Димитрина Ставрова е преподавател във Факултета по математика и информатика в СУ "Свети Климент Охридски". Тя е председател на асоциация "Родители за качествено образование" и един от инициаторите на идеята матурите да бъдат оспорени в съда заради неясна скала на оценяване. "Стандарт" я помоли да коментира резултатите от изпитите в деня на оповестяването им.

- Госпожо Ставрова, вие прогнозирахте, че по скалата, която МОН използва за оценяване на матурите, ще има около 1600 двойки и също толкова шестици. Резултатът не е точно такъв, сменена ли е скалата?
- Всъщност МОН поизкриви скалата, за която говорим, но сборът от двойките и пълните шестици отново дава същия резултат, за който говорехме ние. Друг е въпросът защо просветното ведомство реши да даде приоритет на броя на двойките за сметка на отличните оценки.
Аз много се учудих, когато министърът заяви, че тестовете са състезателни. Те могат да са такива за висшите училища, където кандидатите се борят за определен брой места. В случая с матурите би трябвало да говорим за прагови тестове и точно тук е проблемът на този изпит. Защото той бе направен върху общообразователния минимум. И се оказа, че 50 на сто от абитуриентите не владеят минимума. Това е единият печален извод. А другият е, че почти никое висше училище не би се съгласило да приема с изпити, които
се базират
само върху минимума
на учебното съдържание.
- Всъщност доста от тях заявиха такова желание.
- Реално тези, които използват оценката от матурата като входна и балообразуваща, са много малко. И това са предимно специалности и факултети, които и досега не можеха да си напълнят свободните места. Например Физическият факултет на Софийския университет от години не може да запълни бройката си, при това не защото факултетът е слаб, а защото реализацията на завършващите там след това е проблематична. Ние няма закъде да произвеждаме атомни физици. Виж, в нашия факултет по математика и информатика, където завършващите започват работа с 1500 лева заплата, не можем да си позволим да използваме матурата като вход. Защото за едно място чакат седем души.
Получава се така, че матурите всъщност стават важни само за децата, които искат да кандидатстват в чужбина. Защото университетите там искат кандидатът да има взет зрелостен изпит, а не знаят как точно се провежда това нещо у нас. За тях е важен фактът, че има оценка от матурата, те не проверяват какъв тест е държан. За всички останали, които искат да следват в България или не смятат да продължават образованието си, оценката от държавния изпит става безсмислена. И това се отразява много лошо на мотивацията на ученика - защо 12 години да учи и в последните 4 да набляга на четенето, като оценката след това няма да му трябва за нищо. Защо да учи антична литература, западноевропейска литература, стереометрия, математически анализ, като тези неща не фигурират в тестовете на матурата? Ще се отрази лошо и на учителите - защото те ще са доволни да подготвят децата само върху минимума, който влиза в матурите, и върху нищо друго.
- Как може да се преодолее това?
- Ако искаме реално да има изпити, които да бъдат вход за висшите училища, трябва да се помисли за провеждане на матури на две нива. Първото да бъде върху образователния минимум, и то да формира дипломата за завършване. А само оценките от матурата на второ ниво да бъдат признавани за кандидатстване. Това бе приемано вече от едно предишно правителство, после бе отменено.
- Нормална ли е според вас тази огромна разлика между двойка и шестица? Редно ли е двойката да почва от 20 точки?
- Аз съм доволна, че в борбата си за качествено образование (която между впрочем министерството се опитваше да представи като борба срещу матурите) поне успяхме да принудим МОН да намали тази разлика от слаб до отличен и сега тя е около 50 точки. А можеше да бъде 70 или 80, което щеше
да изглежда наистина трагично
Тук обаче има няколко проблема, за които МОН си затваря очите, макар че те се коментират в редица сайтове. Всички ги знаят, но никой не ги признава.
Един от тях е, че на матурите масово се преписваше. Само около 30-40 на сто от децата са направили тестовете си без външна намеса. Знае се например, че в спортното училище във Варна в 10 часа е влязла учителката по литература и е издиктувала отговорите. Квесторите са оставяли децата да си подсказват и това е логично. Това е тихият бунт на учителите срещу матурите. Защото и те знаеха, че не всичко е направено както трябва.
- Какви други гафове имаше на изпита?
- Има случаи (говоря пак за Варна), когато ученици, представяли се отлично на олимпиади, имаха 5,75, докато деца с по-нисък успех имат шестици. И тук проблемът е, че проверителите не са достатъчно добре обучени. На Запад обучават двама души 2 години, докато се превърнат в адекватна оценяваща двойка. Докато у нас е имало прогимназиални учителки от Смолян (знам го съвсем конкретно), които са се възторгвали само от това, че въобще е писано нещо в съчинението, и са поставяли шестици. В същото време проверители от СУ са слагали на подобни работи ниски оценки.
- В такъв случай работата не отива ли на арбитър?
- Работата има късмета да стигне до арбитър, ако са й се паднали един проверител от Смолян и един от СУ. Ако са двама от университета, тя просто си получава ниската оценка. Ако пък са двама от Смолян, има шестица. И това е станало с не една или две писмени работи.
Освен това навсякъде по света, когато се дава свободно съчинение, въпросът към него е "Подкрепете или оборете тезата". Ако ученикът не мисли, че любовта има магнетична сила, какво може да коментира в темата, която се падна на матурата? В краен случай се дават две теми, за да може изпитваният да избере тази, по която може да изкаже по-адекватно мнение. Министърът твърди, че неписането на съчинение означавало, че учениците не мислят. Аз не смятам така, може би в кръга около мен учениците мислят дори повече, отколкото трябва (това в кръга на шегата). Въпросът е в темите, които им предлагаме на изпитите.
- Ще атакувате ли оценките от матурата в съда?
- Те биха могли да се атакуват, но не е редно да се прави това, защото така цял един випуск ще остане без алтернатива. Министър Вълчев, като един перфектен юрист (признавам му това качество) вече
се подсигури срещу бъдещи атаки
Премахнат бе един параграф от закона, в който оценката в дипломата можеше да се формира от средния успех в училище и от матурата. Сега тя се формира само от матурите и ако съдът ги обяви за недействителни, ще трябва или много спешно да се приеме нов закон, или учениците да останат без дипломи. След всичко, което този випуск понесе, не бива да му се причинява и това.
Но на мен ми се искаше нещо друго - да се каже, че тези матури са пробни. Или не "пробни", с някаква друга дума да се обозначи, че върху тях ще се работи, че ще претърпят промени. Но не виждам нищо такова. Виждам само готовност да се възпроизведе един погрешен модел, без да му се нанасят корекции. А когато едни тестове са направени некачествено, те не могат да бъдат основа за продуктивни изводи и за някакви смислени бъдещи решения.
Стела Стоянова