Преглед на регионалния печат Обесен намериха в двора на училище в София Планините: Опасност от лавини "Дейли телеграф": ЕС пилее милиони за хипхоп и цирк

За първи път икономическите министри чуват бизнесаДобър екип и европари са шансът на БойкоБих взел Дянков за мой финансов директор, казва Стефан Шарлопов

 
петък, 06 ноември 2009

Стефан Шарлопов има хотелиерски и ресторантьорски бизнес. Инвестира в строителство на модерни комплекси и спа центрове в България и зад граница. В. "Стандарт" поиска неговата оценка за стоте дни на кабинета.

- Как оценявате първите 100 дни на правителството?
- Не могат да се правят кардинални изводи за работата на правителството в момента. Защото аз се ужасявам от фактите, които излизат наяве. Да, виждал съм, че има хаос, виждал съм, че има корупция. Но не съм и предполагал, че е в такива грандиозни размери. Но съм уверен, че момчетата, които поеха управлението, знаят много добре какво правят. Те са нашият шанс.  Правителството в първите 100 дни успя да види до голяма степен какви са пробойните в националния кораб и да се търси балансиран бюджет за 2010 г.
- Каква оценка бихте писали на кабинета?
- Моята обща оценка за кабинета е 4,50. От 20 години съм в частния бизнес и до момента не си спомням за по-експертно правителство от това. Логично е на тези хора да им е много трудно, защото не са професионални политици и защото досега са управлявали бизнеси, при които е ясно, че 2 и 2 е 4. Заложени са много мини и капани от предходното управление - като магистрала "Люлин", сметките за ланшния сняг, неизплатените отпуски в различните министерства. Това е безумие. Все едно да възложа управлението на моята фирма на експерт или близък и да отида за 6 месеца на почивка. И когато се върна, да заваря във фирмите си тотален безпорядък, хаос и неизплатени фактури.
- На какво ниво трябва да се търсят виновните - премиер, министри, заместници, шефове на дирекции, чиновници?
- Толкова е овъртяна цялата работа, че си мисля, че живеем в много "смешен" филм, от който да ти настръхнат космите от ужас. Абсурдите, описвани от Костурица, са някакво бледо копие на действителността, в която живеем. Лошият Балкански синдром у нас е придобил уродлива форма. Какво по-уродливо от това да докараш цяла държава до банкрут? И то още преди кризата, в условия на икономически растеж. Пламен Орешарски казва, че имаме увеличен фискален резерв. Обаче никой никъде не казва как са изхарчени 4,5 млрд. лв. в края на миналата година за отрицателно време. Съчувствам на Бойко, защото корабът тотално е прояден.
- Старите кораби се изоставят и се строят нови. Какво да се направи, когато е проядена една държава?
- Първо трябва участие на всеки един от нас. Вариантът, в който стоим отстрани и правим оценки и забележки, този път няма да свърши работа. Аз лично одобрявам голяма част от министрите в кабинета. Страшно ми е симпатичен финансовият министър Симеон Дянков, например. Бих го взел за мой финансов директор, ако мога да си позволя да му платя. Той е прагматичен, има опит от Световната банка, където е ясно, че 2 и 2 е 4. Трудно би се корумпирал, защото възпитанието му е различно, а и ходовете му не миришат на корупция. Той е човек, който ще направи следващия бюджет на страната ни балансирано, без да се изхвърля никъде. И ако това се случи, ще започне лекото повдигане нагоре. Това е като в едно семейство - когато имаш 100 лв., няма да си купиш плазмен телевизор. Така че няма нищо ненормално, че трябва да свиваме здраво коланите. Защото излизат десетки неща, които сякаш нарочно са направени, за да се докара държавата във фалит. Няма как да оставиш дългове в размер на милиарди, които новото правителство - ще не ще, трябва да изпълни. Иначе отива в съда и плаща дълговете плюс разходи и лихви. Тези хора не са ли българи? Не разбират ли, че не могат да живеят все едно след тях ще дойде потоп? Аз не съм съдник. Но няма зло, което е останало ненаказано. Според мен този капан е заложен напълно съзнателно, за да се компрометира новото управление, с което хората свързват своите надежди. Но това управление трябва да успее. Министрите, с които сме имали разговори като неправителствени организации - Трайчо Трайков, Росен Плевнелиев, Симеон Дянков, Мирослав Найденов, засега проявяват чуваемост. Което е коренно различно от предходните правителства.
- Има ли и слабости кабинетът?
- За 100 дни хората се ориентираха и видяха, че са затънали в блатото до ушите. Но успяха да не потънат напълно. Сега е нужно от тези грамотни хора да се създаде екип и премиерът да намери обединяваща фигура. Подкрепям Бойко Борисов, защото е нестандартен и нетипичен политик. Единствено такъв човек може да се справи с луда държава като нашата. Ако си напълно нормален, тук няма как да оцелееш. Сигурен съм, че Бойко Борисов не стана премиер, за да облагодетелства себе си. И не виждам нито един министър, бетониран за поста си. Нужна е търпимост към това правителство. В криза кредитът на доверие трябва да е двоен - пробните дни да са 200. Бойко Борисов е приел да стане премиер с ясното съзнание, че иска да свърши работа. Ако го сравните със снимката му преди 5 г., ще установите каква тежест носи. Затова и има основания да се страхува за живота си. И се надявам, че като човек, който разбира от тези работи, е взел съответните мерки. За това, което той прави, се иска здраво дупе. Мисля, че той трябва да направи екип от тези млади и позитивни момчета с кауза. Стане ли това и отпушат ли се европарите - аз съм оптимист за бъдещето на България. Нужно е да се запушат пробойните, да се изработи програма за развитие на страната за следващите 20 години - така че който и да дойде на власт, да знае, че това е пътеката. Нужен е и вицепремиер, който оперативно да работи повече и да обединява кабинета, защото и Дянков, и Цветанов, и Борисов имат достатъчно работа. Борисов ясно си дава сметка, че могат да покълнат фирмени интереси, но той не е глупав и няма да допусне създаването на поредния кръг.
- Еврофондовете ли са надеждата за бизнеса при този продънен бюджет?
- Еврофондовете са огромен шанс и държавата трябва да работи, за да усвоим всеки цент от тях. В Брюксел вече виждат, че правителството има намерение да свърши работа. Познавам Росен Плевнелиев, знам за амбициите му да изкорени корупцията и съм сигурен, че ще го направи. Както и че Симеон Дянков ще направи точно това, което казва - нито повече, нито по-малко. Надявам се Цветан Цветанов като вътрешен министър и вицепремиер да успее да изгради програма за спиране на престъпността.
- Какво направи правителството за бизнеса досега, освен че чу проблемите и предложенията му?
- Хората няма какво да направят в момента за нас, защото спасяват кораба. Първо, трябва да внимават да не се удавим, а после да го правят удобен и луксозен за пътуване. За бизнеса тепърва ще има новини. Намаляването на социалните осигуровки е добра идея. Чуваме, че се обсъжда намаляването на ДДС. Но аз, ако съм на мястото на Симеон Дянков, днес не бих си го помислил. Преди да съм видял, че лодката вече е в безопасност, не бих отпушил нова пробойна. Аз все още не чувам обаче кои са приоритетите на държавата, как развиваме производството. Трябва да дадем още време на правителството да се ориентира. Но нещата се променят. Мога да ви дам и конкретен пример. Бях поискал концесия с доказани сметки за 1 литър в секунда минерална вода за СПА центъра ми в парк хотел "Сандански". Предишното правителство ми даде 0,3 л в секунда, без да ми обясни защо при нужния дебит не мога да си платя за повече. Държавата ме демотивираше да инвестирам в България. Сега, без никакъв натиск от моя страна, само за седмица официалното ми искане, което бях депозирал в предходния кабинет, бе уважено. Това за мен е добър знак.
- На вас искали ли са ви подкуп, след като говорим за грандиозна корупция?
- По-скоро не са ми искали. Когато съм отивал да искам нещо от някого, винаги съм знаел правата си, както и кое е добро за мен и кое - за държавата. Но пък кандидатствахме за програмите на НОИ с мои хотели за балнеология и СПА и не успяхме да се преборим. Не защото не отговаряхме на изискванията, а защото имаше други хотели, които бяха одобрени.
- Как тогава сте правили бизнес в корупционна среда без подкупи?
- Участвал съм в две  приватизации - на хотел "Мургавец" и на един завод в Сандански. И за тях не съм дал дори лев рушвет. Всичко останало съм изградил сам. Какво ми е струвало - само аз си знам. Прошарената ми коса, където все още я има, не е защото съм лежал крак връз крак.
Наталия МАЛЧЕВА


 
Брой посещения на интервюто
891
Последни новини Популярни новини