Лихвите по кредитите тръгнаха надолу. Няколко банки вече обявиха по-изгодни оферти, макар и само за нови заеми. Дали това е тенденция или временно явление ще зависи от развитието на икономиката ни в близките месеци.

Когато има бързи и големи печалби, това винаги е временно и свършва зле, посочва главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян.

- Г-н Хампарцумян, Уникредит Булбанк обяви, че сваля за първата година лихвите по ипотечните си кредити. Послушахте апела на правителството или сега му дойде времето?
- Става въпрос само за един продукт наистина, но това е сигнал, че не ние сме пречката за раздвижване на пазара. Това не е някаква драматична промяна, но първоначалното стъписване и тревога от края на миналата и началото на тази година вече ги няма. Тогава продавачите не искаха да свалят цените, а клиентите не купуваха в очакване на падането им. Това изчакване продължи доста време и в един момент вече виждаме да се сключват и сделки, макар и много плахо. Разбира се, цените са по-ниски, отколкото бяха преди кризата, но това се очакваше.
- В кои сектори са тези сделки, откъде тръгва раздвижването в икономиката?
- Безсмислено е в този момент да търсим сектори, които ще помогнат по-бързо да се оживи икономиката. Преди имаше два отрасъла, които донякъде незаслужено бяха обявени за мотор на растежа - недвижимостите и финансовият сектор. Днес ще бъдат успешни тези проекти, които са предприемчиви, ефективни и произвеждат тези стоки и услуги, които се търсят вътре или извън страната.
- Как смятате, ще приеме ли правителството мерките, които асоциацията на банките предложи на министър Дянков за излизане от кризата?
- Това не са някакви задължителни неща, а такива, които така или иначе щяха да се случат или е добре да се случат. Със или без специални срещи с финансовия министър. По-скоро медийното внимание беше повече заострено. И преди е имало такива срещи, но не са отивали във вестниците.
- Ще продължи ли спадът на лихвите и по другите видове заеми?
- Не бих се наел да прогнозирам дали ще продължи и с какъв темп. Това, което със сигурност може да се каже, е, че колкото по-устойчиво изглежда българската икономика и колкото по-устойчиви са признаците на растеж в тази икономика на изхода от кризата, толкова повече има шанс лихвите по различните групи кредити да вървят надолу. Това, разбира се, се отнася и до депозитите. Когато се рекламират депозити с 10-12% доходност, не бива да се очаква рязко снижаване на лихвите по заемите. Нещо повече - ако тенденцията за високи лихви се запазва (а има банки, които точно това правят), това устойчиво ще доведе дори до повишаване цената на кредита.
- Но нали депозитната война между банките свърши?
- Е, има все още тук-там локални конфликти, както се казва на военен език. Да не говорим, че плащането на високи лихви по депозитите няма икономически смисъл и не може дълго време да бъде изгодно.
- Макроикономистите казват, че ни предстои една от най-тежките зими, защото ще достигнем дъното на кризата. Вие какво мислите?
- Зимата винаги е най-тежкият сезон за нас - със или без криза. Труден е за икономиката, защото разходите на фирмите и на гражданите растат. Част от традиционните приходи - от селското стопанство и туризма, ги няма. Така че от тази гледна точка няма нищо ново. Може би наистина ще имаме една по-трудна зима. От друга страна, е съвсем естествено на изхода от кризата някои фирми да не оцелеят, да не им стигнат силите накрая. Което все пак е част от оздравяването на икономиката. Част от оздравителния ефект на кризата, който независимо че чисто психологически не е приятен, е задължителен. Трябва да разберем, че когато говорим за несъстоятелност на някоя фирма, това невинаги е само лоша новина. Тук, разбира се, не говоря за драматични случаи от рода на "Кремиковци", който и без кризата не вървеше добре от години. В нашата култура е заложен ужас от фалит за разлика например от англо-саксонската, където персоналният банкрут се приема далеч по-спокойно.
- Кой изпитва по-големи затруднения при връщането на заемите си - гражданите или фирмите?
- Няма голяма разлика, защото един човек, на когото са намалили заплатата или дори е загубил работата си, очевидно ще има трудности при погасяване на вноските си. При фирмите пък зависи много от пазара, от гъвкавостта и предприемчивостта на мениджърите им. Но не бих казал, че корпоративният сектор страда повече или по-малко. Още повече, че това са психологически категории. Мисля, че предизвикателствата и трудностите са еднакви за всички.
- Безспорно е, че лошите кредити растат. Но при кои ръстът е по-голям - при закъснелите плащания до 30 дни или при тези над 90 дни?
- Нормално е при икономически спад лошите кредити да растат. Съвсем нормално е и повечето закъснения да бъдат в най-леката категория - до месец. При тях обаче винаги има хипотеза, че те могат да се покрият в рамките на месец от заплата или друго закъсняло плащане. Не всеки кредит, който е влязъл в краткосрочно просрочие, става след това лош. Добросъвестните кредитополучатели, както и банките, правят всичко възможно да реструктурират и разсрочат задълженията, да се капитализират лихвите.
- Става ли българинът по-цивилизован платец? Като види, че закъсва с плащанията, идва ли в банката, или се крие?
- Не може да има директно сравнение. Не бива да се подценяваме обаче, в по-голямата си част българските граждани са законопослушни и държат на репутацията си. А част от репутацията на един човек е дали може да си плаща сметките.
- Преструктурирането на кредитите дава ли резултати, има ли други начини да се помогне на закъсали клиенти?
- Съветваме ги да контролират и свиват разходите, да разсрочват задължения, когато е възможно. За съжаление няма възможности за голяма гъвкавост по време на криза. Като краен случай може да има някакъв период, в който лихвата да се капитализира, т.е. не се плаща абсолютно нищо. Но веднага искам да кажа, че всичко това са много скъпи упражнения. Те в крайна сметка увеличават цената на кредита. Но е за предпочитане пред това да се стигне до ситуация да се реализират обезпеченията по кредита, да си загубиш жилището.
- Вие сте един от малкото, които честно предупреждават, че преструктурирането оскъпява кредита, но по-добре така, отколкото да се стига до крайност.
- Всеки, който извади молив и лист, може сам да види това. И няма логика да се заблуждаваме, че операцията е безпроблемна, евтина и ние я поощряваме. Напротив, не я поощряваме не само защото създава допълнителна административна работа на банките и допълнителна необходимост от ликвидност в системата. Просто всичко това струва пари. Но пък, слава Богу, че го има като възможност, защото човек си преценява приоритетите и все пак има някакъв изход, макар и скъп.
- В моменти на растеж на лоши заеми на сцената излизат фирмите, специализирани в събиране на кредити. Банките ползват ли техните услуги?
- Да, разбира се. В случаите, когато имаме прекалено много такива кредити или не са типични за банка, те се дистанцират и продават на специализирани фирми, които се занимават с такова нещо. Това е нормална практика по света.
- Споделяте ли твърдението, че в банките има пари, но няма достатъчно добри проекти, за които те да бъдат дадени?
- И да, и не. На пазара в България има над 30 банки и десетки хиляди фирми. Всички те са различни, имат различни възможности, различно качество. Затова не можем да правим обобщени твърдения. В крайна сметка става дума за достатъчно добро съвпадение. Един проект може да бъде приет от банка, която има съответния апетит за определен риск. И отхвърлен от друга, чиято политика е да минимизира риска. Не е много редно да обобщаваме, успехът винаги е индивидуален. У нас сектори като строителството създадоха фалшивото усещане, че каквото и да направиш, те обсипва злато. Видяхме, че не е така. Това в реалния живот като се случи, се случва за малко и свършва зле.
- За какво трябва да се внимава, когато се взема кредит?
- Трябва да се взема кредит тогава, когато имаш нужда от него и когато ти е ясно как точно ще го използваш и най-вече как ще го връщаш. Дори когато обстоятелствата се влошат. Когато клиентът е наясно с това, банките ще направят всичко възможно да му помогнат.
- С печалба ли очаквате да завърши годината за Уникредит Булбанк и въобще банковата система в България?
- Ние ще приключим годината много добре. Разбира се, кризата ще се отрази на част от резултатите. Но ще останем водещата банка на пазара с много добри показатели.
Валерия Стойкова