- Г-н Овчаров, дадохте заявка, че предстоящият кметски вот в София са последните ви избори. Какво на практика означава това?
- Означава, че давам знак в посоката, която смятам за правилна. Означава, че никой не е несменяем, нито пожизнен. Мисля си, че имам отговорност по отношение на тези избори.

Ще помогна на Жоро (Георги Кадиев - б.р.) с каквото мога, но след това вече ми е време да освободя поста на председател на Градския съвет. Между другото щях да го направя още през 2005 г. Моето разбиране е, че 4-5 г. са напълно достатъчни човек да покаже какво може и да реализира идеите, които има на всяко работно място и всеки пост. Тогава не го направих, защото някои се опитаха да бъркат с мръсни ръце в софийската ни организация и се наложи да се връщам от вратата. Надявам се този път да не се случи така. А пък искам да дам и някакъв пример.
- За какво?
- За това, че партията вече не е онази с пожизнените ръководители. Че сме загубили доверието на хората и нови лица с нов морал трябва да се опитат да го върнат.
- Това означава ли, че ще предизвикате цикъл от отчетно-изборни конференции и издигането на нов председател?
- Има два варианта. Ако конгресът приеме предложението на градската организация за въвеждането на мандатността и несъвместяването на постовете веднага и започне нов цикъл от отчети в партията, в рамките на тази процедура ще бъде избран нов председател. Ако това не бъде прието от конгреса, очевидно сега действащата конференция на Градския съвет ще избере нов председател.
- Съпартийците ви от БСП-София ви смятат за следващия лидер на партията. Това ли са вашите амбиции?
- Не. Нямам амбиции за това. Нито съм лидер, нито съм кандидат за такъв. Затова ще помоля повече да не интригантстват и да не се позовават на моята кандидатура, измисляйки поредната група и поредната интрига по мой адрес. Ще се боря обаче за нова визия на БСП, защото смятам това за мой морален дълг.
- Казвате, че не искате да бъдете алиби за поредните некадърници. А кои са сегашните?
- Те според мен вече са достатъчно ясни. Тези, които в момента се опитват да избягат от отговорността си за това, което правиха през последните четири години. Румен Овчаров не е стоял нито от лявата, нито от дясната страна на Сергей Станишев през тези четири години. Аз бях дежурният виновник. Там стояха други хора. Там стоеше Ивелин Николов, там стоеше Антон Кутев, там стоеше Кирил Добрев. Те не слизаха от медиите, те бяха говорителите на политиката на партията, те бяха реализаторите на тази политика. Така че сега със задна дата да се опитват да изкарат, че Румен Овчаров е бил реализатор на тази политика, не е сериозно. Да, бях човекът до председателя на партията от 2000 до 2005 г. Макар да не бях официално в ръководството на партията, бих могъл да кажа - от 1997 г. И смятам, че положих достатъчни усилия и постигнах значителни резултати в истинските промени, които се случиха тогава в БСП. Но от 2005 г. партията се управлява от други хора и в голяма степен сега берем плодовете на тяхното разбиране за политика и за врага с партиен билет.
- Призовахте председателя на партията да си отиде с мир. Какво следва, ако това не се случи?
- Очевидно някои си мислят, че това, което съм казал, е просто говорене и емоции. Няма емоции. Наистина, след всичко, което беше изговорено по мой адрес - и нямам никакво съмнение, че то е организирано от точно този кръг хора - няма да спестя нищо на конгреса. Защото интригантството вече е на път да изтрие лицето на партията ни.
- Т.е. обявявате война?
- Не, не обявявам война. Война в партията не водя с никого. Смятам, че и най-лошият мир е по-добър от всяка война. И не мисля, че БСП има нужда от война. Нужна ни е консолидация около ново начало. И мисля, че конференцията на Градския съвет даде добър пример в това отношение, като издигна Георги Кадиев за предстоящата битка в София. Партията има нужда от отпушване, има нужда от нови хора навсякъде. Разбирам, че статуквото е лесно, приятно, конформистко. Статуквото не създава проблеми. Но живуркането в това статукво е опасно за партията. То може да позволи на тези 40 души в парламента да си бъдат самодостатъчни, но за БСП това ще бъде фатално. То може и сега да изглежда като вътрешен инстинкт на партията за консолидация около лидера, но в дадената ситуация ще бъде пагубно. Загубихме своята социална физиономия и стратегическа кауза и не виждам как бившият премиерски кръг ще я възкреси.
- Как ще продължите да работите заедно и след 18 октомври с хората, с които си разменяте остри думи?
- Не е въпросът в острите думи, а в делата, които се крият зад думите. Аз предпочитам да си ги говорим тези неща на бюрото, а не по медиите. За съжаление тези разговори отдавна не се водят в бюрото. Аз престанах да вярвам на разговорите в бюрото още през април и май 2007 г., когато на заседанията ми заявяваха едно, а на следващия ден в медиите и на пленумите слушах друго. Така че в сегашния ръководен екип другарството отдавна е приключило.
- Тъй като вие все пак бяхте един от хората, които седяха до председателя като негов заместник, грешките му не са ли и ваши?
- От 2005-а на практика слабо се занимавах с функции в партията. Другият зам.-председател вършеше партийната работа и той носи отговорност за това, което се случи в партията - и за кадровата политика, и за изкривената младежка политика, която създаваше привилегирована група от академици - едните младежи лепяха плакатите, разнасяха листовките, а другите ходеха по академиите - стотина човека, които и сега се опитват да яхнат младежкото движение на гърба на останалите черноработници.
- Остава въпросът защо не казахте това на 5 юли или преди месец, а го казвате сега?
- Защото исках ясно да бъдат разграничени резултатите от управлението от резултатите от изборите. И да бъдат обяснени причините, защо при едни обективно добри резултати от управлението в определени сектори ние получихме такъв разгром на изборите. За съжаление това не се случи през тези 3 месеца. Не се случи и защитата на резултатите от изборите.
Боряна Йотова