- Г-н Кирилов, ще се оправдаят ли апокалиптичните прогнози за предстоящия доклад на Европейската комисия за България?
- Тези, които изразяват негативни очаквания в обилна форма, вероятно ще останат разочаровани. Някои виждаха Еврокомисията като Страшния съд и очакваха крайни санкции.

- Г-н Кирилов, ще се оправдаят ли апокалиптичните прогнози за предстоящия доклад на Европейската комисия за България?
- Тези, които изразяват негативни очаквания в обилна форма, вероятно ще останат разочаровани. Някои виждаха Еврокомисията като Страшния съд и очакваха крайни санкции. От другата страна - много оптимистични очаквания за доклада не са налице. Комисията има задачата да защитава общностните интереси и където вижда проблеми в отделните страни, да ги посочва, и тя го прави. България е нова страна членка и вниманието към нас се засилва. Още в началото на годината в Европейския парламент имаше сериозна критика, че контролът върху усвояването на средствата не е достатъчен. Даже допреди два месеца не се освобождаваше комисията от финансова отговорност за 2006 г., а този период нас не ни засяга. Съвсем нормално е година преди европейските избори този контрол да бъде на вниманието на Европарламента. Това, което комисията прави в България, включително този мониторинг върху контролния механизъм, е нещо правилно и навременно. Защото, вместо да удържа стотици милиони евро на други страни, както става, е по-добре предварително да се положи цялата тази процедура на стабилни релси. По-добре е с известно закъснение ние да си свършим работата. Но всичко трябва да се изчисти сега навреме и без паника. Защото като че ли преминахме границата и от критика и самокритика се стигна да самобичуване.
- Пред Ройтерс източници от ЕК обявиха, че ще има финансови санкции за България, после пък информациите бяха опровергани. Каква е истината?
- Има свобода на изразяването на мнение. Може би някои чиновници са малко фрустрирани от това, че по някои технически въпроси не получаваха навреме отговори от София, а в някои случаи изобщо отговори нямаше. И това трябва да приемем с разбиране, но когато става дума за санкции, включително и финансови, не трябва да забравяме, че решението се взема на много по-високо политическо равнище. Някои даже изразиха мнение, че могат да ни лишат от правото на глас, стигна се до какви ли не абсурдни предположения. Мисля, че
не е добре, когато самите ние си го правим
Не помага на позицията на България. В крайна сметка трябва да приемаме критиките с нужния реализъм.
- Как гледат в Брюксел на смените на министри, които направи Сергей Станишев, и форсирането на реформите в последните месеци?
- Гледа се положително. Основното, на което се крепят оценките, е дали има подобрение в проблемните области. Не трябва да забравяме, че има конкретни области и технически въпроси, които трябва да обезпечат прозрачността на целия процес на усвояване на средствата. И тук се искат действия и мерки от средното равнище на администрацията, които трябва много ефективно да задвижат този процес.
- Какви са първите впечатления от работата на новия вицепремиер Меглена Плугчиева и извършваната от нея координация на еврофондовете?
- Смятам, че реакциите са положителни. Вижда се, че на най-високо ниво в българското правителство има раздвижване и желание да се коригираме по критичните сфери. Естествено, тук никой не си прави илюзията, че един човек с магическа пръчка може в съвсем кратък срок всичко да изчисти. Във всички случаи необходимо е да се види именно напредъкът по решаване на проблемите.
- Говорителката на ЕК Ева Калужинска съобщи, че ще се въведе софтуеърна програма "Лотар", която да следи управлението на еврофондовете у нас.
- Аз не виждам нищо страшно в това. Подобни неща не се случват само у нас. Извадиха несъответствия в доста страни. Натискът върху комисията е по-голям за усилено следене на целия процес в различните страни. Съвсем естествено е в двете най-нови членки усвояването на фондовете да се следи от самото начало. Защото има държави, в които са натрупани проблеми с години. Има страни, които вече си носят славата заради допуснатите нередности. Други пък са изградили стройна система на контрол и са безупречни.
- Често преди доклади чуваме от Брюксел настояването поне една едра риба да бъде вкарана в затвора. Дали сега сме изпълнили този критерий?
- Служителите сами си дават сметка, че това не е проста сметка - един или двама да влязат в затвора. Цялата правоохранителна система трябва да работи, за да открива нарушенията. Съдебната система също трябва да си върши работата, когато има подобни прецеденти. Не мога да твърдя от тяхно име, че обезателно някой трябва да бъде набеден. Но когато се предприемат подобни действия - както във фонд "Републиканска пътна мрежа", - това дава сигнал, че нещо се прави. Мониторингът и проверките не бива да ги приемаме като брадва, която виси над главата ни
а като начин да ни се помогне от самото начало да изгладим всички предпоставки, които биха могли да доведат до неправилно изразходване на средствата.
- След присъдата срещу Майкъл Шийлдс Великобритания ни критикува, че не защитаваме правата на чужденците. Очаква ли се натиск от ЕК и в тази посока?
- Тук вече е нашата роля като български депутати в Европарламента. По този въпрос сме постигнали единство, че трябва да защитим съдебното решение, защото е представено в изкривена светлина. Но пак не бива да го разглеждаме като враждебно действие. Политиците откликват на апелите на своите избиратели, а ние ще трябва да се помъчим да представим максимално правдиво ситуацията.
- Премиерът Станишев предупреди пред "Файненшъл таймс", че силните критики на комисията ще засилят влиянието на екстремистите в България, имайки предвид "Атака". Как се възприема това послание в Брюксел?
- Това е публичен ход на нашия премиер и явно има разбиране и на самия вестник. Във всички случаи подобни послания се чуват в Брюксел. Ние трябва да държим позиция, че прекалените изяви на някои еврочиновници трябва да бъдат малко по-сдържани и да се отчете реалният напредък. В доклада критика неминуемо ще има, важното е тя да е обективна на фона на стъпките, които сме предприели.
- Реално какви санкции можем да очакваме?
- Смятам, че е контрапродуктивно на този етап да говорим за санкции, още повече пък финансови. Това не се прави. Прави се само в много изолирани случаи. Непрекъснато се налагат финансови наказания на отделни страни и понякога са много дебели, стигат и до милиарди. Това се случва, когато в резултат на много предупреждения не се вижда напредък. Даже и големите страни членки като Франция и Германия са под заплаха от големи наказания по един или друг въпрос. Санкциите са краен вариант. Смятам, че специално финансовите санкции на този етап не са заслужени.
- Нямате ли усещането, че ЕК замества българската опозиция? У нас десните политици чакат поредния доклад или критика от Брюксел, за да внесат вот на недоверие.
- Впечатлението се създава от логичния процес опозицията да раздухва всяка критична оценка
от страна на ЕК. В никакъв случай не можем да гледаме на комисията като на някаква опозиция на правителството. Обратно, сътрудничеството в много области върви прекрасно. Там, където новините са добри, никой не ги отразява, тъй като не са интересни. Общото настроение е, че никой не отразява като грешка приемането на България и Румъния. Колкото и някои отделни колеги политици, било у нас, било в чужбина, да наблягат на този факт.
- Миналата седмица Ирландия отхвърли на референдум Лисабонския договор и мнозина признават, че вече няма план Б. Слага ли този вот край на мечтите за влизане в сила на договора?
- Всички бяха доста уверени, че този единствен референдум ще мине, но сега възникна кризисно явление. Мисля, че ще бъде пресилено, ако кажем, че се слага край на мечтите за договора. Процесът на ратификация ще продължи до края на годината. Доста вероятно е само Ирландия да се окаже изключение и при това положение ще се търси изход. Може на един по-късен етап Ирландия да повтори референдума. Факт е обаче, че се забавя главната идея - ЕС да стане по-ефективен. За съжаление сега навлизаме пак в период на буксуване. Надявам се обаче, че той няма да бъде толкова дълъг като този след отхвърлянето на европейската конституция от Франция и Холандия през 2005 г.
Руслан Йорданов