Валери Първанов е зам. главен прокурор от 2 август 2006 г. Роден е на 21 ноември 1954 г. в Плевен. Завършил е право през 1978 г. в СУ "Св. Климент Охридски". Започва работа като стажант съдия, после е заместник-ръководител на Плевенската районна прокуратура.

От 1981 г. работи във военното следствие, а от 1987 г. е военен прокурор. Четири години по-късно постъпва в Прокуратурата на въоръжените сили, а от 1999 г. - във Върховната касационна прокуратура. По времето на Никола Филчев Валери Първанов е сред учредителите на първата "дисидентска" професионална структура - "Национално сдружение на българските прокурори". В момента отговаря за дейността на Инспектората към ВКП, информационно-аналитичната дейност и квалификацията на кадрите.

-Г-н Първанов, от прокуратурата предложихте доста законови промени на парламента и в Консултативния съвет към правосъдното министерство. Какво налага това?
- От година-две отчитаме висока степен на синхронизация на българското законодателство с европейското. Практиката сочи обаче, че още не сме възприели най-добрите европейски практики. Известно е, че прокуратурата може да действа единствено в рамките на закона. Но в момента законите, които предопределят дейността й, очевидно не са тези, които ние бихме искали и от които има интерес обществото. Често приемането на един или друг проект от парламента е предрешено, а на нашите предложения се гледа несериозно.
Неотдавна бе нарушена дори конституцията
С изменение и допълнение на Закона за горите Софийската апелативна прокуратура бе извадена от сградата си, като тя бе предоставена на Държавната агенция по горите. Помещенията на съдебната власт бяха прехвърлени на изпълнителната без обсъждане и без идея къде ще работят прокурорите. Вярвам, че Конституционният съд ще отмени това решение.
- Кои са най-големите законови пречки пред прокуратурата?
- Ще започна с един от основните изводи в последния доклад за дейността на прокуратурата - рязко намаляват присъдите за ефективно изтърпяване на наказание, т.е. затвор. И без задълбочен анализ се вижда, че тази тенденция започна след въвеждането в НПК на съкратеното съдебно следствие. Той дава възможност на съда да налага наказания под минимума, когато извършителите се признаят за виновни. Оказа се, че някои съдилища започнаха да го прилагат едва ли не задължително и
да налагат несправедливо леки наказания
При предвидени от 1 до 10 години лишаване от свобода издаваха условни присъди. Други съдилища пък налагаха прекомерно тежки присъди. Оказа се, че законът дава възможност за различно тълкуване. В същото време обезсмисля онова, което парламентът направи през последните години, за да въздейства срещу престъпността - увеличи наказанията за определен вид престъпления и криминализира други.
- Смятате ли, че този текст трябва да отпадне?
- Лично аз настоях в новия проект за изменение на НПК в текста за съкратеното съдебно следствие да бъде включена думичката "може". Съдията сам трябва да прецени обстоятелствата по делото и да реши дали да допусне съкратено съдебно следствие.
- Присъдата над хванатия в купуване на гласове зеленчуков бос Никола Малчев в Сандански спада ли към тази категория?
- За мен този случай е пример за бързо и ефективно производство. Появиха се коментари, че наказанието от пробация и глоба е твърде меко. Нима други не са получавали още по-леки наказания за по-тежки престъпления? Този случай е пример за действащо правосъдие. Ако присъдата стане повод за ново касиране на избора в града, наказанието на Малчев ще се окаже още по-тежко - ще загуби безвъзвратно парите, които е дал за купуване на гласове.
- Неотдавна поискахте промени и в Закона за специалните разузнавателни средства?
- Според мен и според ръководството на прокуратурата трябват не промени, а изцяло нов закон с нова философия. Действащият от 1997 г. повтаря принципите на предишния закон от 1994 г. А те са несъвместими с европейската практика. В момента органите на МВР имат право да искат от съда използване на специални разузнавателни средства по наказателни производства, без знанието на наблюдаващия прокурор. За мен това е абсурдно, защото създава условия за злоупотреби.
Затова няколко пъти пледирах за промяна в чл. 13 от Закона за СРС, която
да ограничи правото на МВР да ползва спецсредства
презглавата на прокуратурата. Би трябвало органите на вътрешното министерство да работят в екип с прокурора и под негово ръководство. Желанието за запазване на правомощия говори за рецидив от миналото. Единствено наблюдаващият прокурор би трябвало да може да иска от съда прилагането на СРС, след това да получи информация за резултата и да реши кое да се използва и кое да се унищожи. Иначе ще продължим да отчитаме, че едва 10% от събраната информация се използва за нуждите на процеса и ще сме свидетели на компромати.
- Смятате обсъжданите промени за специалните разузнавателни средства за козметични?
- По-скоро за частични. Използването на спецсредства е скъпо струваща дейност. Защо да не се помисли и за това - който го иска, да си плаща. Това също ще ограничи драстично ползването им.
- Имате ли данни други структури, в т.ч. частни, да подслушват телефони?
- Засега не. Подобна техника обаче е достъпна и може да бъде използвана от частни лица. Това обаче е незаконно и наказуемо.
- Наскоро се срещнахте с ръководството на Нотариалната камара. Обсъждахте ли мерки за ограничаване на измами с имоти?
- Скоро ще внесем в правосъдното министерство съвместно предложение за промени в Закона за нотариусите. Ще предложим създаването на общ регистър и задължително вписване на предварителните договори за сделки с недвижими имоти. Самите сделки би трябвало да се изповядват не по-малко от месец след сключването на договора. Така всеки гражданин би могъл да види в интернет дали имотът му не е предложен за продажба. Ще предложим и въвеждане на доверителни сметки, в които купувачът да превежда сумата по сделката, тя пък да бъде преведена на купувача след издаването на нотариалния акт. Така ще спре масовото укриване на реалната стойност на имотите и в общинската и държавната хазна ще влязат повече данъци. Ще предложим и въвеждането на общ регистър за пълномощните, така че по всяко време може да се провери дали са истински.
- Има ли друго, което пречи на правораздаването?
- Лично за мен е излишен въведеният през 2003 г. разпит пред съдия. В много случаи обвиняемите, които са дали показания пред съдия, се отказват от тях в съдебна зала. Заявяват, че са се объркали или са излъгали. Сещам се за два случая с трафик на жени, при които подсъдимите се отказаха от първоначалните си показания, съдът прие новите и в крайна сметка ги оправда. Абсурдно е да се губят време и средства за разпити пред съдия, след като свалените показания нямат доказателствена сила и стойност.
- Не казахте нищо за адвокатите и за възможностите, които законът им дава за бавене на дела?
- В момента обвиняемият и защитникът имат широки възможности да протакат процеса. Да вземем задължителната адвокатска защита. Делото "Куйович" бе отлагано 7 пъти в съдебна фаза заради отсъствие на защитник. Сега НПК предвижда, че когато трябва да има задължително адвокат, той се назначава от съответната адвокатура. В следващия текст обаче се казва, че ако обвиняемият упълномощи свой адвокат, служебният защитник се отвежда. Защо трябва да се отвежда? Ако отсъства упълномощеният, в заседанието участва служебният. Тогава
разболяванията на адвокати ще бъдат по-малко
Проблеми има и при предявяването на материалите от разследването. На Митьо Очите например събраните доказателства бяха предявявани цели 6 месеца, тъй като не можеха да се съберат 17-те адвокати. Защо това да става по време на досъдебното производство, а не след внасянето на обвинителния акт в съда. До разглеждането на делото има от 1 до 3 месеца за подготовка на съдията докладчик. В това време обвиняемият ще има време и да направи искания за експертизи и за нови свидетели. Пречейки на работата на прокуратурата, се пречи на бързото и ефективно правораздаване.
Божидар Димитров