Частните съдебни изпълнители излизат от образа си на злодеи и в кризата все по-често влизат в ролята си и на спасители. Уволнени или съкратени служители на фирми се хващат като удавник за сламка за бирниците. Надеждата им е да си получат парите от некоректни работодатели.

Станало ли е вече практика явлението частните съдебни изпълнители да връщат заплатите на работниците, има ли криза в работата на самите бирници, смеят ли хората да купуват вече ипотекирани имоти. За отговор на тези и други въпроси "Стандарт" потърси председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев.

- Г-н Дичев, защо изведнъж от ролята на злодеи влизате в ролята на спасители за хората, които са пострадали от некоректни работодатели? Има ли наистина тенденция да се обръщат към вас?
- Виждаме, че наистина има проблем, когато се опитаме да съберем дългове чрез запор на заплатите на хората. Получаваме отговори от работодатели или пък от НОИ, че въпросните служители са били съкратени, или че вече не работят никъде. От друга страна, обаче получаваме дела от работници, на които не са изплатени възнаграждения по Кодекса на труда. Няма значение дали тези служители са длъжници някому, дали са съкратени, или фирмата е спряла работа. Тези хора търсят съдействие от нас за събирането на дължимото от работодателите им.
- Каква е процедурата по закон?
- Хората трябва да заведат дело в съда. Въпреки че производството за неизплатените възнаграждения е сравнително бързо, в края на краищата си е по общ исков ред. Реално тази вълна от безработни ще дойде при нас със съдебни решения, чак когато приключат делата. Ще мине някакъв период от време, докато видим такъв тип дела като голяма бройка. Най-често фирмите длъжници не са на търговския адрес, който са посочили. Тогава делата приключват бързо, тъй като призовките, които се прилагат, се считат за редовно връчени. Така в един момент фирмите изобщо не разбират, че са осъдени. Тези случаи не са чак толкова много. На практика сега хората трябва да заведат дело за неизплатените заплати, да чакат да приключат делата и тогава да се обърнат към частните съдебни изпълнители. Некоректните фирми прехвърлят активи, източват самото дружество и когато дойде съдия-изпълнителят, се оказва, че то е една куха структура. И колкото да искаме и да полагаме усилия, нищо не можем да направим на фирмата, защото просто тя на практика не съществува.
- Има ли изход от ситуацията, за да не остане служителят с пръст в уста и празен джоб?
- Моят съвет към хората е, когато тръгват да си търсят правата за неизплатените възнаграждения, да искат обезпечителни мерки. Било чрез възбрана на имоти, било чрез запор на банкови сметки. За да може когато приключат делата, да имат имущество, което ще е предназначено за тях, да ги удовлетвори. Иначе когато след 2-3 години са спечелили делото и, както много често се случва и дойдат при нас, фирмата вече няма нищо. Така че делата на хората стават безсмислени.
- Можете ли да дадете конкретни примери?
- По принцип всичко следва икономиката. В секторите, които са най-зле в момента заради кризата, има фирми, които не могат да плащат възнагражденията на служителите си. Това са строителството и транспортът. Фирмите, свързани със строителството - за материали, дограми, също страдат. Този процес обаче поражда втори - на съкратени или уволнени служители на тези фирми, които се оказват в невъзможност да изплащат вноските си по потребителските си кредити.
- Кои са най-масовите дела?
- Делата на банките за потребителски кредити, като сумите варират - за по неколкостотин лева до 15-20 хиляди лева.
- Какво става с делата срещу поръчители на кредити?
- Около една трета от потребителските кредити у нас са с поръчители. Не са малко случаите, когато именно те връщат парите по кредитите на банките. Когато подписват за поръчителство, хората много-много не се замислят. Поръчителството е нещо лично. Дали са ни приятели, роднини или колеги, няма значение. С подписа си всеки поръчител гарантира, че ако кредитополучателят не плати, той ще се бръкне за сумата. Когато основният длъжник не работи и няма имущество, тогава на практика всичко се стоварва върху поръчителите.
- Можете ли да посочите най-голямата сума, с която са изгорели поръчители?
- Има потребителски кредити за по 40 хиляди лева, "обезпечени" само с поръчителство. Това не е реално обезпечение.
- Все още ли се страхуват хората да купуват ипотекирани имоти?
- Увеличават се делата и за ипотекираните имоти. Там проблемът е, че няма инвеститори, няма купувачи. Така нареченият пазар на недвижими имоти в момента е в криза. Като няма реален пазар, много трудно е да се каже реалната стойност на един имот. Цената, която би трябвало да е пазарната към момента, е постигнатата при наддаване по време на публичната продан. През юни Камарата на частните съдебни изпълнители пусна специален сайт, на който всеки съдебен изпълнител е длъжен да изнесе обявленията за публична продан на всички движими и недвижими имоти с оценка над 5000 лв. Продажбите са добре разгласени. Достъпът и начинът на използване на регистъра в реално време на всички заинтересовани лица и страни е гарантиран. На търговете се явяват доста хора, така че не могат да имат претенции, че нещо се прави на тъмно или че цената не е подходяща.
- Колко недвижими имота са обявени за публична продан?
- Близо 800 са недвижимитe имоти в момента. Сред тях има фабрики и хотели.
- Наскоро публично признахте, че и частните съдебни изпълнители са засегнати от кризата. По какъв начин?
- Има криза в събираемостта на вземанията. За миналата година има 20% по-ниска събираемост в сравнение със същия период на миналата година. В същото време броят на изпълнителните дела се увеличава. Това е доказателство за съществуването на кризата.
- Продължава ли арогантното отношение на хората към частните съдебни изпълнители?
- Не бих казал, че е арогантно. Хората разбират, че има проблем, и виждат, че си вършим работата. Често им даваме съвети как да постъпят. Обясняваме им, че имат права - било да се споразумеят с кредитора, било да предложат някаква по-гъвкава схема. Нека хората да търсят съдебни изпълнители, а да не се крият. Защото дългът нараства и проблемът се задълбочава с оглед на лихвите. И за разлика от една фирма, която е куха структура и съдебният изпълнител нищо не може да направи, едно физическо лице може да бъде притеснявано законно с опис на вещи и посещение в дома.
- Предишният парламент направи промяна в Гражданско-процесуалния кодекс, чрез която полицията може да откаже съдействие на частен съдебен изпълнител, ако предварително не е отправил писмено искане за това. Доста тромава процедура. Поискахте ли вече промяна в закона?
- Трябва да се промени текстът на ГПК и Камарата на съдебните изпълнители внесе предложение в правосъдното министерство. Ако това не стане, съдебните изпълнители ще бъдат принудени да се обръщат към частни охранителни фирми и има опасност от компрометиране на професията. Сегашното ръководство на МВР проявява разбиране и полицаите все още съдействат.
Антония Кюмюрджиева