- Г- Кокинов, искан ли е откуп от родителите на похитеното момче?
- До момента нямам такава информация. А и да я придобия, няма да я споделя. Практиката води до извода, че до седмица след отвличането похитителите правят опит за контакт.

- По колко версии за отвличането се работи?
- Не обичам този въпрос. Цифрата е без значение. Всички възможни варианти са логични, докато не бъде избрана една. Засега сме в пълно неведение за целите на това отвличане. Най-логичната е пари. Но може да целят натиск върху бащата, върху хора, близки до бащата. Всичко е възможно. Съмнявам се, че 20-годишното момче е направило някому нещо лошо. Учил се е, студент, не е криминално регистриран. Не е престъпно да си богат в България. Един родител праща детето си да учи, какво е виновен той, че има някакъв бизнес.
- По колко случая работи в момента спецзвеното в прокуратурата за борба с отвличанията?
- Около 15-16. Разкриването на извършителите силно се затруднява от това, че са пуснати похитените или са платени някакви средства. В спецзвеното работят прокурори, които се обучават по специални семинари, където има и чужди, и български лектори. Опитваме се да канализираме информацията в ръцете на няколко човека, за да няма теч на информация.
- Очевидно обаче мерките, които се вземат срещу отвличанията, не са адекватни?
- Опитваме се да направим всичко възможно съобразно силите си, уменията си, опита си, но очевидно това не е достатъчно. Статистиката и резултатите говорят, че очевидно не сме се справили с този проблем.
- Къде се коренят причините за това?
- Извършителите действително са много добре организирани и подготвени. Очевидно, че може би не разполагаме с адекватната техника. Не съм уведомен с каква специализирана техника разполага МВР, но ако се налага, да се потърсят консултации с партньорски служби и да се погледне в тази насока. Другата трудност е чисто обективна - пред този тип престъпления единствената контактна точка между разследващите и похитителите е моментът на предаването на парите. Ако този момент бъде изпуснат, не е добре за разкриване на извършителите. Появява се и големият въпрос - какво да правим. Ако не можем да задържим със сила този, който е дошъл да вземе парите, какво да го правим - да го стреляме ли, да го раняваме ли, да го убиваме ли. Поражда се въпросът - дали пък отвлеченото лице няма да бъде убито, когато посегнем на този, който взема парите. Предполагам, че тези функции са разпределени. И лицето, което взема парите, теоретично погледнато, може и да не знае къде е похитеното лице и да е наето само за тази операция. Понякога и семействата на близките правят всичко възможно да не ни съдействат. Отказват да споделят информация за контакти с похитителите. Така че воюваме на два фронта.
- Защо е това недоверие?
- То е като Параграф 22 - държавата не демонстрира резултати и се появява недоверие към органите й, че не могат да се справят с проблема. От друга страна някои от близките смятат, че това би застрашило живота на похитеното лице и предпочитат да елиминират органите на полицията в тези преговори. След като разполагат с финансов ресурс, решават да го употребят за откуп. Това пък от друга страна генерира очаквания у похитителите и ескалира в следващо отвличане. Трябва може би на най-високо ниво да се обмисли стратегията на държавата по този тип престъпления. Затова премиерът Борисов говори, че е необходим закон за отвличанията. Да, необходим е за някои неща, които да урегулират процедурите на специалните служби при такъв тип престъпления, да има утвърден шаблон за действие. Факт е, че успеваемостта да се справим с този тип престъпления е клоняща към нула.
- Може би наказанията са прекалено ниски за този тип престъпление?
- Ще стигнем до наказанията, след като хванем извършителите, като имаме ЕГН-тата им.
- А вероятно бандитите разполагат и с по-добра техника?
- Не се наемам да съм експерт по такъв тип престъпления. Оперативните служби тук трябва да си кажат думата. Може би не притежаваме и такава техника, която имат колегите в Германия и Русия, за локализиране, за позициониране на извършителите с технически средства. Огромен беше и проблемът с анонимните СИМ карти. Той все още не е решен. Законово трябва да стане от следващата година. Но и това не е панацея. Има куп механизми едно лице да придобие карта на името на друго лице и да се прекъсне връзката. Всеки може да си купи на килограм карти, да ги сменя през пет минути, а ние да го преследваме, търсейки каква е новата му карта.
- Когато се прихваща разговорът с похитителите, се иска разрешение от съдия. Може би трябва да се опрости процедурата?
- При такива случаи би следвало да се реагира светкавично. Имало е случаи, когато похитителите сменят карта на всяко следващо обаждане. Не можем толкова бързо да обработим тези искания и да формализираме СРС-та в този вид, който е за всяко обикновено престъпление.
- Ефективно ли ще бъде да се блокират сметките на близките на отвлечените?
- Въпросът е морален. От една страна, хората казват - това са наши сметки, откъде-накъде ще ги блокирате. От друга страна, много държави го практикуват, защото е възприето като държавна стратегия. Това е престъпление и като такова държавата има право да предприема всякакви мерки, за да го пресече. Така че законодателят трябва да намери разумното решение и необходимия баланс на интереси.
- Вид тероризъм ли е отвличането?
- Да, зависи от ъгъла, под който го гледате. Тероризъм е спрямо околните. Това е демонстриране на наглост, на недосегаемост. Не може насред улицата да грабнат един човек, да го пъхнат в една кола и да го отнесат като агне.
- Превърнало ли се е отвличането в бизнес?
- Може би за част от участниците се е превърнало в бизнес. Защото сумите, които се искат, са гигантски. Те стигат на нормален човек да води богато съществуване. Този бизнес е типичен за бедните държави, където има силна класова дислокация, липсва ясно изразена средна класа, има разграничение на много богати и на много бедни. Това поражда социално напрежение. И е някакъв опит на протест - да бъде взето от богатите част от имуществото им, - като социално престъпление.
- Застрашена ли е България от това, което се случва в Мексико и Колумбия - все повече да се отвличат обикновени хора за малки откупи?
- Това е проблемът, че тази ненаказаност и неразкриваемост мултиплицира този тип престъпност и тя слиза на по-ниско ниво, на ниво махала. И едва ли не всеки, който има да събира някакво вземане от даден човек, би могъл да го отвлече и за 2-3 хиляди лева. Имаше такива махленски случаи.
- Говори се за участие на полицаи в бандитските групи
- За съжаление стигаме до нивото "Един човек каза..." Никой не е дошъл при мен с конкретна информация да каже "Иван, Драган, Петкан, предаде четата и от него изтече информация". Опитваме се вътрешно да се следим едни други, но не може да се каже, защото не са хванати извършителите.
- Може ли да се ползва чужд опит с отвличането?
- Със сигурност. Някои държави са много сурови към похитителите - стрелят и после питат. Ако и нашата държава възприеме тази стратегия, добре, ако не - да каже, че не я възприеме. Трябва да се вземе някакво решение на високо равнище. Имало е случаи, когато опира въпросът до стрелба. Някой трябва да подпише. Някой трябва да каже - застреляй този човек, защото той е престъпник, съзнавайки обаче, че това може да доведе до смъртта на лицето.
- Вярно ли е, че има списък с политици, нарочени за отвличане?
- Слушах го по медиите. Сигурно има такъв списък, но няма как да го получим. След вземане на една такава сума изтича информация в криминалния свят кой си е купил нова кола, кой си е купил къща. Тези престъпления водят до дестабилизация на държавността и до застрашаване на националната сигурност в по-широк план. Затова нека има ограничения в кешовите плащания. В нормалните държави се обезсмисля този тип престъпления, защото престъпникът няма какво да прави с тези пари - отвсякъде среща трудности, ограничения при вливания на средства в нормалния оборот. А тук тези пари лесно се харчат.
Антония Кюмюрджиева