- Г-н Велев, кои са силните и слабите страни на бюджет 2010?

- Всъщност бюджет 2010 се подкрепи от работодателските организации като възможен в условията на криза и валутен борд. Подкрепяме стремежа на правителството за балансиран бюджет, отчитайки негативите от един дефицит. Още повече, когато не може да има точна прогноза какво ще се случи в условията на криза. Ако се тръгне към дефицит, има риск той да се окаже по-голям от прогнозираното. Това ще доведе до разклащане на доверието в националната валута, валутния борд и оттам рисковете са много повече, отколкото при постигане на балансиран бюджет, макар и със затягане на коланите. Друго предимство е запазване на процента на преразпределение под 40%. Това оставя повече средства в бизнеса и домакинствата. Може същевременно обаче да се търси по-голяма събираемост през следващата година. Това може да стане както с предвидените законодателни промени, обсъждани с НАП, така и с повече воля за справяне със сивия сектор и контрабандата. Със синдикатите сме на еднакво мнение, че не е правилно в бюджета за следващата година да се съкращават толкова средствата за активни мерки на пазара на труда.
- И все пак на комисия в парламента не беше променен срокът за връщане на ДДС, за което бизнесът настояваше най-много.
- Поставихме този въпрос при тристранката при разглеждането на бюджета. От г-н Дянков получихме уверение, че при текущите промени в закона в парламента ще се промени срокът за възстановяване на ДДС. Обсъжда се дали да бъде 15 дни или друг. Въпросът е във възможностите да се администрира всичко това. Затова трябва да имаме реалистични искания. 15 дни е много добър срок.
- Какво да направят българските фирми, за да излязат по-безболезнено от кризата и да се възползват от нея?
- Българските фирми са доста жилави, те преживяха сериозна криза през 90-те години. Тя дори беше по-дълбока, свързана с преориентиране на пазарите и преструктуриране на икономиката. Те имат зад гърба си собствен опит и са доста по-жилави от фирмите в развитите пазарни икономики. Но си има граници, при които се деструктурира една компания и не може да изпълнява същите услуги. Тогава следва или преструктуриране, или закриване. Всъщност всички разходи, които могат да бъдат съкратени или отложени, са ограничени отдавна. Последното нещо, което остава на фирмите, е да съкращават човешките ресурси. Да ги приведат в съответствие с продажбите. Ако днес не се съкратят 1/3 например от служителите, след няколко месеца ще трябва да се съкратят всички. Това е последната стъпка за оцеляването на фирмите. На много места нещата стоят така.
- Очаквате ли много фалити в следващите месеци или най-лошото е отминало?
- Най-лошото не е отминало. В много сектори продажбите са на изключително ниски нива и компаниите не могат да останат много дълго в този вид, защото резервите им се изчерпват. Паричните потоци стават отрицателни, те се декапитализират и настъпва момент, в който не могат да обслужват задълженията си. Едно от основните ни предложения е да се съкратят и ограничат процедурите за обявяване на фалит. Сегашните процедури всъщност водят и до голямата междуфирмена задлъжнялост в момента. Компаниите са изпаднали в неплатежоспособност, те са във технически фалит, но той е необявен. При всички случаи в следващите месеци фалити ще има и техният брой ще расте.
- Кога очаквате индикатори за излизане от кризата?
- Като статистически данни очакванията са в средата на следващата година да се почувстват първите признаци за излизане от кризата. Ние сме малка и отворена икономика. Докато не се почувства подобрение в големите икономики като Германия, Франция, Италия, Англия, САЩ, Япония, Русия, няма как да се почувства движение у нас. Има сигнали, макар и немного убедителни, за покачване на БВП в тези страни. Очаква се експортно ориентираните държави първи да усетят тези положителни промени. Ако всичко това е вярно, би следвало първото тримесечие на 2010 г. вече да се отчете ръст в индустрията, особено в експортно ориентираните отрасли.
Катерина Иванова