Задава се тежка зима, твърдят и политици, и икономисти, пък и хората го усещат. Най-голямата надежда за излизане от тежкото положение е съживяване на икономиката и откриване на нови работни места. Каква ще бъде ролята на банките и какво ще предприемат те в следващите няколко месеца, попитахме Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк.

- Г-жо Илиева, според статистиката на БНБ "танцът" на банковите лихви става твърде разнопосочен - някои растат, други падат с малко, трети сменят и двете посоки за кратко време. Защо се получава така?
- Заради кризата и ограничения финансов ресурс лихвите и по кредитите, и по депозитите от близо две години вървяха нагоре. Най-силно се отрази липсата на свеж ресурс, идващ от банките майки. Разликата между лихвите на различните кредитни институции дойде оттам, доколко банките майки могат да подпомагат дъщерните си дружества в България. Централите у нас също бяха в различна ситуация - едни повече, други по-малко засегнати от кризата. Някои банки, които нямаха проблеми с ресурса, обаче също вдигнаха цените на депозитите заради местните влогове. Всички сме запознати и засегнати от банковия туризъм - хората обикалят и отиват там, където лихвите са най-високи. Затова банките, за да задържат клиентите си, бяха принудени да вдигат лихвите. Сега в момента движението е в обратна посока - всички банки започват да намаляват лихвите по депозитите.
- Коя е причината?
- На първо място ликвидността в банковата система вече е доста по-добра - след всички мерки, които БНБ предприе. Друга причина е, че лихвените индекси на международните пазари също паднаха много. Няма логика в Германия да се плащат 1-2% годишно върху спестяванията, а тук 10-12%. Принос има и новото правителство и яснотата, с която взема решенията си. Затова така чувствително лихвите по депозитите падат, особено през август и септември. Надяваме се, че тази тенденция ще продължи. Единственото, което остава като фактор, е кога икономическата криза действително ще приключи. И тук, за съжаление, яснота няма.
- Какви са вашите прогнози, все пак от банките това съживяване зависи доста?
- Лично аз и моите колеги тук сме оптимисти. За съжаление обаче в Германия и Унгария не намират оптимизма ни за толкова оправдан. Въпреки че банковата система в България е стабилна и имаме много резерви, все пак не сме изолирани от външния свят. Поради тази причина съществено намаление на цената на кредитите едва ли скоро ще има. В момента възможностите за растеж на капитала са много малки. Заради влошаване качеството на кредитите банките са принудени да провизират повече. За да държат нивото на тези кредити под контрол. Възможностите за увеличение на капитала са лимитирани, за да има експанзия и намаляване на лихвите по кредитите до такива нива, каквито бяха преди. Само преди около две години имаше много пари, имаше възможности за набиране на капитал. А в България възвръщаемостта на този капитал беше доста по-висока, отколкото в страните, където са банките майки. Това засега не се очаква да се повтори.
- Значи потенциалът за момента е изчерпан, на каква основа ще бъде конкуренцията между банките сега?
- Банките са в различно положение и сега. То зависи най-вече от това, кой трезор колко лоши кредити и просрочия има в портфейлите си. Тези, които успяват да държат провизиите под контрол, ще имат възможност да растат повече от тези, които имат по-големи "токсични" портфейли. Специално МКБ Юнионбанк имаше финансиране отвън и миналата година, и тази. Нивото на лошите ни кредити е около два пъти по-ниско от средното за банковата система. Ако успеем да го задържим и догодина, ние ще имаме възможности за растеж в рамките на 10 процента. Известни са ми обаче банки, които няма да могат да си позволят повече от 1-2% ръст или дори изобщо няма да могат да растат. За да имаме такъв растеж обаче, залагаме на по-сигурните кредити - ипотечните. При корпоративните кредити гледаме проектите да са много добри, внимателно следим риска, продажбите. Просто се гледа добрата сделка за момента.
- Значи гледате кредитите клиент по клиент и документ по документ?
- Да, и това е за почти всички сегменти. Единствено при ипотечните заеми продуктът може да се предлага при стандартизирани условия.
- Значи ли това, че при ипотечните кредити може да има ново намаление на лихвите?
- Това е единственият кредит, при който има реални налични ликвидни обезпечения. Второ, това е единственият заем, при който рисково претеглените активи се признават на 50%, докато при всички други те са обезпечените 100% - дори и при най-сигурните корпоративни заеми. Или, с други думи, ипотеките са продуктът, който най-малко "яде" капитал. И трето - ние имаме доста малък портфейл ипотечни кредити, той е от една година. Затова почти нямаме просрочия по него и можем да си позволим да се развиваме в този сегмент. Докато в същото време малките фирми в условия на криза са много рискови, не може да се предвиди как ще се развиват, колко професионално ръководят финансите си и бързо фалират. При тях са и най-големите просрочия. При големите корпоративни заеми пък, когато става въпрос за десетки милиони, е достатъчно да има 1-2 проблемни, за да провалят експозицията. Поради тези причини не планираме да правим голяма експанзия там. Планираме растежа на МКБ Юнионбанк догодина да е именно при ипотечните кредити.
- Бизнесът настоява обаче за евтини кредити за излизане от кризата. Склонни ли са банките на това?
- Балансът винаги е бил най-трудно постижимото нещо не само във финансите. Но според мен нещата не са свързани. Не трябва да се говори само за лихвите по кредитите, нивата при депозитите също са важни. При високи доходи от влогове не може кредитите да са евтини. Бизнес климатът, средата и оценката на риска също са много важни. Те също влизат в цената на кредитите. А рискът в условия на криза е висок.
- Анализаторите предричат тежки месеци. Как се готвят банките за това? Фирмите променят ли поведението си спрямо вас заради тези прогнози?
- Бизнесът в момента е доста предпазлив. Почти всички фирми отлагат всякакви инвестиционни проекти за по-добри времена. Опитват се да оцелеят с намалени обеми, с по-голяма ефективност. Определено не смятам, че ще имат някаква нова стратегия, тъй като те вече са на ръба. Резервите, които са имали до момента за оптимизиране на производството, доста са намалели. Навсякъде се наблюдава стриктно управление на разходите. Прогнозирам, че всички участници на пазара, включително и банките, ще сме изключително предпазливи. За разширяване на бизнес дейности едва ли ще става въпрос. Може би единствено инвестиционни фондове и физически лица, които имат наличен паричен ресурс, биха се възползвали от ниските цени. Ще се очакват и по-ясни сигнали отвън.
- Може ли държавата да се намеси и да помогне по някакъв начин?
- Може, разбира се. Всяка държава го прави, нашата също. Миналата година в тази роля беше основно БНБ - взе мерки, които веднага се усетиха. Освободи се ресурс от около 3 млрд. лв. Много помогнаха и 500-те млн. лв., които държавата даде на трезорите през Банката за развитие. Новото правителство доста сериозно се е заело с антикризисните мерки. Но може още да се направи - например да се ускорят процедурите по събиране на ДДС, което ще свали междуфирмената задлъжнялост. Намаляването на осигурителната тежест също ще помогне. Законодателни промени се налагат и при процедурите на фалит и събиране на задължения. В момента това е дълга и тежка процедура, която спира и чуждите инвеститори.
- Как ще коментирате решението от срещата на Г-20 за строг контрол на възнагражденията на банкерите? В България нуждаем ли се от подобна мярка?
- Възнагражденията на висшия мениджмънт у нас са много далече от тези в Западна Европа и САЩ и в никакъв случай не биха могли да застрашат здравето на банковата система, абсурд! Това не е болката на българската банкова система. Аз не смятам, че банковите мениджъри в България са най-скъпо платените служители. Има много индустриалци и хора от бизнеса, които получават много повече от нас.
Валерия Стойкова