всеки един от 31 района. След това даваме право на учениците и студентите да гласуват там, където учат, издаваме и удостоверения за гласуване на друго място, дописваме избирателните списъци според желанието за гласуване по настоящ, а не постоянен адрес. И в крайна сметка около 10 мандата се разхождат някъде из страната. Около 250 хиляди избиратели гласуват където си искат и изкривяват мандатите. Това не бива да продължава повече. Решението обаче трябва да се търси комплексно, а не на парче. Сега в парламента обикновено се предлагат 4-5 законопроекта, всеки със своя вътрешна логика. Макар че проектите взаимно се изключват като идея, те се приемат на първо четене и от тях депутатите се опитват да направят един, но крайният резултат е забележителен тюрлюгювеч, както това стана на последните местни избори. Затова трябва да се мисли отрано и да се постигне консенсус в обществото за правилата. Според мен дори може да се помисли още по-надалеч и в помощ на администрацията в секционните избирателни комисии, резултатите да се отчитат от машини, както това става с фишовете в тото пунктовете. Тогава ще се избегне и рискът от грешки на изборните комисии и личната преценка дали бюлетината е валидна или не.
Боряна Йотова