Свинският грип измести всички други теми от ежедневието ни. Има ли достатъчно антивирусни препарати в аптеките и кога ще е пикът на епидемията - попитахме здравния министър д-р Божидар Нанев. И още - как здравната система ще се справи с парите, които са й отпуснати в бюджет 2010? И откъде ще се търсят резерви за по-добро финансиране и къде ще ходят на лекар хората, в чиито райони болниците ще бъдат преструктурирани.

- Д-р Нанев, доколко са реални притесненията, че няма достатъчно антивирусни препарати предвид грипната епидемия, която е обявена вече в няколко области?
- Препарати има достатъчно. Говорим и с вносителите. Предвидени са още поне 6 млн. лв. за такива препарати. Отделно се предвиждат минимум 6 млн. лева и за ваксини, които предстои да бъдат купени. Всички лекари имат указания за лечение на грипа. Но дори Световната здравна организация е препоръчала да се преустанови масовото вземане на проби за новия грип. Мерките са стандартни, както всяка година, и заболяването не протича различно от обичайното. Много е важно да се спазват хигиенните предписания и всички, които имат грипни симптоми, да се лекуват адекватно и да ходят на лекар, а не да се самолекуват. Може би 90% от хората прекарват грипа на крак. Но това е нормално - не можем да спрем живота в страната.
- Как ще отговорите на упреците, че с бюджета за 2010 г. ще има по-малко пари за здраве?
- Ще отговоря, че наистина е така. Трябва обаче да се конкретизира към кого да са упреците. Стана ясно, че бюджетът за 2009 г. е бил прогнозиран на база на икономически растеж и нива на БВП, които не са се случили. БВП за следващата година е с 10 млрд. по-малко, отколкото за 2009 г. Това респективно се отразява и върху парите за здравеопазване. Затова МЗ определи приоритетни области, които да финансира, като извънболничната и Спешната помощ. Единственото, което си позволихме да предложим на парламента, е да се намалят здравноосигурителните плащания за болнична помощ, тъй като там в последните няколко години имаме изключително нарастване на хоспитализациите и на средствата. Разбира се, цените, по които се плаща, в никакъв случай не са достатъчни, но има и немотивирано висока хоспитализация. Данните показват, че поне 30% от случаите на прием в болница са ненужни.
- Как точно ще решите проблемите с по-малко пари, след като и в момента има болници с неразплатени задължения?
- Досега е имало стремеж за отчитане на повече дейност, защото е имало очакване, че тези задължения ще бъдат покрити. Но в един момент, в който няма откъде да се вземат пари, трябва да се предприемат антикризисни мерки. Затова предлагаме делегирани бюджети за болниците. Чрез тях искаме да запазим нивата за прием на пациенти в болниците, които имат оборудване, кадри и не правят фалшиви хоспитализации. От друга страна - искаме да се даде възможност на НЗОК за отказ от договор на други болници, които не отговарят на стандартите. Това ще доведе до преразпределение на парите. Другата антикризисна мярка, която смятам да предложа, е да бъдат завишени парите на недооценените клинични пътеки. Така болниците ще имат възможност да извършват дейност, без да прибягват до ненужни хоспитализации. По-малко хоспитализации, по-добра стойност на пътеките и лимит отгоре, който внимателно ще бъде наблюдаван - т.е. ще приложим чисто икономически механизми, за да се справим със ситуацията.
- Кои по ваша оценка са недооценените пътеки?
- Повече от половината, но около 40 са с най-голямо подценяване. Например основно детски, урологични, някои хирургични, пътеките, които изискват реанимация.
- Казахте, че по ваши прогнози до 80 болници ще отпаднат в рамките на половин година. Как ще противодействате на депутатите от тези райони, които ще идват при вас, за да лобират за своите болници?
- Мисля, че когато се обясни добре и на депутати, и на кметове, че техните съграждани ще бъдат по-добре осигурени със здравни грижи, те няма да имат нищо против промените. От друга страна - ще предложим една част от тези лечебни заведения или части от тях да бъдат трансформирани в болници за продължително лечение, за грижи, за рехабилитация. В момента се опитваме да създадем финансиращ пакет за това и се надявам скоро да намерим ресурса за него. Освен това ще има възможност да се сключват договори само с отделения, които отговарят на стандартите, така че може да не е необходимо преструктуриране на цялата болница. До голяма степен тази реформа ще засегне преди всичко общински лечебни заведения.
- Очаквате ли в този списък да има и областни болници?
- Възможно е в част от тях да има отделения, които не отговарят на изискванията - и сега има такива.
- Има ли в бюджета на министерството достатъчно пари за спешната помощ?
- Парите за спешна помощ не само няма да бъдат намалени, но на първо време ще бъдат увеличени с 30 млн. лв. С част от тези средства предвиждаме 10% увеличение на заплатите на работещите в спешната помощ. По този начин се надяваме да окомплектоваме центровете, да осигурим, където е необходимо, оборудване на филиалите и евентуално да купим още линейки. Важно е да се създаде по-добра координация между спешните структури и съответните медицински центрове за заплащане на разходите, които звената правят. В момента тази липса на координация много често създава проблеми.
- Какво ще се случи с резерва на НЗОК? Чуха се множество заявки, но не става ясно какво е крайното решение.
- Това е въпрос, на който трябва да отговорят финансистите. Първо трябва да кажат в каква степен и в какви размери той съществува. Тези цифри, които аз знам, са ориентировъчни. Но най-тревожното за мен е, че той стои, за да балансира консолидирания държавен резерв и да поддържа бюджетното салдо на държавата. Тоест ние не можем да го изразходваме, когато има криза.
- В такъв случай как ще отговорите на упреците, че Симеон Дянков управлява здравеопазването?
- Министерският съвет е екип и това е екипна работа. Министърът на финансите разпределя парите чрез екипно обсъждане. Неговото, както и моето разбиране е, че трябва да има все повече пари за здравеопазване. Ясно е, че с тези средства няма как да направим един достатъчен бюджет. Но стремежът е те да се увеличат, когато това е възможно. Имам обещанието, че в момента, в който има повече пари в бюджета, те ще бъдат дадени за здраве. Има възможност това да се случи през идната година.
- Казахте, че ще направите още промени в Закона за здравното осигуряване.
- Промените, които много искам да се случат, са свързани с модела на здравно осигуряване. Смятам, че от 2011 г. трябва да постъпят повече пари и чрез увеличение на здравната вноска. Основният въпрос е дали да направим двустълбов или тристълбов модел, дали да се включат и частни фондове по отношение на усвояване и разпределяне на част от обществения ресурс, или ще разчитаме само на доброволно осигуряване. Като начало през 2010 г. предвиждаме да стимулираме доброволното осигуряване, като се оповести списък на нещата, които досега НЗОК не е плащала. Така гражданите ще могат доброволно да се осигуряват за тези услуги. А евентуално от 2011 г., като вдигнем вноската, част от нещата, за които са се осигурявали доброволно, могат да минат към задължителния пакет. За да има контрол и от страна на пациентите, през 2010 г. ще искаме от лечебните заведения при изписването на пациента да му дават разпечатка на всички разходи, които са направени за него. Така ще се намалят злоупотребите. От друга страна - като се обявят нещата, които не се плащат, ще изсветлеят и парите, които влизат в здравната система. Ще се види реално колко средства влизат в здравната система.
- Как ще коментирате упрека на съсловните организации, че с промените в ЗЗО одържавявате НЗОК? И ще отговорите ли на директора на касата Румяна Тодорова, която подаде оставка заради политически натиск?
- И в момента има достатъчен държавен контрол в НЗОК. Той с нищо не се променя - нито чрез органите за управление, нито чрез контролните функции, които се налагат. Не приемам и твърдението, че с промените се разбива контролът на касата. Колкото до оставката на д-р Тодорова, смятам, че това е логична позиция. Когато си участвал в едно управление, е нормално след неговото приключване да се оттеглиш.
Боряна Йотова