След преизбирането на Жозе Барозу за председател на Европейската комисия все по-голямо значение придобива въпросът кой ще е следващият български еврокомисар и какъв ресор ще получи страната ни.

Най-спряганото име за поста е това на външния министър Румяна Желева. Пред "Стандарт" тя коментира бъдещия ресор на България в Еврокомисията, първото посещение на премиера Бойко Борисов в Брюксел, както и току-що приключилата нейна визита в Ню Йорк.

- Госпожо Желева, наскоро се завърнахте от участие в 64-ата сесия на ООН в Ню Йорк. Как бихте обобщили акцентите от посещението на българската делегация?
- България се вписа по много убедителен начин в цялостната дискусия по глобалните предизвикателства в рамките на 64-ата сесия на ООН. Дебатите обхващаха много въпроси - климатични промени, въпроси, свързани със сигурността, запазването на мира, непосредствени горещи теми като участието на коалицията в Афганистан, близкоизточния мирен процес. По всички тези теми България имаше какво да каже на останалия свят от най-високата трибуна на света. Имах повече от 18 участия в различни форуми, срещи с колегите ми от ЕС и НАТО, както и 12 двустранни срещи със страни от Черноморския регион и Балканите. Използвам случая да кажа, че от 1 ноември България поема председателството на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. Мисля, че никога досега, и това го казаха много от другите делегации и експерти, България не е присъствала толкова интензивно по време на сесия на ООН. Това беше основното послание - България я има, България търси ново начало, в това число и във външната си политика. То се състои в продължаване на започнатите инициативи по отношение на Черноморския регион, но също така в много по-интензивното ни присъствие вече на международната сцена по отношение на горещите теми. Както каза президентът Барак Обама - няма големи и малки държави, бедни и богати, всички имаме своя принос спрямо глобалните предизвикателства. Това се забелязва в признанието, което даде американският президент за приноса на България в коалицията в Афганистан, поздравленията, които получихме включително и за избора на Ирина Бокова начело на ЮНЕСКО. Първите един-два дни в Ню Йорк успях да мотивирам доста от моите колеги да дадат своята подкрепа за нейния избор.
- Наблегнахте на важността, която България отдава на държавите в нейна непосредствена близост. В този контекст ресорът политика на добросъседство за бъдещия ни еврокомисар ли трябва да настояваме да получим?
- Това трябва да бъде първото и основно желание на България. Председателят на ЕК Жозе Мануел Дурау Барозу може да прецени и добави към този ресор разширяването, но това е въпрос единствено от неговата компетенция. Аз мисля, че България би се справила достойно с тази задача, не само защото има като свой приоритет добросъседските отношения. Аз говорих дълго пред ООН за този приоритет на страната ни и за това, че тя винаги е била остров на стабилност на Балканите. Винаги е била открита за държавите, с които граничи, много толерантна и е оказвала голяма подкрепа на тяхната европейска ориентация. Смятаме, че техният стремеж за членство в НАТО и ЕС подпомага реформите вътре в самите държави. Можем в много голяма степен да споделим с тях своя опит. В този смисъл България със своята балансирана външна политика и своите международни контакти може да бъде държавата, на която с голямо доверие да се гласува от другите страни членки този ресор.
- СДС предложи Надежда Михайлова да бъде номинирана за еврокомисар. Притеснява ли ви това като човека, спряган за бъдещ български еврокомисар и като член на правителството на ГЕРБ?
- Да разделим двете неща. Спряган е точната дума, защото в момента аз съм външен министър на България и това е изключително отговорна работа. Върша я с голямо удовлетворение и с истинско удоволствие, и мисля, че резултатите са видими. Аз наистина съм само спрягана, не очаквайте от мен сама да спрягам името си. Така че като "спрягана" не желая да коментирам предложението на СДС, тъй като в момента ви говоря в качеството си на външен министър. Оттам насетне по никакъв начин не мога да коментирам, че отделни партии или лица правят номинации. Те имат възможност да го правят и го правят. Мен абсолютно нищо не ме притеснява освен как това се отразява на България, на нейния имидж и репутация и възможностите страната ни да получи един успешен ресор.
- При визитата на премиера Бойко Борисов в Брюксел председателят на ЕК Жозе Барозу даде голям кредит на доверие на правителството. Как ще бъде оправдано то в следващите месеци?
- Правосъдният министър Маргарита Попова и на вътрешните работи Цветан Цветанов представиха на генералния секретар на ЕК Катрин Дей и на комисаря по правосъдие Жак Баро конкретен план за действие по мониторинговия механизъм. Ние следваме стриктно препоръките на ЕК. Трябва да извършим тези реформи заради самите себе си. Правовата държава като едно от постиженията на съвременната демокрация, като един от основните принципи за изграждане на ЕС, е важна, защото дава сигурност и справедливост на гражданите. Ако имаше някакъв дефицит през последните години на прехода и особено през последните четири години, това беше дефицитът на справедливост. Хората оставаха с впечатлението, че пред закона някои са по-равни, могат да се откупят и да избегнат неговата санкция. Това създава дискомфорт на хората и по някакъв начин къса доверието между политиците, политическите институции и гражданското общество. Защото хората не вярват в правовия ред, в правовата държава. Когато изобщо няма присъди, това е отказ от правораздаване, това е вид съучастничество. Затова аз мисля, че тези реформи, този напредък са важни заради нас, българските граждани. С вота си на 5 юли ние ясно показахме, че искаме промяна в тази посока.
- Да се надяваме ли на допълнителни компенсации за АЕЦ "Козлодуй"?
- Аз поставих въпроса за допълнителни компенсации и на срещата на външните министри от ЕС преди две седмици. Решението за допълнителна помощ за България трябва да се запише в заключенията на Европейския съвет, а до края на годината има още два такива - през октомври и декември. Трябва да мине и през ЕП, но да кажем, че там има разбиране към България да се прояви същата солидарност, каквато е била проявена и към други държави. Надявам се, че ЕК ще си изпълни ангажимента, който пое.
- Обявено бе, че енергийните ни проекти с Русия ще бъдат съгласувани с европейските ни партньори. В какво ще се състоят тези консултации и може ли България да разчита на ЕС при нов проблем като газовата криза в началото на 2009 г.?
- Ние получихме подкрепа от европейските ни партньори, когато бяхме в криза. Държа да отбележа, че ЕС даде много силно и ясно послание, че България е една от най-силно засегнатите страни. Така че ЕС и неговата солидарност изобщо не е под въпрос. Иначе политическите отношения на България и Русия нямат нищо общо с трите енергийни проекта и тяхната съдба, с това кога и кой от тези три проекта ще се осъществи. Това трябва да е ясно. Енергийните проекти не са нито "за", нито "против" Русия, те са за България. Ние трябва да видим нашия икономически интерес в тях. Що се отнася до консултациите с ЕС, те непрекъснато текат. В тези проекти участват и много други държави членки чрез свои компании или държавен дял. Аз мисля, че тези консултации ще се проведат не само с ЕК, където има ресор енергетика, но и с отделните страни от ЕС.
Красимира Темелкова