Работата по "Белене" с Русия продължава по график. За това се договориха в края на миналата седмица премиерът Бойко Борисов и енергийните министри Трайчо Трайков и Сергей Шматко след над 8-часови тежки преговори. Какви са плановете на Москва за покупка на дял от централата, кога ще започне строежът, колко ще ни струва АЕЦ, какви приходи да очакваме?

На тези въпроси в ексклузивно интервю само за в. "Стандарт" отговори Сергей Кириенко, шеф на Държавна корпорация по атомна енергия "Росатом". Освен изпълнителя на строежа на АЕЦ "Атомстройекспорт", в нейната структура влизат ядреният оръжеен комплекс на Русия, радиационната безопасност, атомният енергиен комплекс, добивът на уран. Кириенко е роден на 26 юли 1961 г. в Сухуми (Абхазия). През 1997 г. е министър на енергетиката на Русия, а през 1998 г. - премиер. От 2005 до 2007 г. е ръководител на Федералната агенция по атомна енергия, а след преобразуването й в Държавна корпорация по атомна енергия "Росатом" е назначен на поста генерален директор. Кавалер на Ордена на почитта. Женен, с три деца и един внук.

- Г-н Кириенко, как протекоха разговорите ви с премиера Бойко Борисов и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Мислите ли, че дейностите около проекта АЕЦ "Белене" вече ще вървят гладко?

- Останах с много добри впечатление от преговорите. Най-важното е, че това, което у мен предизвикваше известни съмнения докато от Москва четях публикациите в българската преса, се оказа, че не е точно така. Видях, че има желание за реализацията на проекта, че има политическа воля. Това е добре, защото, ако няма политическа воля, няма да могат да се решат нито технически, нито финансови проблеми. Най-важното, което видях по време на тези преговори и с премиера Борисов, и с министър Трайков, е, че политическа воля има. Аз не просто го видях или се досетих за това. Това беше казано максимално ясно от тях. Както каза Бойко Борисов, дружбата между нашите народи съществува от стотици години и ще продължи да я има дълго след нас, независимо колко правителства ще се сменят.
Второто, което искам да отбележа е, че видях много точна и ясна позиция. Много е трудно да се работи с хора, които не знаят какво точно искат. На мен ми е абсолютно ясно каква е позицията на министър Трайков и премиера Борисов, разбирам какво ги притеснява, разбирам какво искат. Не мога да кажа, че преговорите бяха лесни, те двамата защитаваха своите интереси, което предизвиква уважение. Но в крайна сметка стана ясно, че нямаме никакви непреодолими разногласия. Искам да кажа още, че всеки толкова сложен обект като АЕЦ може да бъде построен единствено тогава, когато няма разногласия и както възложителя, така и изпълнителя на проекта са удовлетворени от условията. В противен случай това няма как да се случи. В момента ние имаме работа с възложител, който много добре разбира своите желания, който говори на абсолютно разбираем език, от гледна точка на натоварения ни диалог с Трайчо Трайков. Ние се разбираме отлично, аз разбирам какво иска той, кои от аргументите му са най-важни за него и защо и т.н. Неговият професионализъм е на изключително високо ниво и той има абсолютно ясна и точна позиция.
Третото, което ми хареса, беше, че нашите партньори нямат технически пречки за реализацията на проекта. Няма съмнения относно техническите особеностите на проекта, безопасността му и това ясно беше заявено от българските ни колеги. Това за мен не беше неочаквано. Но едно е когато ние нямаме съмнения, а друго, когато това го казват и специалистите на възложителя на проекта. Също така трябва да се признае на България, че има много големи специалисти в областта на атомната енергетика, с голям опит. Те много добре познават технологията, която им се предлага, познават цялата история на развитието й, познават слабите места на тази технология, които са възниквали и как точно те са били отстранявани. Всичко това обуславя един професионален и достатъчно взискателен подход.
Ние приключихме преговорите и точно определихме какво трябва да се направи от тук нататък. Най-важното е, че нито веднъж в процеса на разговорите и около най-сложните теми не възникна дори нотка на съмнение за това дали да строим АЕЦ "Белене", или не. Ние обсъждахме точно как ще се строи "Белене", в каква последователност ще се вършат нещата, как да съчетаем процесите, какво да направим, за да се постигне по-бързо определена крачка. За мен е пределно ясно, че въпросът дали ще строим или не, не съществува. Решението вече е взето и ние ще строим тази централа. И освен това е съвършено ясно, че основните въпроси на нашите български партньори са около финансирането на този проект, как точно това да стане, за да определим структурата. Аз прекрасно разбирам, че в условията на финансова криза правителството на България не би искала да похарчи пари от бюджета, за да финансира 51% от строителството. Тези средства има за какво друго да бъдат похарчени в условията на криза.
Много добре разбирам желанието на българските ни партньори дискусията около проекта да бъде открита, всичко да се каже много ясно и разбираемо, да стигне до обществото и то да го разбере. Ние също сме заинтересовани за това. Все пак това е много сложен технически обект. Само като се спомене за ядрена енергетика веднага се прави асоциация за нещо изключително сложно.

- Реакторите на "Атомстройекспорт" ли са най-добрият избор в момента?

- Мога абсолютно отговорно да заявя, че проектът, който е предложен за "Белене" е най-доброто, което България може да избере към днешна дата. . Не мога да кажа как ще стоят нещата след 7 или 10 години. Може би тогава нещата ще изглеждат по друг начин. Но сега това е най- доброто. Първо, защото на България й трябват блокове с мощност от точно 1000 мегавата. Например, тези реактори с 1600 мегавата мощност, които предлага "Арева", не могат да работят добре с енергийната ви система. Също така никой няма да поиска да построи непроверена технология. А и никой уважаващ себе си доставчик няма да предложи на друга държава технология, която самият той не е проверил у дома. Това означава, че ние, за да предложим тези реактори, вече сме ги построили в Русия, пуснали в експлоатация и сме проверили качествата им на нашата територия. Освен това ние вече имаме такива работещи блокове и в чужбина - в китайската АЕЦ "Тянван". И българският възложител може да отиде там, да ги види, да ги пипне, а и да поговори с тамошния възложител. А китайската страна е много взискателна. Там могат да им разкажат как е протекло строителството, какви проблеми са възниквали, как са решавани. Това може да стане и в Руския, където също имаме работещи реактори като тези, които предлагаме за "Белене". А реакторът, който предлага "Арева" все още е съществува, никъде не е построен. Някога той ще бъде построен. Ние искаме това да стане, нека поработи 5-7 години и тогава ще можем да сравним нашия с техния реактор. Засега обаче това е невъзможно.
Освен това атомната енергетика не е само ядрени реактори. Това е и инфраструктура, технология, хора, квалификацията им и т.н. Така че когато избираш конкретна технология, ти не трябва да смяташ само цената на строителството на централата, а трябва да отчетеш и инфраструктурата. Така че ако кардинално промениш технологията, трябва да сметнеш и колко пари ще трябва да похарчиш, за да промениш инфраструктурата, да преобучиш хората, да смениш технологията за работа с отработеното ядрено гориво, технологията за ремонт, обслужване и контрол. Мога да кажа, че ние в Русия много внимателно подхождаме дори към такива дребни неща, като смяна на прибора върху панела за управление на щита на реактора. Защото когато операторът е свикнал да работи с определен тип уред, то неговата реакция когато види стрелката ще отнеме 1 секунда, а когато там не вижда стрелка, а да речем цифри, тогава за реакцията му ще трябва много повече време. Това е психологически ефект и промяната на реакцията на този оператор може да отнеме 1 секунда едва след няколко години, докато той свикне с новата технология. Така че технологията, която се предлага за АЕЦ "Белене" е много добре позната на вашите специалисти. Те работят с нея от много отдавна в АЕЦ "Козлодуй", имат голям опит там. Освен това "Козлодуй" е отлично работеща централа, една от най-добрите в света. Затова на България ще е много по-изгодно икономически да не сменя технологията.
Другият аргумент в защита на нашата оферта е, че предложеният проект е от следващо поколение. По отношение на безопасността, в момента той няма аналог. Не знам как ще стоят нещата след 5 години, но в момента аналог няма. По отношение на системата му за безопасност, мога да кажа, че централата, която в момента "Арева" строи във Финландия, по оценката на специалистите, ще остане да работи безопасно след падането на самолет с тегло 200 тона върху енергоблок. Най-тежкият в наши дни самолет обаче е 400 тона. А това, което предлагаме за "Белене" издържа на удар от такъв самолет. А и това не го казваме ние, а една и съща немска фирма, която анализира и двата проекта. Но вероятността да падне самолет точно върху корпуса на реактора е нищожно малка. Но аз разбирам, че обществеността има право да постави въпроса за това, дори при почти нулева вероятност това някога да се случи. И ние трябва да се съобразим.

- До колко са безопасни тези реактори?

- Системата за защита на реакторите в АЕЦ "Белене" е оптимална като съотношение на активни и пасивни бариери за сигурност. След 80-те години на миналия век изискванията за тях се промениха коренно. До тогава имаше само активни системи за безопасност. Ако нещо се случи, операторът натиска копчето и системата заработва. После тези системи започнаха да се дублират. Някога това се правеше 2 пъти, а днес - 4. АЕЦ "Белене" ще има 4 - канална система за безопасност, като всеки от тях е абсолютно независим физически, разрушаването на един от тях няма да повлияе на останалите, няма да ги разруши и тях. Също така всяка си има автономно захранване, собствено управление. Вече има обаче и пасивни системи за безопасност, които изобщо не зависят от човека, няма оператор. Каквото и да се случи, системата ще заработи сама без да е необходимо някой да натиска някакво копче. Като пример мога да дам аварията с атомната подводница "Курск". Такова страшно изпитание не е имало за нито един ядрен реактор в света. Знаем че на борда и се е взривило торпедо, страшен взрив, подводницата се е разхерметизирала, целият екипаж е загинал и никой не е могъл да натисне каквото и да било копче. От пробива в обвивката върху реактора е имало налягане от 200 атмосфери вода. След изваждането на подводницата нашите специалисти видяха какво е станало с реактора. Той се е самоизключил не е имало изпускане на радиация. А той е останал в работоспособно състояние. Според специалистите, нямаше никакъв проблем да бъде пуснат отново в експлоатация. Ето какво означава пасивната система за безопасност, която се включва независимо от сложността на ситуацията около реактора. Аналогични принципи за сигурност ще се използват и за централата "Белене".
А освен това "Атомстройекспорт" има сертификат от европейския съюз EUR (European utilities requirements), тъй като ние смятахме да участваме в конкурса за АЕЦ "Белене" още преди да беше обявен, знаехме, че България ще влезе в ЕС и направихме необходимото, за да няма проблем.

- Каква изгода ще има България по време на строителството?

- Не по-малко от 30% от работата ще се върши от български фирми. Такова беше изискването на вашето правителство и то е включено в договора. Според сегашната ситуация, това са над 1.5 млрд. евро, които ще получат за извършената работа българските подизпълнители. Също така това означава най-малко 6000 работни места само на строителната площадка. Във връзка с обслужването на проекта извън площадката обаче ще бъдат необходими още над 10 хил. души. А тези работно места са и много добре заплатени. В момента ние строим 9 подобни реактора по света. И опитът ни показва, че едно работно място на строителната площадка създава още 10 извън нея. Така според предварителните ни разчети, само през периода на изграждането на централата, в българския бюджет ще постъпят над 1 млрд. евро от данъчни приходи. А по време на експлоатацията на АЕЦ "Белене", която ще работи минимум 60 години, а може и повече, понеже животът на атомните централи се удължава и в момента, в бюджета ви само от данъци ще постъпят минимум 8 млрд. евро. Това е най-песимистичния вариант, при който централата ще продава ток само на вътрешния пазар. Ние не сме изчислявали какъв ще бъде прихода от експорт. А все пак централата има много добър шанс да продава енергия извън България.
Бих искал да кажа още, че когато се провеждаше конкурса, нашият проект струваше около 10% по-малко от този на "Шкода" и "Уестингхаус". Освен това ние гарантираме, че през целия период на експлоатация на АЕЦ "Белене", който е 60 години, ние ще доставяме горивото и ще го приемаме обратно. Русия има достатъчно ресурси от уран, имаме предприятия, които да го преработват и то в продължение на 100 години. А никой от другите кандидати не предложи това. А и ако България трябва да строи своя инфраструктура за ядрения горивен цикъл, т.е хранилища и т.н., това би и струвало десетки милиарди.

- Ще има ли на кого България да продава ток от "Белене"?

- Само според прогнозите за вътрешното ви потребление, токът от тази централа ще ви трябва. Но проектът все пак се разглежда като регионален. На Балканите, според всички прогнози, минималния дефицит, който ще има през 2015 г., когато се планира да бъде пусната централата, се изчислява на 1500-2000 мегавата мощност. А и тази прогноза е правена при положение, че АЕЦ "Белене" тогава ще я има. Ако не бъде построена, това значи, че дефицитът ще бъде с още 2000 мегавата по-голям. А ако бъде построена, значи на региона ще му трябва още една такава централа. А прогнозите за следващите 15 години са, че в региона е има недостиг на 6000 мегавата мощност. Като и тази прогноза е правена, при положение, че ще има "Белене".

- Каква ще бъде цената на тока от новата ни централа?

- Спецификата на атомната енергетика е такава, че когато строиш е скъпо, а после, когато експлоатираш - много евтино. Така че първо наистина имаш големи капиталови разходи, но после не зависиш нито от цената на нефта, нито на газа и имаш автономност.
Когато съставяхме проекта, ние изчислявахме цената на ток да бъде 4.5 евроцента. Но ще напомня, че централата ще бъде построена не сага, а през 2015 или 2016 г. Според най-песимистичната прогноза за тогава, 1 киловат ще струва 6 евроцента. А според мен, по-адекватните прогнози са за цена от 8 до 12 евроцента. Това са прогнози на европейския съюз и аз съм склонен по-скоро да повярвам на тях. А те са за цена около 10 евроцента на киловат.

- Колко процента от АЕЦ трябва да си остави България?

- Това трябва да си решат вашите специалисти, вашето правителство. Могат да решат да не си оставите нищо. Но според мен, това не е правилно. А и за нас, като изпълнител на проекта, това не е от значение. Ако България реши да не запази нищо от тази централа, добре, ние ще работим при такова положение. Ако реши пък да остави всичко за себе си, ние ще си свършим работата и при този вариант. Според мен правителството ще си остави една минимална част, която да го устройва, а останалото ще предложи на инвеститори.

- Русия иска ли е да вземе част от акциите?

- Да. Ние още вчера казахме, че, ако България обяви конкурс за част от своя дял от АЕЦ "Белене", ние ще вземем участие. Когато започвахме този проект, ние не се виждахме като инвеститор, а само като изпълнител. Но при положение, че сега има такава възможност, ние искаме да участваме в конкурса. Защото сме абсолютно убедени във в възвращаемостта на вложените средства.

- А ако той бъде спечелен от други компании?

- Няма проблем. Работата продължава. Когато започвахме проекта, не ставаше въпрос да бъдем инвеститор, а само изпълнител. Така че не ни пречи да продължим и при първоначалните условия.

- Появиха се слухове, че Русия иска да вземе контролния пакет акции. Вярно ли е това?

- Не. Не сме искали такова нещо. Бихме обсъдили такъв вариант единствено, ако това е единствения начин да съхраним този проект, ако българското правителство каже, че финансирането ще стане възможно само, ако Русия инвестира за всичките 51%, които има България. Но не мисля, че това ще е реалистичен подход. Не ми се струва,че правителството ви иска да се освободи изцяло от пакета си в централата. Финансовият ви министър Дянков каза по телевизията, че България вероятно ще си остави 20%. Значи 31% ще бъдат пуснати за продажба. Мисля, че 20% не е лош пакет. Така България ще може да влияе на управлението на АЕЦ "Белене". Въпреки че когато става въпрос за вашата територия, има и други начини - чрез закони, чрез държавният ядрен регулатор. Но най-добре е България да си запази определена част.

- Колко ще струва централата, според сегашните ви оценки?

- Цената на АЕЦ "Белене" вече е договорена и ние няма да я променяме. В базовия договор е записано, че централата ще струва 3.997 млрд. евро и това няма да бъде променяно. Цената може да бъде променена само от възложителя. Ако той в даден момент, например, реши, че иска изпълнителят да свърши още някаква работа. Ние нямаме възможност да изменим първоначално обявената цена. Тя зависи само от обема на работа. Щом той няма да се променя, и цената няма да се пипа. Но трябва да се отчетат и икономическите промени в цените през този дългогодишен период, през който ще се строи централата. Условията по договора са съставяни през 2006 г., а никой в света не може да каже какво ще стане с цените за 10 години. И затова в договора беше предвидено към тази базова цена да има формула, която да отчита промените в цените за съответните години. Например, "Атомстройекспорт" е поръчал реактор. За изготвянето му са необходими еди-колко си тона метал, но докато минава време, цената му съответно се променя. В договора за доставка "Атомстройекспорт" предвижда инфлационен коефициент. Всички тези фактори са отразени и във формулата от базовия контракт за строителството на АЕЦ. Дискусията по определянето на тази формула обаче още не е приключила. Тя трябва да отчита и инфлацията, защото никой не може да каже каква ще е тя след няколко години. Но по тази формула, освен да расте, цената може и да пада. Ето вижте, сега, докато в България се говори за оскъпяване на централата, цената на метала пада, значи поевтинява и самата централа. През 2007 и 2008 г. икономиката се развиваше добре, цените и заплатите се вдигаха, значи и цената на АЕЦ "Белене" се повишавала. Но сега вече се случва обратното, от края на 2008 г. метала и някои други започнаха да поевтиняват, заплатите престанаха да растат така, т.е. наблюдаваме обратния процес.

- По каква формула все пак ще се изчислява изменението на цената?

- Първо искам да кажа, че това не е руски проект, а европейски. Какъв е проекта се определя от това кой каква работа върши по него. 30% от дейностите трябва да се извършат от българския изпълнител. 29% държи консорциумът "Карсиб" на "Арева" и "Сименс", т.е. Франция и Германия. Така 59% от дейностите по проекта ще се извършват в ЕС, и едва 41% остават за руски компании. Нашето предложение беше формулата за изменение на цените да зависи от това коя дейност в коя държава се извършва. Работата в България да се оценява по българския инфлационен индекс, тази в Русия - по руския, а тази във Франция и Германия - според техните индекси. Но тогава българските ни колеги казаха, че не могат да носят рискове, свързани с непредсказуемите колебания на цените в Русия, Франция и т.н. Например Русия може да каже, че метала там е поскъпнал с 2%. Да но в България е с 1.9% по-скъп, така че ни трябва по-точна формула. И ние се съгласихме да работим с коефициента за България, тъй като централата се строи тук и местните партньори настояваха да се отчита именно българския коефициент. Въпреки че може той може да ни навреди, защото в Русия нещо може да поскъпне 3 пъти повече.

- Колко все пак ще струва строежът на АЕЦ "Белене"?

- Това най-добре може да го каже българското правителство. То най-добре може да каже как ще се променят цените у вас до 2015 г. Мога да кажа, че тя вероятно може да стигне до 5 млрд. евро или най-много до малко повече от 6 млрд. евро. При най-лошия случай, при много висока инфлация в България, възможно най-песимистичната ми прогноза е за 6.5 млрд. евро. Но повече няма как да бъде.

- Но у нас се говори за 10 млрд. и дори повече. Защо?

- Прави ми впечатление, от това което виждам във вашата преса, че някои колеги прибавят към цената на централата разходи, които нямат никакво отношение към нея. Лихвата по кредита няма нищо общо с цената за строителството на АЕЦ "Белене". Това е риск, който е за сметка на инвеститора. Ето RWE има 49% от централата, но никой не смята какви ще са техните разходи по кредита. Ако българското правителство реши да продаде част от 51-процентния си дял и ние, например, купим 10% от централата, значи ще имаме разходи за тези 10% от акциите и лихва. Но също така ще имаме и 10% от приходите на централата, когато тя заработи. А пък, ако имаме налични средства, значи няма да ни трябва кредит и няма да имаме разходи по обслужването му.
Също така никога към цената на една централа не се смята стойността на електропреносните мрежи и обектите, необходими за свързването й с електроенергийната система на страната.При нас в Русия тези разходи не се свързват с изграждането на дадена електроцентрала, а като развитие на електропреносната мрежа, което се финансира по друг начин. Така че не е много коректно към цената на "Белене" да се добавят тези разходи, защото всяка централа се нуждае от свързване със съществуващата мрежа. Например, ако се строеше централата, която ще работи с въглища, нима нея нямаше да свържат с електропреносната мрежа?

- Какво е забавянето на проекта до момента?

- "Атомстройекспорт" продължава работата. Дори когато възложителят не е плащал нещо на време, компанията е работила по план, за да не се изостава от графика. Така вече е поръчано част от оборудването - парогенераторът, корпусът на реактора, турбината. Защото ако сега производството им спре, това означава, че централата няма да е готова не до 2015-2016 г., а дори и до 2018 г. По проекта като цяло има около 1 година пауза, но реалното забавяне не е толкова голямо. Но при всички положения трябва да се работи по-бързо. Ако говорим за Балканския региона като цяло, не е никак маловажно кой ще бъде първи. Защото и други страни около България разглеждат възможностите или вече обявиха планове за строеж на атомна електроцентрала. Така че който първи успее да пусне такъв голям енергиен обект, той ще спечели най-много, вторият - по-малко. А последният може да няма къде да продаде произведения ток. Така че, ако се отложи изграждането и за няколко години, после тя може и да не е необходима никому.
В момента на площадка "Белене" демонтажът на старите конструкции, които няма да се интегрират в работи, са приключени. Имаме построен бетонов възел с капацитет 200 куб. м на денонощие. Така че имаме готовност, в момента в който България реши проблема с финансирането, в рамките на 4 месеца да започнем да наливаме първия бетон. А от този момент до пускането на първи блок ще трябват точно 58 месеца.
Искам да кажа и нещо на шега. Във връзка с оглавяването на нашето Министерство на енергетиката Сергей Шматко трябваше да напусне поста президент на "Атомстройекспорт" и неговото място беше заето от Дан Беленкий. Такава фамилия направо го ангажира да изгради АЕЦ "Белене".

- А какви неустойки ще дължи България, ако се реши проектът да спре окончателно?

- Не мисля, че е необходимо да коментирам нещо, което няма да се случи. Българското правителство съвсем ясно ни заяви, че проектът ще бъде реализиран.


- Как гледате на възможността в България да има руска АЕЦ и американски противоракетен щит?

- Това не е по моята част. Мога да кажа само, че още когато се явихме на конкурса за изпълнител на проекта, ние бяхме наясно, че може да строим в страна член на НАТО. А и както каза вашия премиер Борисов, това че в България се изгражда атомна централа по руски проект и с руски специалисти е отличен пример за сътрудничество между страни в и извън НАТО.
Кристиан Костурков