Иво Спиридонов минава за топченгето в Столичната дирекция на вътрешните работи. Според колежките му 42-годишният полицай имал прилика с холивудския актьор Джордж Клуни, известен като д-р Рос от "Спешно отделение". След 13 години в убийствата няма нито един черен косъм по главата си. Преди месец той наследи шефа на СДВР Валери Йорданов на поста началник на "Криминална полиция" в столичната дирекция. Горд е със семейството си, желязната психика и зодията - Скорпион.

- Г-н Спиридонов, харесва ли ви да ви сравняват с Джордж Клуни? Чувствате ли се като артист?
- Не намирам прилика, не знам защо се говори, че съм д-р Рос! И изобщо не се чувствам артист.
- Някога не сте ли играли роля при изпълнение на служебните задължения?
- Много пъти. Всъщност при разговорите със заподозрени доста често всичко е роля.
- В какво се превъплъщавате - в доброто или в лошото ченге?
- Чак да се превъплъщавам! Зависи от случая, и двете роли съм играл.
- Изживявате ли се като лекар за престъпниците, за убийците?
- Няма как да излекуваш такъв човек.
- Освен да си признае?
- Може и да не си признае, има и такива случаи. Но в практиката ми повечето са признавали. В други знаем, че това е извършителят, но не можем да го докажем.
- Как пробивате при разпитите?
- Трябва да усетят, че има сериозни доказателства и са притиснати от тях.
- Кой ви е учител в криминалистиката?
- Нямам учител. За да станеш добър криминалист, трябва да си добър крадец. Това е, занаятът се краде, той не се предава от учител.
- От кой сте крали тогава?
- От всички добри в системата.
- Кои са те?
- Много са. Валери Йорданов, когато бяхме заедно в този сектор, Стоян Велчев, Иван Тенчев, Ботьо Ботев. Обикновено в тази сфера няма кой да седне да те учи как стават нещата. Трябва да си навлязъл донякъде в работата, за да преценяваш кое може да ти бъде от полза и кое не ти трябва изобщо. Никой няма да те учи от първия ден - гледаш и толкова.
- Да разбирам ли, че от всички сте взели най-доброто?
- Обикновено към това се стреми човек - да взима най-хубавото.
- Чувствате ли се реализиран в професията си?
- Да. От 1996 г. досега - 13 години, съм бил в отдел "Убийства", 8 години съм началник на този отдел. За мен това е било мечта и вече сбъдната.
- Минават ли убийствата за най-високото ниво на криминалистиката?
- Зависи от преценката на хората, които работят. За даден полицай може да е по-привлекателно да се занимава с кражби.
- Спите ли спокойно?
- Да.
- Не сънувате кошмари?
- Не.
- Броили ли сте някога колко трупове от убийства сте виждали? От статистика интересували ли сте се някога?
- Не, но например 30% от тези случаи да сме посещавали, защото много от тях са с известен извършител и не се занимаваме ние - това прави около 76 през 1996 г. Това са по принцип убийствата за София. Оттогава намаляват всяка година и за 2008 г. мисля, че бяха 23. Но за двумилионен град е нисък процент. По други европейски столици - например Прага - за 2008 г. убийствата са около 100, а е сравнително спокоен град.
- Как се свиква с гледката на убити?
- Не се свиква. Ако някой свикне, трябва да го преглеждат. И никой от колегите досега не е свикнал. Особено ако става дума за убийство на дете - това е най-тежко.
- Как се разтоварвате от нечовешките гледки?
- Разхождам се със семейството из парковете - Борисовата градина, Южния парк. Понеже имам малко дете, момиченце - Саня на 1 г. Имам и син Денислав на 14 г. Играя и футбол, любителски.
- Иска ли синът ви да става полицай?
- Не, за такива неща не си говорим. По принцип му е интересно, защото и той гледа филми по телевизията. Но трябва сам да прецени в коя област ще се насочи.
- Съпругата ви ще позволи ли втори полицай в семейството?
- Кой ще я пита нея!
- Синът ви разпитва ли ви какво ще стане, като гледате филм?
- Разпитва ме, да.
- И познавате ли?
- Не особено, на филм е много трудно да познаеш кой е извършителят, защото не дават фактите.
- Не е ли като математическа задача разкриването на убийство - имаш уликите, имаш начина на извършване?
- Особено по филмите няма такива неща. Те са направени да е интересно и не ти дават фактите, за да можеш да разсъждаваш по тях. Обикновено в началото на филма изсипват няколко факта, които, естествено, още от първия момент са решаващи и можеш да си направиш някакви заключения.
- Реалността различна ли е от филмите?
- Абсолютно различна - и по начина на работа, специално за България, ако говорим. По принцип в целия свят се работи по един и същ начин. Аз съм ходил на курсове и в САЩ, и в Унгария, и в Англия - абсолютно навсякъде се работи еднакво.
- Как?
- По едно убийство се подхожда еднакво - разпит на свидетели, експертиза и др. Разликата е в техниката и във възможностите на експертите. Ще ви кажа само, че куфарът за оглед на местопроизшествието на експертите в Англия струва 56 хил. паунда. А ако видите какво има в куфара на нашите експерти, ще се изсмеете. Колегите експерти работят с прах от времето на Шерлок Холмс. А в Англия огледът може да продължи със седмици. Там няма поемни лица, както тук т. нар. свидетели. Та колегите могат да си оглеждат жилището и да търсят следи от извършителя със седмици.
- Имате ли лампа, която след 5 или 15 дни показва, къде е имало кръв, въпреки че е изчистена?
- Това го имаме, но е рисковано да го използваш, защото унищожава биологичния материал. А кръв, сперма и т.н. може да се търси и по друг начин.
- Как ви търпи съпругата ви?
- Няма друг избор.
- Какво работи?
- Медицинска сестра във ВМА, но сега е по майчинство.
- Натоварвате ли я с проблемите от работата си?
- Старая се да не я натоварвам. Вкъщи изобщо не се говори по професионални теми, но телефоните звънят непрекъснато и, естествено, чува разговори с колеги и какво е станало.
- След 16 години отразява ли ви се тази работа?
- Надявам се, че не ми се е отразила. Но съм имал колеги в сектора, работят 3 месеца и ги преместваме, защото не издържат.
- Как разбирате, че не издържат?
- Като се оплачат, че сънуват огледите. Абсолютно не е добре човек да сънува жертвите на убийства.
- И досега нито веднъж не сте сънували жертва?
- Нямам такъв случай. Имали сме колеги добри оперативни работници, но ги местим на друго място единствено за тяхно добро. Ако човек рухне психически, нищо друго няма значение. Всичко е индивидуално - аз съм виждал и сварени, и печени, и разчленени жертви.
- Сега като шеф ще ходите ли пак на огледи?
- Да, при по-сериозни случаи ще ходя.
- Колко пушите на ден?
- По кутия, но ако се става през нощта - и повече.
- Каква ви е заплатата за ужасите, с които се сблъсквате?
- С извънредния труд получавам около 1500 лв. И друг път съм казвал - има огромен конфликт с това вдигане на заплатите, не само за този сектор, а за цялата полиция. Заплатата се влияе единствено ако някой положи извънреден труд. Началникът на сектор в Столична дирекция получава съвсем малко по-голяма заплата от началника на сектор в РПУ-то. Не казвам, че там е по-лесна работата или по-малко.
- Къде сте започнали работа?
- В IX РПУ в тежката група - убийства, грабежи, изнасилвания.  
- Вкъщи разпитват ли ви?
- Да, но аз не казвам. Не трябва да се знаят някои неща. Най-малкото да не се товарят хората около теб.
Александра Никова