Министрите Йорданка Фандъкова и Цветан Цветанов, специалисти от различни институции, психолози, родители споделиха в четвъртък своите тревоги за децата и рисковете, които ги дебнат отвсякъде. Те се събраха на дискусия по инициатива на вестник "Стандарт", която стартира кампания под наслов "Милост за децата".

 На срещата присъства и известният психолог Иван Игов, който от два месеца е съветник на министър Фандъкова. Какви промени замисля ведомството и как смята да ги осъществи, попитахме Игов, който има 20-годишен стаж като училищен психолог. Последното училище, в което е работил, е Националната природо-математическа гимназия. През последните две години Игов бе пряко ангажиран с проекта "Училище без насилие".

---

 

- Господин Игов, институциите като че ли си говорят на различни езици за децата. На кръглата маса, организирана от "Стандарт", отново имаше прехвърляне на топката по отношение на отговорностите за учениците.
- Би трябвало институциите да си партнират, като всяка от тях носи своята отговорност. В момента ведомствата си говорят на различни езици. Образователното министерство говори за проблемни деца, Държавната агенция за закрила на детето - за деца в риск, наказателните институции - за малолетни правонарушители. Смятам, че трябва да се говори за рискова среда и проблемно поведение, т.е. акцентът да падне върху средата, а не да се лепва етикет на детето. Това означава, че обстоятелствата трябва да се променят, а не да се работи само с непълнолетния. Преди две седмици бяхме с колеги на проверка в поправителното училище в село Лик и останах потресен. Директорката е делегирала права на най-големите ученици да възпитават другите. Батковците са пребивали редовно по-малките, децата бяха целите насинени. Видях 16-годишно момиче, бременно в петия месец, със синини (трудно овладява сълзите в очите си - б.а.). Не ми се говори... По принцип не си изпускам нервите, но там ги изпуснах. Когато си тръгвах, децата ревяха на прозорците... зад решетките. Онова, което трябва да направим, е да предотвратим попадането на децата в институции. Изоставените деца трябва да отиват в приемни семейства, колкото може по-рано.

- Как ще намалите агресията в училище?
- Възнамеряваме да създадем различни стандарти, които ще определят отговорностите на всички - учителите, децата, родителите. Не е достатъчно в един закон да се опише кой на кого ще дърпа ушите, а трябва всеки да знае своите права и ангажименти. Училищните директори и общините имат нужда от възможности за по-голяма инициатива. Те би трябвало да си партнират при осъществяването на конкретната училищна политика, свързана с обучението, възпитанието и превенцията на насилието. Защото служителите в министерството няма как да знаят от какво точно има нужда дадено училище. Миналата седмица събрахме шефовете на районните инспекции по образование и зам.-кметовете по образование от всички областни центрове. Целта беше да набележат проблемите, които да решават заедно.

- Бихте ли обяснили по-подробно какво ще представляват стандартите?
- Ще има стандарт, в който ще залегнат всички мерки, свързани с възпитанието и дисциплината. Тук не става въпрос за наказания. Не можеш да твърдиш, че едно 6-годишно дете е престъпник и да го подлагаш на наказание. От две години в някои училища върви проектът "Училище без насилие" по идея на УНИЦЕФ и дава много добри резултати. Затова ще направим и стандарт за мерки срещу училищното насилие. Той ще включва ангажиментите за осигуряване на безопасността на района, по какъв начин ще се спазва правилникът на училището, как децата да контролират собственото си поведение. Този проект предвижда да въведем и целодневното обучение не само в началното училище, но и в гимназиите. Едно дете трябва да бъде ангажирано в училище от 8 часа до 17 часа. Тези часове включват не само уроци, но и извън класни занимания, спорт, активна почивка. Проектът стартира в Кюстендил и дава много добри резултати.

- Имат ли нужната подготовка училищните психолози и педагогическите съветници?
- В момента в една трета от българските училища има психолози и съветници. Тези кадри, около 670 души, нямат нужната квалификация да работят в училищна среда. До един месец ще бъдем готови с 4 обучителни центрове в страната, където колегите са минали през нужното обучение. Според правилника за вътрешния ред в училищата, изготвен от предишното правителство, тази година учениците трябва да получат характеристики. Когато видях нормативната уредба за тези характеристики, се хванах за главата. Акцентът пада върху слабостите и лошите страни на децата. Всеки класен ръководител в края на годината трябва да изготви такава характеристика за всяко дете и да я даде на родителите му. Тя би трябвало да влезе в документацията и на учителите.

- Ще премахнете ли тези "черни" характеристики?
- Да, замисляме вместо характеристики да направим стандарт за оценка на силните страни на децата, на техния потенциал. И на тази база вече ще се водят разговори с родителите, вместо да им се казва "вашето дете е лошо, невъзпитано" и т. н. Защото в крайна сметка насилието идва от това, че ние не умеем да позитивираме децата. И родителите, и учителите говорят само за лошите им страни с оправданието, че така ще ги накарат да станат по-добри. В Закона за образованието няма нито една мярка за стимулиране. Четири страници наказания и едно изречение за подкрепа с уговорката "по собствена преценка".

- Какви модели ще използвате за оценката на потенциала на детето?
- Има достатъчно примери в развитите страни, на които можем да се облегнем. Там отдавна оценяват качествата на децата от началния и основния курс. Важно е, ако едно дете е добър математик или добър футболист, да бъде поощрено. Едва след това би трябвало да се говори за неговите слаби страни. Сега като попиташ някой отличник какво ще прави, след като се дипломира, той отговаря: "Ще следвам", но няма идея какво точно иска да учи. Наскоро мой колега ми каза, че е разстроен от разговора със 17-годишно момиче. Тийнейджърката споделила, че чака с нетърпение да навърши 18 години, за да отиде да работи при кака си в Рим, която била проститутка и си изкарвала добри пари.

- А как ще предотвратите насилието, което оказват големите ученици върху по-малките?
- Така е, в момента СОУ-тата са конгломерат от деца между 6 и 19 години. Това са подрастващи в четири възрастови групи. Това няма как да не се превърне в развъдник на насилие и напрежение. Не бива големите и малките да са заедно на едно място, затова замисляме да разделим началните и основните училища от гимназиите. И това разделение ще стане в следващите няколко години.

- Откъде ще се намерят сгради за това?
- Най-интересното е, че няма нужда от нови сгради. Просто трябва да се преустроят настоящите. Няма да повярвате колко много празни училищни постройки има в София. Като бившия механотехникум срещу мола на бул. "Стамболийски", 110 училище и др. Ние тези сгради ги пазим, за да има къде да учат децата, като се увеличи техният брой. А не както стана с детските градини - раздадоха ги, а сега родителите чакат на опашка за детско заведение. Обмисляме образованието до 16-годишна възраст да стане задължително. За жалост сега много деца не тръгват на училище или отпадат още в основния курс.

- Ще помисли ли министерството за повече спортни занимания в школата?
- Физическата активност е важна, но да си спомним, че всички мутренски групировки излязоха от средите на спортистите. Ангажирането с някакъв спорт трябва да се съчетае с личностно развитие. Ще наблегнем върху позитивните нагласи - да могат учениците да правят избор и да взимат решение. Децата не бива да бъдат претоварвани с информация, а да получават повече практически умения. Например как да разрешават конфликт, независимо дали е със съученик, учител или родител. Имаме намерение да увеличим гражданското образование под различни форми - психология, философски дисциплини, здравословен начин на живот, екология и т.н. Това ще помогне на децата да се подготвят за живота, след като завършат училище. В момента положението е драматично. Излизат от училище без никакви умения да се справят с живота на възрастните.

Румяна Милева